Решение № 162 от 04.06.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Ботевград, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20261810100796 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 286 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът- Сдружение “Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артиститеизпълнители - “****” твърди, че между страните е сключен договор за публично изпълнение No 43546, ведно с Приложение No 1 към него, по силата на който “****” се е задължило да отстъпи на ответника - ползвателя “*****” ЕООД неизключителното право да осъществява публично изпълнение по отношение на звукозаписи в обектите, посочени в Приложение No 1 към сключения договор, за срока и при условията, предвидени в договора, срещу възнаграждение. В раздел III.

“Възнаграждение” е посочено, че ползвателят следва да заплаща възнаграждение в размери, определени в “Тарифата” на база предоставената от ползвателя информация по т. 2.1 за всеки от обектите, като размерът на дължимото възнаграждение е определен в Приложение No 1 към сключения договор. Съгласно раздел IV от договора, същият влиза в сила от датата на получаване на първото дължимо плащане, като по силата на чл. 6 има действие до края на календарната година, ако плащането е извършено в рамките на м. декември действието на договора е до края на следващата календарна година. След изтичането на първоначалния срок на договора, действието му се счита автоматично продължено за срок от 1 /една/ година. В Приложение No 1 страните са уговорили размер на годишното възнаграждението, както следва: за 2022 г. – 142.68 лв.; за 2023 г. – 1680.00 лв. с вкл. ДДС.

Излага, че на 10.01.2025 г. на посочения от ползвателя имейл е изпратено уведомление, че възнагражденията за 2025 г. са актуализирани и е приложено ново 1

Приложение No 1, като на ползвателя е указано, че същото не следва да се подписва и изпраща обратно, освен в случай, че съществува промяна по обектите.

“*****” ЕООД не е изпратило уведомление за наличие на промяна в обектите. В изпълнение на сключеният договор от 01.12.2022 г. “****” е издало фактура No 4000004936/05.08.2024 г. с основание “възнаграждение за сродни права за публично изпълнение за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г.” в размер на 1680.00 лв. с вкл. ДДС. На 17.10.2025 г. е издадена фактура No 4000011087/17.10.2025 г. за възнаграждение за сродни права за публично изпълнение на музика за периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. в размер на 1807.34 лв. с вкл. ДДС. Общият размер на вземанията по издадените и незаплатени фактури по Договор за публично изпълнение No 43546 от 01.12.2022 г. е 3 487.34 лв. Въпреки изпращаните до ответника покани по електронна поща, както и устно чрез обаждания по телефона, ответникът не е погасил задълженията си по посочените фактури.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 13.1 от договора, в случай, че ползвателят не изпълнява точно задължението си за заплащане на дължимото годишно възнаграждение, същият дължи на “****” неустойка за забава в размер на 0,5% върху дължимата сума за всеки ден забава. С оглед неизпълнението на задължението за заплащане на възнаграждението за публично изпълнение, то за ищеца е налице основание да претендира неустойка. Размерът на неустойката за периода от деня следващ датата на издаване на фактура до деня на прекратяването, а именно по фактура No 4000004936/06.08.2024 г. за периода от 06.08.2024 г. до 13.02.2026 г. е в размер на 4678.80 лв., а по фактура No 4000011087/17.10.2025 г. за периода от 17.10.2025 г. до 13.02.2026 г. е в размер на 1075.37 лв., или общо 5754.17 лв. (2 942.06 евро).

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 3 487.34 лв. (1 783.04 евро), представляваща незаплатено възнаграждение по Договор за публично изпълнение No 43546 от 01.12.2022 г., сумата от 5 754.17 лв. (2 942.06 евро), представляваща неустойка по чл. 13.1 от Договор за публично изпълнение No 43546 от 01.12.2022 г., както и законната л и х в а от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Претендира разноски.

Ответникът- “*****” ЕООД, гр. Ботевград в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по исковете.

С исковата молба, както и с молба вх. No 7256/29.05.2026 г., депозирана преди съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за постановяване на неприсъствено решение по предявените искове.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира следното:

Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На последния е връчен препис от 2 исковата молба по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК , като в призовката до страната изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил и не е изпратил представител в съдебно заседание по делото, за което е бил редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства - заверени копия на Договор за публично изпълнение No 43546 / 2022 от 01.12.2022 г., ведно с Приложение No 1; Фактура No 4000004936 от 05.08.2024 г.; Фактура No 4000011087 от 17.10.2025 г. и Уведомление с актуализирано Приложение No 1 от 10.01.2025 г., съдът намира исковете с правна квалификация чл. 286 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за вероятно основателни съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

При наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че исковете следва да бъдат изцяло уважени, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1783.04 евро (3487.34 лв.), представляваща неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение по Договор за публично изпълнение No 43546 от 01.12.2022 г., за което са издадени Фактура No 4000004936 от 05.08.2024 г. и Фактура No 4000011087 от 17.10.2025 г., както и сумата от 2942.06 евро (5754.17 лв.), представляваща неустойка за периода от 04.06.2020 г. до 06.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане, без решението да се мотивира по същество.

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените от него разноски по делото в размер на 863.90 евро, от които 189.00 евро за държавна такса и 674.90 евро за адвокатско възнаграждение.

Въпреки направеното искане от ищеца, то в полза на същия не следва да се присъждат разноски, направени в производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск. Съгласно т. 5 от ТР No 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. No 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. В случая обаче, от страна на ищеца не са представени никакви доказателства за наличие на такова производство, включително не е посочен номер и година на делото и съдът, пред който е било образувано, като е приложено единствено заверено копие на преводно нареждане с посочен получател Софийски районен съд и основание – държавна такса за обезпечение срещу ***** ЕООД, без обаче от същото да се установява факта на действително образувано съдебно производство и неговия предмет.

Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА “*****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. “*****” No 11, представлявано от управителя *****, да заплати 3 н а Сдружение “Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артиститеизпълнители - “****””, с ЕИК *****, със седалище в гр. София и адрес на управление: р-н Триадица, ул. “****” No 77, представлявано от Изпълнителния директор *****, на основание чл. 286 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1783.04 евро /хиляда седемстотин осемдесет и три евро и четири цента/ (3487.34 лв.), представляваща неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение по Договор за публично изпълнение No 43546 от 01.12.2022 г., за което са издадени Фактура No 4000004936 от 05.08.2024 г. и Фактура No 4000011087 от 17.10.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2026 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата 2942.06 евро /две хиляди деветстотин четиридесет и две евро и шест цента / (5754.17 лв.), представляваща неустойка по чл. 13.1 от договора , както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 863.90 евро /осемстотин шестдесет и три евро и деветдесет цента/ за направените разноски в настоящото производство.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Банкова сметка, по която може да се платят присъдените суми:

Банка: Обединена Българска Банка АД

IBAN: ****** BIC: UBBSBGSF

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4