Определение № 3807 от 26.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3807 гр. София, 26.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20241100513547 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на В. Л. Н. срещу отказ на ЧСИ М.П. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20138510401382, поради настъпила перемпция, който отказ е обективиран в съобщение от 08.10.2024г. на ПЧСИ К.Х. при ЧСИ М.П., връчено на 18.10.2024г.

Жалбоподателят намира отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнението по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за незаконосъобразен с твърдения, че делото е образувано през 2013г. и до 2024г., когато е наложен запор на трудовото му възнаграждение, не са били извършвани изпълнителни действия. Пояснява, че от делото не става ясно дали реално са налагани запори на вземанията му по банковите му сметки, поради което връчването на запорни съобщения не може да се зачете като изпълнително действие в рамките на даден изпълнителен способ, евентуално, че запорите са останали неосъществени, поради непредплатени разноски от взискателя.

Поддържа, че от образуване на делото – 16.05.2013г., до първата молба на взискателя, с която е посочен изпълнителен способ - 07.12.2016г., са изтекли повече от две години, поради което производството е перемирано.

В изложените мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна. Излага доводи, че предприетите от него действия след образуване на делото по налагане на запори на трудово възнаграждение на длъжника и на вземанията му по банковите сметки е резултат от оправомощаването му от взискателя по реда на чл.18 ЗЧСИ. Поддържа, че не е налице перемпция, тъй като не е налице бездействие на взискателя за период, надхвърлящ двугодишен срок.

След постъпване на жалбата в съда съдебният изпълнител е уведомил, че изпълнителното производство е било прекратено по искане на взискателя. По указание на съда и с писмо от 20.02.2025г. е постъпило и постановлението за прекратяване с посочено основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

Съдът, след преглед на материалите по делото и при съобразяване на приложимия закон, намира следното.

С оглед обстоятелството, че изпълнителното дело е било прекратено с постановление от 27.01.2025г., което следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК, то жалбата се явява лишена от правен интерес, тъй като със щата се иска 1 отмяна на отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, каквото прекратяване вече е настъпило, поради което и при евентуално уважаване на жалбата не би се постигнал целения ефект. Такъв интерес не може да се изведе от факта, че жалбоподателят е поискал прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а с постановлението съдебния изпълнител е прекратил делото на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, тъй като крайният резултат е един. Предвид изложеното, жалбата следва да се остави без разглеждане.

Независимо от горното и в допълнение съдът констатира следното:

Изпълнително дело № 1382/2013г. на ЧСИ М.П. е било образувано с молба на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД („АСВ“ ЕАД), подадена на 16.05.2013г., за събиране на суми, дължими от В. Л. Н. на „Кредибул“ ЕАД, за които е издаден изпълнителен лист от 10.12.2012г. по т.д.№ 8764/2012г. на СГС и които вземания са били цедирани на взискателя с договор от 25.10.2012г. С молбата „АСВ“ ЕАД е възложил на съдебния изпълнител действията по чл.18 ЗЧСИ, а именно проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и определяне начина на изпълнение, като едновременно с това е посочил конкретен изпълнителен способ за събиране на вземането – запор на трудовото възнаграждение на В. Л. Н., дължимо от индивидуализиран с молбата работодател.

Н а 16.05.2013г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до В. Н. и са изискани справки от КАТ и НАП за декларирано имущество от длъжника. На същата дата е изпратено запорно съобщение до работодателя „Кристал Корпорейтинг“ ООД (съгласно нарочното искане на взискателя по молбата за образуване на делото) и второ такова на 05.06.2013г., получено от адресата на 07.06.2013г. Видно от отговор на работодателя (писмо от 10.07.2013г.), удръжки от трудово възнаграждение не са били направени, поради прекратяване на трудовия договор с В. Н.. На 16.05.2013г. е наложен и запор на вземанията на жалбоподателя по негова банкова сметка в „Банка ДСК“ АД. Запорът е потвърден от банката с нарочно писмо.

Н а 29.12.2014г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Юралекс“ ЕООД за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на В. Н., което е получено от адресата. На същата дата са изпратени запорни съобщения до търговските банки за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки. Видно от върнато съобщение, запор е бил наложен по банковата сметка в „Банка ДСК“ АД.

Н а 28.05.2015г. и след направена справка за местоработата на длъжника е изпратено запорно съобщение до работодателя „Ауторън Транспорт“ ЕООД, получено на 02.06.2015г.

На 17.05.2016г. и на 16.08.2016г. взискателят е депозирал молби по изпълнителното дело за продължаване на изпълнителните действия, като с първата молба е поискано изпращане на напомнително писмо до работодателя за изпълнение на задължението му за удържане на част от възнаграждението, а с втората са поискани справки за месторабота, както и за вземания по сметки и за пенсия.

Н а 13.12.2016г. са изпратени нови запорни съобщения до търговските банки в страната.

На 07.12.2016г. „АСВ“ ЕАД е депозирал молба за извършване на по-нататъшни действия по удовлетворяване на вземането по изпълнителното дело чрез налагане на запор на банкови сметки. Видно от върнато съобщение вх.№ 21.12.2016г. „Банка ДСК“ АД е известила съдебния изпълнител за наложен на основание чл.508 ГПК запор на сметката на длъжника В. Н..

