Решение № 129 от 11.08.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. С., 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. В.

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Пенка Сп. И.а в присъствието на прокурора И. К. И. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20232200600424 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.431 ал..2 от НПК във връзка с глава двадесет и първа на НПК т.е. за проверка на първоинстанционно решение за прилагане на принудителни медицински мерки.

Образувано е по жалба от привлечения М. Р. К. от гр.Ш., общ.Т., обл.С. срещу решение № 640/17.07.2023г. постановено по чнд № 899/2023г. по описа на Районен съд - С..

С атакуваното решение М. Р. К. е настанен на принудително лечение в Държавна психиатрична болница гр. Раднево по реда на чл.89 и сл. от НК.

В жалбата, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, подадена лично от настаненото на принудително лечение лице в установения от закона и указан от съда срок се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт, който се определя като незаконосъобразен и необоснован и се настоява за отмяната му. Оспорва се основно заключението на вещите лица по изготвената по делото комплексна психологопсихиатрична експертиза, че жалбоподателят страда от психично заболяване и в тази връзка се твърди, че това за него представлява обида и клевета, посегателства спрямо неговата самоличност, чест и достойнство. Заявява се още, че жалбоподателят е един напълно нормален и здрав физически и психически човек, без никакви „странични форми на поведение,без проява на агресия, заплашваща обществения ред, законосъобразно зпазваща законите на Република България, без никакви противообществени прояви. Впоследствие е депозирана и друга жалба от настаненото на принудително лечение лице, адресирана до 1

Окръжен съд – София, в която също се изразява несъгласие с наставянето му на принудително лечение, което се определя като „един труден и сложен казус, касаещ моя /на жалбоподателя/ живот, здраве, авторитет, чест, морал и гражданска доблест“. И в тази жалба се излагат съждения и твърдения, с които се оспорва заключението на вещите лица. Във връзка с това се заявява, че на жалбоподателя действително му се случват „неща и феноменални свръхестествени метафизични явления извън компетенцията на медицината и науката, неща извън човешката логика и възприятията“. Твърди се, че това му се е случвало без да употребява упойващи или наркотични вещества, които действали с „халюцинации и виждане на нереални гласове и съновидения“, докато неговия т.е. на жалбоподателя случай бил друг – „доста заплатен и необясним според медицинските научни постижения“. В жалбата се заявява, че пред вещото лице психиатър К. е заявил следното: „Понякога между съня ми и реалността чувам глас на жена, която зове моето име за помощ. Също виждам образи и сенки съвсем действителни. Необясними феноменални явления, за което не съм виновен и съм ги предизвикал подсъзнателно“. По този повод вещото лице психиатър се упреква, че е изготвил прибързана експертиза и е дал заключение, че жалбоподателят страда от психично заболяване – шизофрения и предлага настаняването му на лечение в психиатричната болница в гр.Раднево, при положение, че самият жалбоподател е „напълно здравомислещ и напълно адекватен в поведение и обществено държание, без никаква агресия или омраза към обществената аудитория и не представляващ опасност към хората“.

В с.з. пред въззивната инстанция привлеченият М. К. заявява, че не страда от психично заболяване и че няма основание да бъде настаняван в психиатрично заведение лудница. Поддържа оплакванията си жалбите си, както и наведените в тази връзка доводи.

Твърди, че той сам си е защитник и няма нужда друг да го защитава. Отрича да се имал агресивно поведение и да е отправял заплахи спрямо бившата си съпруга и нейния настоящ съпруг. Оправдава поведението си като проява на нормална човешка ревност, провокирана от поведението на посочените лица. Признава, че от години приема успокоителни, но твърди, че и без тях има воля и е в състояние да контролира поведението си. Настоява за отмяна на решението на Районен съд – С..

Служебно назначеният защитник заявява, че не са налице предпоставките за провеждане на принудително лечение, поради което настоява за отмяна на решението на Районен съд – С..

Представителят на Окръжна прокуратура - С. дава заключение, че с оглед на събраните доказателства по делото решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Счита, че са налице предпоставките за налагането на тази принудителна медицинска мярка – настаняване на принудително лечение в обикновено психиатрично заведение.

С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен 2 акт, а и с оглед на конкретните оплаквания, намери жалбата за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно и в съответствие с тези доказателствени материали е приел за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първата инстанция е било образувано по предложение от Районна прокуратура – С. за налагане на принудителна медицинска мярка по чл.89 от НК спрямо лицето М. Р. К.. Според предложението, преписка № 3390/2023 г. на РП – С. е била образувана въз основа на изпратени от ОП – С. материали по досъдебно производство № 220/2022 г. на РУ на МВР-Т., с оглед прилагане на принудителни медицински мерки спрямо М. К.. Досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, като в хода на разследването е установено, че извършител на деянието е именно М.

