Решение № 2811 от 27.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2811 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100504142 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба, депозирана от М. И. Б., чрез адв. А.А. срещу отказа на ЧСИ – Н.М. по изп. дело № 11012/2016 г., с който е оставен без уважение искането да бъде прекратено делото на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. В жалбата са развити съображения, относно неправилността на обжалвания акт на ЧСИ и съдът е сезиран с искане за неговата отмяна.

Взискателят по делото „Бест Кепитъл България“ ЕАД / с пред. наим.

„Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД/ е депозирал писмени възражения и искане да се потвърди отказа на ЧСИ.

По делото са представени мотиви по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК от ЧСИ М., с които е заявено становище за не основателност на депозираната жалба.

Приложен е препис от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по делото и на основание чл. 437 от ГПК, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

1

Жалбата е подадена от легитимирана страна- взискател изпълнението. Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК. по

В приложното поле на лимитивната и императивна норма на чл. 435 ал.2 от ГПК е предоставена правна възможност на длъжника да обжалва отказа да се прекрати изпълнителното производство с оглед т.6 на цитираната по-горе норма.

Разгледана по същество настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното дело е образувано по молба от 22.11.2016 г. на в з и с к а т е л я „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, като частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 28.09.201 0 г., издаден по гр. дело № 30 049/2010 г. на СРС, 7 7 състав. Изпълнителният лист е издаден срещу К.К.К.. Видно от молбата, с която е образувано изпълнителното производство изпълнителният лист е за парични вземания, произтичащи от неизпълнение на договорни задължения.

С разпореждане от 22.11.2016 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника и е насрочен опис на движимото имущество на длъжника, който ще се състои на 14.02.2017 г. от 14.00 ч.

С молба от 01.08.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД

С разпореждане от 03.10.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на движимото имущество на длъжника, който ще се състои на 10.11.2017 г.

С молба от 09.07.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ да насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движимите му вещи.

С молба от 16.07.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ да насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движимите му вещи.

На 13.08.2019 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, „ОББ“ АД, както и е насрочен опис на движими вещи на 07.10.2019 г.

С молба от 12.06.2020 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

С молба от 29.10.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор 2 върху банковите сметки на длъжника.

С молба от 20.12.2021 г. взискателят е посочил, че длъжникът е починал и е поискал конституиране на неговите наследници по закон. Молба с идентично съдържание е депозирана и на 15.04.2022 г.

С писмо от 11.05.2022 г. на СО – район „Красна поляна“ е изпратено удостоверение за наследници на починалия длъжник К.К.К., от което е видно, че неин наследник по закон е М. И. Б., низходящ от първи ред.

С разпореждане от 06.07.2022 г. същият е конституиран като длъжник по делото и му е изпратена покана за доброволно изпълнение.

С молба от 13.05.2024 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и насрочване на опис на движими вещи.

С разпореждане от 14.02.2025 г. ЧСИ е насрочил опис на имущество на длъжника на 08.05.2025 г.

С разпореждане от 15.10.2025 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от неговия работодател „Де Консулт 5“ ЕООД.

С молба от 27.10.2025 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

С разпореждане от 13.11.2025 г., ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

При тези установени факти по делото, настоящият съдебен състав намира, че липсва настъпила по съответния ред перемция на изпълнителното производство в резултат на бездействие на взискателя, изразяващо се в непоискване извършването на изпълнителни действия в продължение на две години каквото е изискването на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Взискателят периодично е поддържал висящността на изпълнителното производство като е депозирал регулярно молби с искане до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия по повод събиране на вземането, обективирано в изпълнителния лист, въз основа на който е инициирано процесното изпълнително производство. В изпълнение на сочените способи ЧСИ са наложени запори върху сметки на първоначалния длъжника респ. насрочвани са множество описи на движими вещи като времевия промеждутък между същите е по-малък от две години. Наложен е и запор върху вземания на 3 конституирания на основание чл. 227 от ГПК длъжник за трудово възнаграждение. Поради което не могат да бъдат споделени твърденията в жалбата за проявено бездействие от страна на взискателя. Дали поисканото изпълнително действие може да бъде реално предприето е въпрос от значение за приложимостта на чл. 116, б. „ в” ЗЗД, поради което следва да се прецени в производство по реда на чл. 439 ал.1 от ГПК, а не в рамките на чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК. Следва да се има предвид и обстоятелството, че до момента на конституиране на настоящия жалбоподател, същият не е бил страна в изпълнителното производство и едва с факта на конституирането му започва да тече по отношение на него предвидения перемпционен срок в разпоредбата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Настоящият жалбоподател е конституиран като страна в процеса на 06.07.2022 г. респ. впоследствие срокът е прекъсван с предприетите срещу него изпълнителни действия, поради което към датата на депозиране на жалбата не е изтекъл да изтече, поради което не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, а актът на ЧСИ като правилен следва да се потвърди.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че жалбата е неоснователна.

С жалбата е направено искане за присъждане на разноски, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ – Н.М. по изп.дело № 11 012/2016 г., с което е оставено без уважение искането да бъде прекратено делото на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.

Решението е окончателно, на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5