Решение № 2505 от 10.11.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2505 гр. Бургас, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Детелина К. Димова при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Гражданско дело № 20222120105202 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявени от Н. Д. Ж., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР гр. София, и изменени в открито съдебно заседание искове, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 626,33 лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на 73,22 часа извънреден труд, за периода

01.08.2019г.

– 10.07.2020г., по възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „*** “ в Сектор СОД към Регионална дирекция „ПБЗН“ - Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, сумата от 151,39 лева обезщетение за забава за периода от 01.08.2019г. до 11.08.2022г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.08.2022г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че в периода от 01.08.2019г. до 10.07.2020г ищецът е полагал труд на длъжност „*** “ в Сектор СОД към Регионална дирекция „ПБЗН“ - Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, като през посочения период е работил на 24 часови смени. В рамките на процесния период, ищецът положил нощен труд общо от 536 часа, който преизчислен с коефициент 1.143, следвало да се приравни на дневен труд от 613 часа. Твърди се, че тази разлика от 77 часа, уточнени впоследствие в съдебно заседание като 73,22 часа, получена в резултат на преизчислението с коефициент 1.143, предвиден в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не била заплатена от работодателя. Ищецът твърди, че по отношение 1 преизчисляването на нощния труд в дневен, следва да намери субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, тъй като в специалната уредба в ЗМВР и приетите въз основа на този закон наредби липсва сходно правило. Заявява, че уредба, предвиждаща преизчисляването на полагания от служителите на МВР нощен труд в дневен се е съдържала само в Наредбата от 2014 г. (Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.), а в следващите наредби липсвала изрична регламентация. Според ищеца тази непълнота в специалната уредба налагала приложението на общите правила, и по – конкретно правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Сочи, че липсата на плащане от страна на работодателя на дължимото възнаграждение е основание за претендиране на обезщетение за забава върху дължимата сума за период от първо число на всеки месец, следващ съответното тримесечие на отчитане на труда до датата на подаване на исковата молба. Прави искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза и задължаване на ответника да представи писмени доказателства.

Моли на основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът да постанови предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените суми за възнаграждение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва наличието на служебно правоотношение между него и ищеца, по силата на което последния заемал длъжността „*** “ в Сектор СОД при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР. Счита обаче, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, уреждаща преизчисление на нощен в дневен труд с коефициент 1.143 не намира приложение към служебното правоотношение на ищеца, а се прилага само за работници по КТ. Сочи, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР и приетите въз основа на него наредби. Според специалната правна уредба, приложима към служебното правоотношение на ищеца, съотношението между дневен и нощен труд на служителите на МВР било 8:8 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), т.е. коефициента, който се получава е единица, а не този по КТ - 1.143. В допълнение, ответната страна възразява, че полаганият от държавните служители по ЗМВР нощен труд, с 8 часова продължителност, се заплащал по 0,25 лева на час съгласно Заповед –8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. В случая не се касаело за извънреден труд, който се заплащал с увеличение от 50 % върху основното възнаграждение и в тази връзка се излагат съображения за разликата между нощен и извънреден труд. Работното време на държавните служители в МВР се отчитало по специален ред, като дори след преизчисляването на часовете нощен труд, същите не следвало да се заплащат като за положен извънреден труд. Правило за преизчисляване на нощния труд в дневен чрез коефициент 1.143 имало за цел да бъде увеличено заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143 от КТ (чрез увеличение с 50 %).

Позовава се и на решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г., като счита, че със същото се потвърждава разрешението относно 8-часовата нормална продължителност на работното време през нощта, приложимо за служителите на МВР. Моли за отхвърляне на исковете. Представя писмени доказателства.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения главен иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР (ред. ДВ бр.81 от 14.10.2016 г.), а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че през процесния период между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „***“ в УПБЗН - С. към 01-ва Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас към Регионална дирекция „ПБЗН“ - Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР и, че същият е изпълнявал дежурства по график.

Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза в периода от 01.08.2019 г. – 09.07.2020 г. ищецът е положил 64 смени, включващи нощен труд, като реално положения труд през нощта възлиза на 512 часа.

Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 585,22 часа.

Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 73,22 часа, като стойността му е 626,33 лева. Вещото лице е изчислило и размерът на законната лихва за периода от падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба е в размер на общо 151,39 лева. Съдът изцяло кредитира неоспореното от страните заключение на вещото лице Б. като компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси. Същото кореспондира и на приетите по делото писмени доказателства – платежни бележки за определяне на месечните възнаграждения на ищеца и протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници за процесния период.

При така събраните доказателства съдът намира претенцията за основателна и доказана по размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал.

1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР в ред. от ДВ бр. 81 от 14.10.2016 г. (настояща ал. 10) редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (редакцията на закона преди изменението с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.) за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

С приетите изменения на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. законодателят изрично 3 фиксира нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа за всеки 24часов период. Приета бе и нова ал. 4, съгласно която „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1“.

Претенцията на ищеца касае заплащането на положен от него нощен труд преди посочените законодателни изменения, а именно за периода от 01.08.2019 г. до 10.07.2020 г.

За процесния период са приложими старите текстове на закона, действали до 10.07.2020 г., както и съответните наредби, приети на основание чл. 187, ал. 8 от ЗМВР.

Като за част от исковия период, а именно от 01.08.2019 г. до 10.01.2020 г . e действалa Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издаденa от министъра на вътрешните работи. За останалата част от периода считано от 10.01.2020 г. до 09.07.2020 г. е действала Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г.

Няма спор, че и в двете посочени наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която е предвиждала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд за отчетния период се умножава по 0.143, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Също така няма спор, че след отпадането на нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г., в специалната уредба, касаеща служебните правоотношения на служителите в МВР не е било предвидено друго аналогично по съдържание правило, което да компенсира по равностоен начин положения труд през нощта.

Същевременно такава разпоредба е била предвидена в общото трудово законодателство, като това е именно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Същата е действала както по времето докато е действала нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. на министъра на вътрешните работи, така и след отмяната й, а също и по време на процесния период. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. За да се определи стойността на този коефициент е отчетено, че съгласно чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. С оглед на което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е изчислен на 1.143, и е получен като частно при деление на нормалните продължителности съответно на дневния и нощния труд - 8 часа на денонощие за дневния и 7 часа за нощния труд.

Прилагането на тези разпоредби от трудовото законодателство обосновава правото на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от 4 друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Съответно когато работата е извън нормата, установена за редовното работно време, се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран по установените правила. В този смисъл Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на Върховен касационен съд, в което се приема, че часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), се отчитат по реда на чл. 149 КТ (отчитане на извънреден труд).