Решение № 17048 от 20.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14875/2023
- Вид
- Решение № 17048
- Подписан
- 20.10.2023
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.150 и сл. · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 17048 гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20231110114875 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 във вр.чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Т.С.Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*******************, срещу двама ответника при разделност В. Н. Б. с ЕГН **********, и К. В. Б. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес гр.***********, чрез адвокат М. И. П.-САК, с която са предявени искове да бъде прието за установено по отношение на двамата ответника, че дължат при разделност на ищеца С. С. - обща сума от 1995,81 лева/лв./, от които цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 1666,78 лв. дължима за период 1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 26.08.2022г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред съда/ до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 05.08.2022 г. в размер на 289,52лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 33,11лв. за период 1.7.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 26.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ДР за периода от 31.08.2019г. до 05.08.2022 г. в размер на 6,40 лв., като сумите са начислени и дължими за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр*******, аб.№ ****/ с инсталация ********. Сумите се разпределят между двамата ответника както следва:
1/ За В. Н. Б. за 3/4ид.ч.от обща сума 1995,81лв. - обща сума от 1496,85лв., от които цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 1250,08 лв. (хиляда двеста и петдесет лева и 08 стотинки) за период 1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 26.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 05.08.2022 г. в размер на 217,14 лв. (двеста и седемнадесет лева и 14 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 24,83 лв.
(двадесет и четири лева и 83 стотинки) за период 1.7.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 26.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ДР за периода от 31.08.2019г. до 05.08.2022 г. в размер на 4,80 лв. (четири лева и 80 стотинки);
2/ За К. В. Б. за 1/4ид.ч.от обща сума 1995,81лв. - обща сума от 498,96 лв., от които 1 цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 416,70 лв.
(четиристотин и шестнадесет лева и 70 стотинки) за период 1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 26.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 05.08.2022 г. в размер на 72,38 лв. (седемдесет и два лева и 38 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 8,28 лв.
(осем лева и 28 стотинки) за период 1.7.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 26.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ДР за периода от 31.08.2019г. до 05.08.2022 г. в размер на 1,60 лв. (един лев и 60 стотинки), за които суми е издадена заповед за изпълнение/ЗИ/ №25386/8.9.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 46330/2022г. на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че двамата ответника са потребители на топлинна енергия/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на ЗЕ за процесен период описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр*******, аб.№ ****/ с инсталация ********. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на месечните дължими суми е 45 дни, след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение. Твърди се изпадане в забава на ответниците.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски, както за исково така и за заповедно.
Двамата ОТВЕТНИКА са подали отговор и на ИМ/ОИМ/, като по същество оспорват, че не са собственици на имота, че няма доказателства по делото, че всеки от двамата притежава съответно ¼ и ¾ ид.ч. от процесния апартамент. Оспорва се, че суми са погасени по давност, без да се посочва колко, какви и за какъв период. Не се оспорва, че е ползвана ТЕ и ДР за процесния период, както и че са начислени суми за това ползване от ищеца.
Оспорват се лихвите за забава като недължими.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски на двамата ответника.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител по пълномощно, поддържа предявените искови претенции и моли съдът да ги уважи, като моли да не се уважават възраженията на 2-та ответника, защото не се представляват надлежно по делото и не са изпълнили указанията на съда. Моли да се присъдят разноски по списък.
В о.с.з. двамата ответника са редовно призовани, но не се представляват, не се явяват лично.
В о.с.з. 3-то лице помагач Т.С.С., ЕИК *******, редовно призовано, не се представлява.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу длъжниците в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения 2 обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответниците, от своя страна, са длъжни в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докажат точното във времево и количествено отношение изпълнение на задълженията си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното вземане и момента, от който е станало изискуемо. В тежест на ответника да докаже погасяване на дълга на падежа.