На 10.04.2018г. до длъжника е била връчена покана за плащане на вземането, за събиране на което е било образувано изпълнителното дело. Поканата е била надлежно връчена.

На 19.04.2018г. взискателят е подал молба за извършването на справка за банковите сметки на длъжника, което е изпълнено, а в резултат – на 26.04.2018г.

2 съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „ОББ“ АД, като банката е върнала отговор, че е изпълнила запора.

На 20.07.2018г. е депозирана също молба от „АСВ“ ЕАД за продължаване на изпълнителните действия, в резултат на което 22.08.2018г. съдебният изпълнител е изпратил призовка до длъжника за принудително изпълнение, получена надлежно на 30.08.2018г. С нея длъжникът е бил уведомен, че при липса на плащане, делото ще бъде изпратено на компетентния териториално съдебен изпълнител за извършване на опис, оценка и изземване на притежаваните от него движими вещи.

На 18.09.2019г. взискателят е подал молба по делото за извършване на опис на движимото имущество на длъжника, в който смисъл е било издадено постановление на съдебния изпълнител от същата дата.

Н а 06.11.2019г. са изпратени две запорни съобщения до „ОББ“ АД и до дружеството работодател на длъжника - „Ауторън Транспорт“ ЕООД. На 14.11.2019г. е постъпил отговор от ОББ АД за наложен запор.

Н а 03.09.2020г. изпълнителят е изпратил запорно съобщение до

„Инфракънстракшън“ ЕАД – работодател на В. Н..

На 27.10.2019г. е депозирана отново молба от взискателя за нови справки за имуществото на длъжника и налагане на запори.

Н а 15.06.2021г. е постъпила нова молба от „АСВ“ ЕАД за извършване на понататъшни действия по удовлетворяване на вземането, като се направи справка за притежавани банкови сметки от длъжника и налагане на запор на същите С молба от същата дата взискателят е поискал запор на МПС, ако при справка се установи, че длъжникът е собственик на такива.

Н а 07.12.2021г. е депозирана молба от взискателя за запор на трудово възнаграждение.

Н а 07.11.2023г. е приета също молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки след справка за такива, респ. за пристъпване към опис на движимите вещи.

Н а 31.07.2024г. е изпратено запорно съобщение от съдебния изпълнител до работодателя „АСМ“ ЕООД.

Н а 03.09.2024г. е връчено запорно съобщение до „ОББ“ АД и е постъпил отговор, че същото е прието за изпълнение.

На 18.09.2024г. ЧСИ е уведомил длъжника за присъединяване на държавата като взискател за неплатени публични задължения, съобщението за което е връчено надлежно.

Н а 03.10.2024г. е депозирано искане от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – настъпила перемпция.

Със съобщение от 08.10.2024г. съдебният изпълнител е отказал удовлетворяване на искането.

Опровергано от материалите по изпълнителното дело са твърденията, че длъжникът за първи път узнал за образуваното изпълнително производство едва на 18.10.2024г. Видно от приложени известия за доставяне, съобщения по изпълнителното дело са били надлежно връчвани на длъжника, дори лично срещу подпис.

В хода на делото не е изтекъл срок, по-дълъг от две години от последното изпълнително действие, което да обосновава извод, че изпълнителното производство е перемирано по силата на закона, поради което съдебният изпълнител е следвало само да констатира прекратяването с нарочен акт - постановление. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. От очертаната по-горе хронология на действията, които са такива по пристъпване към изпълнение в рамките на даден изпълнителен способ, се установява, че такова бездействие не е налице. Доводът на жалбоподателя, че извършените от съдебния изпълнител 3 изпълнителни действия – налагане на запори, в периода от 16.05.2013г. до 17.12.2016г., не следва да се зачитат, тъй като няма постъпила молба в този смисъл от взискателя, е неоснователен. От една страна, с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ определянето на начина на изпълнение, поради което наложените от него запори не се явяват незаконосъобразни. От друга, в самата молба изрично е посочен от взискателя и способ на изпълнение – запор на трудовото възнаграждение, какъвто също е бил наложен, при това спрямо различни работодатели, съобразни изготвяните справки.

Обстоятелството, че реално не е имало събиране на средства от трудово възнаграждение въз основа на налагани запори, поради прекратяване на трудовото правоотношение, е ирелевантно. Следва да се посочи, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. – така Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователно е и възражението, че не става ясно, че „АСВ“ ЕАД е носител на вземането по изпълнителния лист, доколкото по делото е бил приложен договор за цесия, от който е видно, че вземането на цедента „Кредибул“ по процесния изпълнителен лист срещу В. Н. е било прехвърлено на цесионера „АСВ“ ЕАД.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Л. Н. срещу отказ на ЧСИ М.П. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20138510401382, поради настъпила перемпция, който отказ е обективиран в съобщение от 08.10.2024г. на ПЧСИ К.Х. при ЧСИ М.П., връчено на 18.10.2024г., поради липса на правен интерес с оглед постановеното на 27.01.2025г. прекратяване на делото по искане на взискателя.