Решение № 3847 от 06.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3847 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20211110140122 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Обединена българска банка” АД, чрез адв. П. В., срещу Х. И. Б., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 380,01 лева, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa, Mastercard от 17.08.2007 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал.

1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 140,32 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 07.12.2010 г. до 28.01.2013 г.; и иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 22,01 лева, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 07.12.2010 г. до 28.01.2013 г.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa, Mastercard от 17.08.2007 г., по силата на който банката предоставила на ответника кредитна карта с първоначален кредитен лимит в размер на 500 лева, усвоен изцяло. Срокът на договора бил две години, като същият се подновявал автоматично за още две години. Кредитният лимит бил усвоен от ответника, но същият не изпълнил задълженията си да върне предоставената сума, ведно с дължимата договорна възнаградителна лихва. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което било уважено и била издадена заповед 1 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.05.2013 г. по ч. гр. д. № 3618 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Х. И. Б. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. С. Й..

Процесуалният представител оспорва предявените искове по основание и по размер като неоснователни и недоказани. На първо място прави възражение за изтекла погасителна давност. Освен това ответникът не бил уведомен за упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Оспорва предявените искове и по размер. Прави възражение за нищожност на клаузата, предвиждаща автоматично подновяване на договора за нов двугодишен срок, както и на тази, уреждаща заплащането на необосновано висока неустойка за забава. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът „Обединена българска банка” АД, редовно призован, се представлява от адв. В.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да признае за установени процесните вземания. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът Х. И. Б., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Й.. Процесуалният представител оспорва предявените искове и поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове по съображения, подробно изложени в отговора. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

По делото е представен договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa, Mastercard от 17.08.2007 г., по силата на който банката издала на ответника, в качеството му на картодържател кредитна карта Mastercard с кредитен лимит 500 лева. Съгласно чл. 4 от договора ползваният кредит от разрешения кредитен лимит се олихвявал с договорна възнаградителна лихва, определена в чл. 4.1 и чл. 4.2 от същия, а при просрочие – с договорения лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта до окончателното изплащане на просрочените или предсрочно изискуеми суми. Договорът влизал в сила от деня на подписването му до изтичане на срока на валидност на картата. Валидността на картата била две години и изтичала в края на отпечатания върху нея срок. Срокът на договора се подновявал автоматично с още две години, освен при уведомление от 2 картодържателя, с което последният заявява, че не желае картата да бъде подновена. При прекратяване на договора кредитополучателят се задължавал да погаси всички дължими към банката суми (чл. 8 и чл. 10 от договора). Договорът за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa, Mastercard от 17.08.2007 г. по своето естество представлява частен диспозитивен документ, подписан от двете страни. Той не е оспорен в хода на производството, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК и задължава съда да приеме авторството на изявлението. Доколкото не са релевирани пороци при образуването и изявата на волята на страните, доказано е по делото, че същите са направили изявление за поемане на задълженията по договора при договорените условия и срокове. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

По заповедното дело са представени Общи условия на „ОББ“ АД за дебитни и кредитни карти. В т. 17 от същите било предвидено задължение за картодържателя ежемесечно да погасява задължението си към банката до датата на падежа. Датата на падежа била 14 дни след датата на издаване на извлечението, посочена в договора за издаване на кредитна карта. След този срок банката начислявала наказателен лихвен процент за просрочие. Обстоятелството, че картодържателят не получил извлечение, не го освобождавало от задължение за заплащане на дължимите във връзка с ползването на картата суми. Съгласно т. 42 от общите условия банката блокирала използването на кредитната карта и целият дълг ставал автоматично предсрочно изискуем при неплащане на две поредни погасителни месечни вноски, без да било необходимо банката да уведомява предварително картодържателя за това.

Видно от приложена по заповедното дело разписка, процесуалният представител на заявителя получил копие от издадената заповед за незабавно изпълнение и оригинала на изпълнителния лист на 07.06.2013 г. От приета по делото покана за доброволно изпълнение се установява, че въз основа на получения изпълнителен лист и по искане на кредитора било образувано изпълнително дело № 20208380408570 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838, като длъжникът бил уведомен на 27.01.2021 г.

Допусната е по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с материалите по делото и извършена проверка в ищцовото дружество. От заключението се установява, че процесният кредит бил от отворен тип – отпускал се до размера на договорения лимит и можел да се усвоява и погасява многократно изцяло или частично до максимално разрешения размер. Връщането на усвоените суми се извършвало на падеж, като по процесния договор падежната дата за плащане на задълженията било 23-о число на всеки месец. Първото усвояване на сума от кредитната карта било с дата 28.09.2007 г. – от АТМ-устройство била изтеглена сума в размер на 50 лева. А последната дата на усвояване на сума от кредитната карта била 20.04.2010 г. – от АТМ-устройство била изтеглена сума в размер на 30 лева. Вещото лице установило, че през периода от 23.08.2007 г. до 18.02.2011 г. от кредитната карта била усвоена сума в общ размер на 2060,98 лева, 3 начислените такси били в размер на 255,61 лева, начислената договорна лихва – в размер на 421,34 лева, а начислена наказателна лихва – в размер на 24,75 лева. През същия период от страна на ответника били извършени плащания в общ размер на 2220,31 лева, след осчетоводяването на които оставали следните непогасени задължения по процесния договор: 380,04 лева – главница, 140,32 лева – договорна лихва и 22,01 лева – наказателна лихва. Първата вноска по кредитната карта била направена на 13.09.2007 г., когато била внесена сумата 320 лева, а последната вноска била извършена на 18.02.2011 г. за сумата в размер на 101,78 лева. На 27.06.2019 г. вземанията на банката към ответника по процесния договор за кредитна карта били цедирани в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ:

За основателността на предявения иск следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: съществуване през исковия период на валидно облигационно отношение между страните, възникнало по силата на договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa, Mastercard от 17.08.2007 г.; усвояване от ответника от кредитната карта на сума, равна на претендираната главница, и настъпване на изискуемостта на претендираното вземане.

От приетите по делото доказателства се установява, че между страните възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения на 17.08.2007 г. договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa, Mastercard, по силата на който банката издала на ответника, в качеството му на картодържател кредитна карта Mastercard с кредитен лимит 500 лева. Оправомощеният държател, от своя страна, се задължил да поддържа по сметката си достатъчен авоар за посрещане на всички плащания, извършени с банковата карта, и дължимите на банката такси и комисиони, да не превишава разрешения кредитен лимит и да погасява в срок всички свои задължения, произтичащи от използването на картата.

Следователно, налице е първата предпоставка за уважаване на предявения иск.

По отношение на втория елемент от фактическия състав на вземането на ищеца – усвояване от ответника на сума, равна на претендираната главница, съдът намира, че същата се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В последното са посочени по дати усвоените суми, като вещото лице е уточнило, че това са суми, изтеглени на АТМ – устройство, т.е. главницата не включва капитализирана лихва или такси. Следва да бъде подчертано, че усвояването на предоставения кредитен лимит не се оспорва от ответника, а и по делото не са събрани доказателства, които да опровергават изводите на вещото лице. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че от събраните по 4 делото доказателства безспорно се установява усвояването от ответника от разрешения му кредитен лимит на сумата в общ размер на 2060,98 лева през периода от 23.08.2007 г. до 18.02.2011 г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че през същия този период ответникът е извършил погасявания по кредитната карта в общ размер на 1680,94 лева, които са били отразени от банката. След приспадане на плащанията останала дължима главница в размер на 380,04 лева.