По делото са приети и приложени като доказателства следните копия на писмени документи - пълномощно за ищеца/л.9/; вн.бележка за пл.ДТ/л.10/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.Е на потребители в гр. София публикувани в пресата/л.11/; Договор между ищеца Т.С.Е. и Т.С.С. от 3.6.2020г./л.12-19/;
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№****/26.8.2022г. по което е образувано ЧГД№ 46330/2022г. на СРС, което е прието по делото/л.20-24/; Документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/л.25/; удостоверение за наследници от 25.10.2018г. за Ирина Маринова Б. починала на 4.2.2012г., като двамата ответника са нейни съпруг и дъщеря/л.26/; писмо от СО, Дирекция „Общински приходи“ от 15.2.2018г. с извлечение от данъчна декларация за процесния имот/л.27-30/; Решение на СРС от 25.3.1992 г. по ГД№ 279/1992г./л.31-32/; писмо от СО район Илинден с удостоверение за адрес/л.33/; Договор между СЕС и „Т.С.С. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия от 4.11.2002г./л.34-35/; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици от 3.9.2002г. в който под номер 8 фигурира отв. В. Н.Б. и е положил подпис за процесния аб.№ ****/л.36-37/; Общи фактури 2 броя, както и таблица с извлечение от сметки за процесния период/л.38-42/, пълномощни за двамата ответника/л.48-49/; писмо от СО-район Възраждане от 4.8.2023г. с приложен Договор за продажба на държавен имот от 18.11.1985г./л.90-92/.
По делото е прието като доказателство предхождащото заповедно производство по ЧГД № 46330/2022г. по описа на СРС, 163-и състав.
По делото е прието като доказателство молба с вх.№ 280620/10.10.2023г. на 3-то лице помагач, с приложени към нея доказателства за отчитане на потреблението за процесния имот в процесния период/л.93-98/. От молбата се установява, че титуляр на партидата за спорния имот е ответника В. Н. Б..
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ-л.111-116/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период. Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период са в размер на 1995,81лв., от които за ТЕ-1666,78лв., за ДР-33,11лв. и за лихви 295,92лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и сградата етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа, който факт се доказва от събраните по делото доказателства. Доказано е също така, че процесния имот находящ се на адрес гр*******, е придобит от отв.В. Н.Б. заедно със съпругата му И.М.Б../която е починала на 4.2.2012г., като е наследена от съпруга си и дъщеря си отв.К.
В.Б./ по силата на Договор от 18.11.1985г./л.91-92/. Същия процесен апартамент е деклариран по реда на чл.14 ЗМДТ с декларация от 4.5.1998г./л.28-30/ от ответника В. Н.Б. и съпругата му. Липсват доказателства по делото ответниците да са се разпоредили в полза на трето лице, не са направили такива възражения, следователно двамата ответника са собственици на имота, след смъртта на И.М.Б.., като доколкото имота е бил СИО, то отв.В.
3
Н.Б. е собственик на 3/4ид.ч., като от тях 2/4ид.ч. са придобити в лично качество, а 1/4ид.ч. е наследена от починалата му съпруга. Останалата 1/4ид.ч. е наследена от втория ответник по делото К. В.Б..
С оглед изложеното съдът приема за доказано, че двамата ответника са собственици на процесния по делото имот, с открита при ищеца партида за имота.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото не беше установено да е учредено право на ползване върху процесния имот в полза на трето лице или правото на собственост върху топлоснабдения имот да е прехвърлено на трето лице, съдът счита за доказано, че ответникът се явява клиент на ТЕ за битови нужди за процесния период, като възраженията в тази посока са напълно опровергани от събраните по делото писмени доказателства.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от КЕВР. Няма спор между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника, следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството „потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния топлоснабден имот.
От своевременно представените от ФДР писмени доказателства и приети по делото се установява, че услугата дялово разпределение е била осъществявана, като заплащането й се дължи в полза на ищеца, доколкото той събира сумата с начислените на абонатите сметки.