Определение № 2344 от 27.09.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2344 гр. София , 09.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20211000501872 по описа за 2021 година

Производството е по чл.274, ал.1, т.2, вр. с чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 323047 от 01.06.2021г. по описа на Софийски градски съд на С. В. Б., процесуален представител и съдебен адресат на В. Л. Г., против определение № 268834 от 18.05.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 2037/2021г. на Софийски градски съд, VI търговско отделение, с което е оставена без разглеждане молба с вх.

№26032/07.04.2021г. по описа на ЧСИ М. П., подадена от адв. С. В. Б. – процесуален представител на В. Л. Г. – взискател по изпълнително дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М. П..

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност, необоснованост, неправилност и противоречие с императивни правни норми на Закона за адвокатурата, Наредба № 1 на Висшия съдебен съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, практиката на ВКС и на Етичния кодекс на адвоката, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено и ответното дружество да бъде осъдено да му заплати адвокатско възнаграждение, така както го е поискал в молбата по чл.248 ГПК, както и направените разходи за настоящето производство- държавна такса и адвокатско възнаграждение за изготвяне на настоящата жалба, съобразени с минималните размери на адвокатските възнаграждение.

Софийски апелативен съд, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по ч.гр.д.№ 2037/2021г. по описа на Софийски градски съд, VI Търговско отделение, е образувано по частна жалба с вх. № 90126/18.12.2020г. по описа на ЧСИ М. П., подадена от Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865 длъжник по изпълнително дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М. П., с peг. № *** на КЧСИ, с район на действие - СГС, срещу акт на съдебния изпълнител - постановление от 03.12.2020г. в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното дело, както и постановление с изх.№63861/03.12.2020г. за разноските по изпълнителното дело относно адвокатското възнаграждение на взискателя.

С решение № 261207 от 23.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 2037/2021г. по описа на

Софийски градски съд,

VI

Търговско отделение, е оставено без уважение искане с правно основание чл.438 ГПК, направено от Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М. П., с peг. № *** на КЧСИ. с район на действие – СГС; е оставено без уважение искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, направено от Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865; е оставено без уважение искането, направено от Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, за изискване и присъединяване за разглеждане на жалби, постъпили при ЧСИ М. П. по други изпълнителни дела; е отменено по жалба на Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865 - длъжник по изпълнително дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М. П., с peг. № *** на КЧСИ, с район на действие - СГС, постановление с изх. № 63861/03.12.2020 г. на ЧСИ М. П., с per. № *** на КЧСИ, с район на действие - СГС. по изпълнително дело № 20208510402436, и вместо него е постановено: отменя определеното и прието за събиране на адвокатско възнаграждение на взискателя по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1 153,58 лева, от които 200 лева за образуване на изпълнителното дело и 9 53,58 лева за процесуално представителство по делото; отменя по жалба, подадена от Застрахователна компания

"УНИКА" АД, ЕИК 040451865 - длъжник по изпълнително дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М. П., с per. № *** на КЧСИ, с район на действие - СГС, постановление от 03.12.2020 г. на ЧСИ М. П. в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното дело; осъжда В. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: с.

***, ул. „***“ № **, да заплати на Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София. Столична община, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18, сумата от 123 лева (сто двадесет и три лева) - разноски в производството пред СГС.

С молба вх. № 26032 от 07.04.2021г. по описа на ЧСИ М. П., с peг. № *** на КЧСИ, с район на действие – СГС, С. В. Б., процесуален представител и съдебен адресат 2 на В. Л. Г., против решение № 261207 от 23.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 2037/2021г. по описа на Софийски градски съд, VI Търговско отделение, е поискал постановяване на съдебен акт, с който длъжникът по изпълнителното дело Застрахователна компания „УНИКА“ АД да бъде осъден да му заплати дължимото му се по закон адвокатско възнаграждение, определено в постановлението на ЧСИ М. И. П. в размер на 1 153,58лв. с всички законни последици.

С уточняваща молба – вх. № 314231 от 05.05.2021г. по описа на СГС , С. В. Б., процесуален представител и съдебен адресат на В. Л. Г., е поискал от съда да се развие производство по чл.248, ал.1 ГПК и да бъде издаден съдебен акт, с който да бъде допълнено/изменено/ решението по горното вгрд в частта му за разноските и длъжникът ЗК „УНИКА“ АД да му заплати адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на

1 153,58лв. с всички законни последици.

С обжалваното определение градският съд е приел, че е сезиран с искане по чл.248, ал.1 ГПК, което е процесуално недопустимо, по следните мотиви:

Постановеното решение от 23.02.2021г. не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал. 4 от ГПК, поради което искане за допълване/изменение на решението в частта за разноските следва да бъде направено в едномесечен срок от постановяването му. В случая едномесечният срок е изтекъл на 23.03.2021 г. /вторник - работен ден/.

Молбата е подадена пред съдебния изпълнител на 07.04.2021г. с вх. № 26032, т.е. извън едномесечния срок по чл. 248 ГПК. Искането по чл.248 ГПК по подадената молба е просрочено, същото е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Съдът е приел, че макар да се твърди, че искането по молбата е за изменение на решението в частта за разноските, то се претендира да бъде изменено самото съдебно решение по същество. Претендира се да бъде изменено произнасянето на съда относно постановлението на съдебния изпълнител в изпълнителното дело касателно сумата от 1 153,58 лв., а не се оспорват разноските пред СГС в размер на 123 лв. Със същото не може да бъде постигнат целения резултат, поради което същото е лишено от правен интерес.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема, че изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни, като на основание чл.272 ГПК, вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното определение.

С молба вх. № 26032 от 07.04.2021г. по описа на ЧСИ М. П. е поискано изменение на решение № 261207 от 23.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 2037/2021г. по описа на Софийски градски съд, VI Търговско отделение, в частта за разноските, което не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК, поради което срокът по чл.248, ал.1 ГПК е – едномесечен от постановяването му, т.е. в случая срокът изтича на 23.03.2021г., 3 съгласно разпоредбата на чл.60, ал.3, предл.първо ГПК.

От изложеното следва извода, че молбата от 07.04.2021г. е подадена след изтичане на законоустановения преклузивен срок по чл.248, ал.1, предл.2 ГПК, поради което същата е процесуално недопустима, и като такава правилно е оставена без разглеждане / В този смисъл Определение №416 от 4.06.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№ 166/2012 г., IV г. о., ГК ;

Определение №220 от 14.07.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 3852/2016г., IV г. о., ГК и др./.

Неоснователно е позоваването на практика на ВКС – Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2266/2016г., I г.о., ГК; Определение № 515 от 2.10.2015г. на ВКС по ч.т.д.№2340/2015г., I т.о., ТК, доколкото същата касае приложението на разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за присъждане на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна помощ и съдействие, каквото в случая се претендира, но при допустима молба по чл.248, ал.1 ГПК, каквато в случая не е налице.

В жалбата са изложени съображения в подкрепа на твърдението, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е допустима, като подадена в срок, но това е неправилно, тъй като е обосновано с датата на съобщението от ЧСИ до страната за постановеното решение /01.04.2021г./, която е ирелевантна, предвид разпоредбата на чл.248, ал.1, предл.2 ГПК.

Поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от тези мотиви,

Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 268834 от 18.05.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 2037/2021г. на Софийски градски съд, VI търговско отделение.

Определението не подрежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4