К.. Наблюдаващият прокурор по делото е прекратил производството и е внесъл предложение в РС – С. за прилагане на принудителни медицински мерки, тъй като от заключението на вещите лица по изготвената съдебно – психиатрична експертиза е видно, че К. страда от „Шизотипно разстройство /лателна шизофрения/“, като заболяването е с давност преди извършване на процесното деяние и представлява продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 ал.1 от НК. М. К. е имал симптомите на психично разстройство преди, към момента на извършване на деянието и след това, което го прави неспособен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Предвид на това РП – С. е прициншло, че са налице основанията на чл.89 от НК за налагане на принудителна медицинска мярка на лицето М. Р. К. – лечение в обикновено психиатрично заведение по чл.89 б.„б“ от НК.

По делото е установено, че от 1989 г. М. К. е женен за свид. М. К.а/по настоящем Х./. От 30 години не е работил по трудово правоотношение. През миналата година съпругата му го е напуснала и заживяла съпружески с К. Х.. Тогава освидетелстваният започнал да я следи, като я изчаквал след работа, движил се с автомобила си след нея и К.

Х., а през месец октомври 2022 г. изпратил до Х. писма, в които заплашвал него и дъщеря му с убийство. По повод на тези писма и отправените в тях закани било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал. 1 от НК. По досъдебното производство са били разпитани бившата му съпруга и пострадалия Х., както и роднини на двамата, които потвърждават, че освидетелстваният не е работил и през целият им съвместен живот М. К.а/Х./ се е грижила за изхранването на семейството. Установява се и случай на физическа саморазправа от страна на освидетелствания спрямо бившата му съпруга. По повод на констатирани странни прояви и съждения в хода на досъдебното производство е назначена комплексна психолого-психиатрична експертиза, която да даде заключение за състоянието на освидетелствания и най-вече да отговори на въпроса „Страда ли от психично заболяване и може ли да носи наказателна отговорност.“ От изготвената по делото експертиза се установява, че лицето М. Р. К. страда от Шизотипно разстройство /латентна шизофрения/, като поради установеното продължително 3 разстройство на съзнанието не е могъл да разбира значението на извършеното и не е бил годен да ръководи постъпките си. Според вещите лица той е негоден да възприема правилно фактите, важни за делото и не може да дава достоверни обяснения /показания/ за тях. К. не е в състояние да участва във фазите на наказателното производство и не може да носи наказателна отговорност. Поради това, че К. страда от душевно заболяване, същият се нуждае от стационарно лечение в ДПБ - Раднево.

Въз основа на заключението на тази експертиза Районна прокуратура - С. е прекратила образуваното досъдебното производство, като е отделила материалите от него касаещи извършеното деяние и е внесла настоящото предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по отношение на Михайл Р. К..

В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице д-р Апостолов е заявил, че поддържа заключението си, че М. К. страда от „Шизотипно разстройство / лателна шизофрения/“ и не е могъл да ръководи постъпките си, като е предложил да бъде настанен за лечение в обикновено психиатрично заведение - ПБ[1]Раднево за срок от три месеца.

Според вещото лице, към момента няма промяна в състоянието, доколкото се касае за хронично заболяване и и дори със съответната терапия ще е трудно да се повлияе състоянието му.

Така установеното от фактическа страна напълно кореспондира със събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали.

Фактическите изводи на първата инстанция са изградени въз основа на доказателствата, които са били събрани в с.з., а именно показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице.

Предвид оплакванията в жалбите за недоказаност и неоснователност на приетото от районния съд, че жалбоподателят страда от психично заболяване и следва да бъде настанен на принудително лечение, настоящата инстанция прецени необходимостта от провеждането на разпит на свидетелите в хода на проведеното съдебно следствие пред въззивния съд.

Показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели в много голяма степен са относими към предмета на доказване по настоящото дело, тъй като чрез тях се установява поведението на привлечения, от което може да се направят изводи не само за конкретното му поведение, във връзка с което те са сигнализирали органите но полицията и е било образувано досъдебното производство, но и за възможността той да извърши престъпление поради състоянието си. От разпита на тези свидетели се установява, че К. е изпратил заплашителни писма до свид. К. Х., както и че на 11.11.2022 г. е проявил физическа агресия спрямо свид. М. Х. /тогава все още К.а/, изразяваща се в преследване, събаряне на земята и нанасяне на удари в областта на главата. Според свид. Х. и свид. Х. при този инцидент М. К. се е заканил с убийство спрямо Х. /тогава К.а/ и това е била възприето сериозно, предизвикало е основателен страх у нея, че може да бъде осъществено и я е принудило да напусне работата си.

Обясненията на самия привлечен

4 са непоследователни и противоречиви, противоречащи на останалия доказателствен материал по делото, поради което същите не следва да се кредитират.

Що се отнася до заключението на вещото лице, съдът не е имал основание да се съмнява в компетентността и добросъвестността му. Заключението му е обосновано и пълно, в много голяма степен относимо към предмета на доказване, доколкото се установява, че привлечения действително страда от психично заболяване; че поради установеното продължително разстройство на съзнанието не е могъл да разбира значението на извършеното и не е бил годен да ръководи постъпките си; че не е в състояние да участва във фазите на наказателното производство и не може да носи наказателна отговорност и че е необходимо лечение в ДПБ – Раднево за срок от три месеца.