Решение № 1049 от 22.07.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Русе, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Светлана Н. Енчева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20234520102147 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 и чл.84 ЗЗД.

Ищцата С. Д. Р. твърди, че с присъда, постановена по НЧХД № 1578/2018 г. по описа на Районен съд-Русе, била призната за виновна в това, че на 26.04.2018 г. в с.

Басарбово, обл. Русе, е нанесла на ответницата лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване болка и страдания без разстройство на здравето, като пострадалата Д. Н.

Д. е отвърнала веднага на С. Д. Р., като й нанесла също лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване болка и страдания без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, ал.3, вр. ал.2 от НК, РС-Русе ги освободил от налагане на наказание за извършените престъпления по чл.130, ал.2 от НК. Със същата присъда ищцата била призната за виновна и в това, че на 26.04.2018 г. в с. Басарбово, обл.Русе, е казала на ответницата в нейно присъствие думи, унизителни за честта и достойнството й, наричайки я публично „курва, кучка", като пострадалата Д. Н. Д. е отвърнала веднага на С. Д. Р., като също публично я нарекла „мърша", поради което и на основание чл.148, ал.3, вр. чл.148, ал.1, т.1 от НК били освободени от налагане на наказание за извършените престъпления по чл.148, ал. 1, т. 1 от НК. РС-Русе отхвърлил изцяло като недоказан гражданският иск, предявен от Д. Д. против С. Р. в размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени на 26.04.2018 г. и иска за заплащане на законна лихва, считано от 1

26.04.2018 г.

В резултат на нанесената й лека телесна повреда ищцата получила следните увреждания - по лява скула имала косо, почти надлъжно одраскване с червена коричка, с размери около 5,5 см., което започвало непосредствено встрани от външния ъгъл на ляво око и достигало лявата буза, встрани от лявата лабиална гънка. По лява скула на около 0,2 см. от описаното одраскване и успоредно на него се установило одраскване с червеникава коричка, с размери около 1,5 см. По долен ляв клепач и лява скула имала две охлузвания с размери по около 0,3/0,3 см. Областта около уврежданията била оточна. От нанесените и телесни увреждания ищцата претърпяла болка и страдание. За възстановяването й били необходими шест месеца. След инцидента с побоя, няколко седмици поред не била спала спокойно и пълноценно, сънувала кошмари и се будела много често обляна в пот. Раните по лицето и предизвикала и много силни болки, които и пречели да спи пълноценно в продължение на три месеца. Три месеца не била излизала от къщи, тъй като лицето и било обезобразено в синини и оточно. В продължение на месец имала силни болки, вземала обезболяващи. Счита, че за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психическо разстройство, следва да отговаря ответницата. Същата на 26.04.2018 г. обидила ищцата, като я нарекла публично "мърша". От нанесената обида С. Р. се почувствала унизена и с наранено достойнство. Преживяла обидата много тежко, тъй като и била нанесена пред нейни близки, на погребението на майка и.

Моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да й заплати сумите: 1500 лева, частично предявен иск от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нанесената й лека телесна повреда на 26.04.2018 г., както и 1500 лева, частично предявен иск от 5000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нанесената й обида на 26.04.2018 г., ведно със законната лихва върху двете суми от същата дата. Претендира и направените разноски по делото.

Ответницата депозира отговор на исковата молба, в който възразява по допустимостта на исковете, тъй като за едно и също нещо не може да се води два пъти дело /принцип в правото/. Този спор се е водил вече в НЧХД № 1578/2018 г., имало постановена присъда, като съдът се произнесъл, че е налице реторсия както за леките телесни повреди, които претърпели страните, така и за обидите. Присъдата се ползвала със СПН, чиято последица се явявала непререшаемостта на разрешения спор.

СПН погасявала правото на повторен иск между същите страни относно същия спор.

Присъденото нещо не можело да бъде вече предмет на правнорелевантен спор.

Счита исковете и неоснователни. Заявява, че изложените в исковата молба фактически твърдения не отговарят на обективната истина. Ищцата била нейна леля, сестра на баща й Н.Д.Н.. Двамата били деца на Д.Н.Д., починал на 27.06.2016 г. и 2

Д.И.Д., починала на 25.04.2018 г. Ответницата била шокирана и уплашена, не можела да повярва, че й се случва такова нещо на погребението на любимата й баба, която я е отгледала. Леля й не проявила уважение дори към собствената си майка, а към ответницата се отнесла брутално, жестоко и грубо, което много я наранило. Д. Д. имала добро семейство, ползвала се с добро име в обществото, уважавана била от близки, познати, съседи и колеги. Награждавана била за добра работа на работното си място. Не била съдена, срещу нея нямало подавани жалби. Била наранена изключително много от обидните думи на ищцата, които наранили честта и достойнството й, но още повече я заболяло от това, че не могла да изпрати подобаващо баба си в последния й път, а се наложило да избяга от гробището с разкъсана блуза, с наранени ръце и лице, бита и унизена. Унижението продължавало с лъжите, които се изричали срещу нея по всички водени срещу ответницата дела от 2014 г. до днес. Д. Д. заявява, че не се чувства виновна, не е наранявала, нито е обиждала леля си. Моли исковете като неоснователни да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

С влязла в сила присъда, постановена по приложеното НЧХД № 1578/2018 г. по описа на Районен съд-Русе, ищцата С. Д. Р. е призната за виновна в това, че на 26.04.2018 г. в с. Басарбово, обл. Русе, е нанесла на ответницата Д. Н. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване болка и страдания без разстройство на здравето, като пострадалата Д. Н. Д. е отвърнала веднага на С. Д. Р., като й нанесла също лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване болка и страдания без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, ал.3, вр. ал.2 от НК съдът освобождава и двете от налагане на наказание за извършените престъпления по чл.130, ал.2 от НК.

Със същата присъда ищцата е призната за виновна и в това, че на 26.04.2018 г. в с.

Басарбово, обл.Русе, е казала на ответницата в нейно присъствие думи, унизителни за честта и достойнството й, наричайки я публично „курва, кучка", като пострадалата Д.

Н. Д. е отвърнала веднага на С. Д. Р., като също публично я нарекла „мърша", поради което и на основание чл.148, ал.3, вр. чл.148, ал.1, т.1 от НК, двете са освободени от налагане на наказание за извършените престъпления по чл.148, ал. 1, т. 1 от НК. Съдът отхвърля изцяло като недоказан гражданският иск, предявен от Д. Д. против С. Р. в размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени на 26.04.2018 г. и иска за заплащане на законна лихва, считано от 26.04.2018 г.

От приложеното съдебномедицинско удостоверение, изд. на 27.04.2018 г., се установява, че вследствие инцидента между страните от 26.04.2018 г. ищцата е получила оток, охлузвания и одрасквания на лява скула.

Ответницата също представя съдебномедицински удостоверения, съгласно които 3 от инцидента тя е получила охлузвания на лява и дясна предмишница, а баща й Н.Д.Н.

– брат – на ищцата е получил кръвонасядания и охлузвания на лява предмишница и първи пръст на лявата ръка.

По настоящото дело в качеството на свидетел е разпитана дъщерята на ищцата – И.И. Същата изнася данни, че на 26.04.2018 г., на погребението на баба й Д., ответницата се нахвърлила изведнъж с юмруци и с букет цветя в лицето на майка й и многократно я обиждала, наричайки я „мърша“. Майка й била с очила, дръжката на които се счупила и влязла в слъзния канал. От ударите майка й получила рана вляво на лицето, близо до окото. Лицето й се подуло, посиняло и разкървавило от страната на удара. Заради раната на лицето и силните болки, майка й три месеца не спяла спокойно, сънувала кошмари, стряскала се на сън, цялата обляна в пот. Вземала обезболяващи, като й трябвали 6 месеца, за да се възстанови от телесните увреждания.

Три месеца ищцата не излизала от къщи, защото лицето й от лявата страна било обезобразено, а окото й – посинено. След това започнала да излиза само с дъщеря си, защото изпитвала страх заради Д., получила страхова невроза. И до ден днешен тя се чувствала много обидена и унизена, с наранено достойнство заради това, че на погребението Д. я обиждала и я удряла с юмруци пред роднини и чужди хора, а майка й не била конфликтна личност. Заради големия хематом, който имала, на ищцата й било необходимо доста време, за да се възстанови, цялата й лява част на лицето била синя.

Свид.И.В.Г., съседка на С. Р., излага твърдения, че след погребението отишла да види ищцата, която била цялата подута, зачервена, с раничка под окото и със засъхнала кръв. Ищцата й казала след това, че цял месец е вземала обезболяващи, сънувала кошмари племенницата й да не я причака някъде навън и отново да я удря. Била много унизена, обидена, боляло я, три месеца не излизала от къщи, 6 месеца се възстановявала.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.52, вр. чл.45 и чл.84 ЗЗД срещу ответницата за причинени на ищцата неимуществени вреди. Претенциите могат да се подведат под фактическия състав на “непозволеното увреждане”, което се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически и юридически лица. Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане има обезщетителен характер.

Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, елементи на който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина. С оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК в 4 тежест на ищцата е установяването им, като единствено по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага до установяване на противното.

Влязлата в сила присъда, по силата на чл.300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд по отношение на това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От постановената такава по НЧХД № 1578/2018 г. по описа на РС-Русе се установява, че на 26.04.2018 г. страните по делото са си нанесли леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване болка и страдания без разстройство на здравето, както и обиди на публично място, като и двете са освободени от налагане на наказание за извършените престъпления по чл.130, ал.3, вр. ал.2 и чл.148, ал.1, т.1 от НК. Освобождаването от наказание не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД. Поради това, независимо от приложението на института на реторсията, съдът намира предявените искове за обезщетения за неимуществени вреди, резултат от горните две деяния, за частично основателни. При наличие на реторсия са налице основания за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД /опр. № 704 по гр. д. № 672/2017 ІV г. о. /.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, по аргумент на чл.52 ЗЗД, при отчитане на конкретните обстоятелства по делото, имащи отношение към претендираните от ищцата неимуществени вреди. Тъй като неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени. Предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани с правната норма на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда.