Решение № 102 от 05.06.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Харманли, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20255630200629 по описа за 2025 година

Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателя Р. Н. Я., ЕГН ********** от гр.Харманли, чрез пълномощник си – адв.Г.Г., обжалва наказателно постановление № 26-2500280 от 10.XII.2025г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково. Счита, че постановлението е неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона.

Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован, се представлява от процесуален представител.

Административнонаказващия орган, редовно призован, се представлява от процесуален представител - ст. юрисконсулт Е.Б., която изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Районна прокуратура Хасково ТО Харманли - редовно призована не изпраща представител и не вземат становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.

С Наказателно постановление № 26-2500280 от 10.XII.2025г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково, издадено въз основа акт № 26-2500280/ 10.XI.2025г. на Р. Н. Я., ЕГН ********** от гр.Харманли, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.

414 ал.3 от Кодекса на труда е наложена “Глоба” в размер на 1500лв. за това, че:

Р. Н. Я., ЕГН ********** от гр.Харманли, в качеството на работодател, като физическо лице работещо за собствена сметка – извършва ремонт на автомобили, не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето П. С. Г. ЕГН ********** с адрес гр.Харманли, ул.“...“ №23, преди постъпването му на работа като „работник“ в производствен обект – автосервиз за ремонт на автомобили, намиращ се в гр.Харманли, бул.

„б“№122, използван под наем - нарушение на чл.61 ал.1 от КТ.

1

В Акт за установяване на административно нарушение акт № 26-2500280/ 10.XI.2025г. са отразени идентични обстоятелства.

В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели Ж. Н. Ж.в актосъставител и К. К. и Г. А. - служители към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Хасково свидетели по акта.

От показанията на св.Ж.в, К. и А., се установяват обстоятелства свързани извършената от тях проверка и констатациите им описани в акта за установяване на административно нарушение. Самият АУАН бил съставен в Дирекция ’’Инспекция по труда“ гр. Хасково, в присъствието на жалбоподателя, който представил договор за наем на помещението и подписал акта без възражения.

От показанията на допуснатия на страната на жалбоподателя свид.П. Г. се установява, че на Р. му оставили кола за ремонт, но тъй като клиентът бързал, му казал, ако не може да се справи сам да се обади на някой да му помогне и че ще му плати отделно.

Тогава бил извикан от Р. да му помогне и той се съгласил, тъй като бил безработен.

Отишъл до гаража и момента в който вкарвал колата в гаража дошли служителите на инспекцията по труда. Накарали го да си напише имената върху един документ, но какъв бил не разбрал, служителите му диктували какво да напише.Уточнява, че уговорката била клиентът да му плати отделно труда, когато свърши работата в размер на 50лв. Към момента на проверката не извършвал действия по ремонт на автомобила, вкарал колата в гаража и не бил с работно облекло. Попълнил декларацията, защото служителите го накарали да я попълни, по принуда.

Правни съображения.

Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на 12.XII.2025г.- видно от приложеното към преписката известие за доставяне, а жалбата е депозирана пред Районен съд - Харманли на 19.XII.2025г., като е входирана под № 11079/ 19.XII.2025г. Като подадена в законоустановения срок, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.

Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в глава трета на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални пороци, водещи до отмяната му. Актът за установяване на административно нарушение е съставен както в присъствието на жалбоподателя, така също и в присъствието на други двама свидетели - служители на Дирекцията .

Актът е издаден от компетентно длъжностно лице- Ж. Ж.в в качеството му на инспектор при Д-я “Инспекция по труда” гр. Хасково и в рамките на правомощията предоставени в чл. 402 и чл.416 от Кодекса на труда. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя.

Издаденото въз основа процесния АУАН, наказателното постановление № 262500280 от 10.XII.2025г. на кк - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково е издадено от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 416 ал.5 от Кодекса на труда обстоятелство което не се оспорва от жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл.34 ал. 3 от ЗАНН.

При издаване на наказателното постановление също не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН.

Извършеното нарушение е индивидуализирано с оглед на време, място и начин на извършване.

При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество.

От събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, съдът намира за недоказано по безспорен и категоричен начин осъществено от жалбоподателя Р. Н. Я., в качеството му на работодател, административно нарушение на чл.61 ал.1 от КТ.

Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ предвижда трудовият договор да се сключва 2 между работника или служителя и работодателя, преди постъпването на работа. По смисъла на §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Трудовият договор е вид двустранен, възмеден договор, който поражда трудовото правоотношение между страните по него. Сключеният трудов договор урежда предоставянето на работна сила, т. е. престира се труд срещу възнаграждение. Работната сила се предоставя от едната страна по договора /работник, служител/ на другата страна /работодател/ за конкретно определена работа, на определено работно място и място на работа, при определени от КТ и други подзаконови нормативни актове условия, за определено работно време, при определени предварително от работодателя административно организационни, технологични и дисциплинарни изисквания.

Специфичният предмет на трудовия договор /престирането на работна сила/ отличава трудовото от облигационното правоотношение, а оттам и трудовия от гражданския договор.

При гражданските се уговоря определен резултат по реда на ЗЗД, а при трудовите - работна сила, като работникът или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова дисциплина, работно време, работно място, които характеризират трудовия договор, който следва да бъде сключен по реда и при условията на КТ. Гражданският договор предполага еднократно изпълнение на определена задача. С изпълнението й той изчерпва значението си и се прекратява. Трудовият договор предполага продължаващо и многократно изпълнение на еднотипни трудови операции, които следват една след друга, повтарят се неограничен брой пъти и никога не се изчерпват.

Изхождайки от посочените законови разпоредби и принципни положения, съдът намира за недоказани по несъмнен начин нито констатациите на актосъставителя, възприети и от наказващия орган, че към момента на извършената проверка между Р.Я. и св. П.Г. са били налице трудови правоотношения и престиране на работна сила, нито качеството на работодател, така както е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

В настоящият случай правоотношенията между санкционираното лице и св. Г. не се характеризират като трудови, доколкото не се доказа по несъмнен начин, че съдържат всички съществени елементи от трудовото правоотношение, каквито се явяват датата от която работи, почивки в работния ден, почивни дни. Тези обстоятелства обективно не се установяват от представената по преписката Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 и чл. 402, ал. 2 от КТ. Нещо повече самият актосъставител в показанията си сочи бланкетно, че са дали на лицето да попълни декларация. Дава подробни обяснения за фирмата на жалбоподателя която следвало да регистрира. Липсват категорични доказателства за предоставянето на работната сила от св. Г. при условия, създадени от жалбоподателя като работодател, при които условия този, който полага труда да бъде поставен в известна икономическа и юридическа зависимост от волята на този, комуто се предоставя. В случая не се установява трайност и постоянство в изпълнението на работата, което е основна характеристика, отличаваща трудовото правоотношение и е важна индиция с доказателствено значение, че липсва наемане на работната сила на трудещия се. Установява се, че е налице еднократно изпълнение на конкретна задача, характерно за гражданските, а не трудовите правоотношения. Контролният орган не е установил периодичност и продължителен период, както и начална дата на престиране на труд от страна на св. Г. на обекта, а последният в показанията си, сочи, че е бил само за извършване на конкретна работа срещу конкретно заплащане. Отделно от това следва да се отбележи, макар свидетелят да е установен на обекта да изпълнява дейност по автомобил, проверяващите нямат данни тази дейност да е осъществявана продължително и многократно, под формата на еднотипни трудови дейности, които следват една след друга, повтарят се неограничен брой пъти и никога не се изчерпват, с което се характеризират трудовите правоотношения. Става ясно, че е бил в сервиза да помага на жалбоподателя без никакви уговорки той да му плаща, което е индиция за наличието най-много на граждански правоотношения между него и св. Г..

3

На следващо място няма как да се пренебрегне и установения факт, че мястото за полагане на труд е на обект, собственост на лице, различно от жалбоподателя, а именно „Борисов 2001“ ЕООД, за което е представен и приет като доказателство по делото Договор за наем. Не се установява материалите, инструментите и предметите на труда да са били на жалбоподателя, който при условие, че се явява работодател на въпросното лице, би използвал труда на работника при вещи и условия, създадени от работодателя, който е техен собственик. В този смисъл като индиция, че действителния характер на отношението между страните е такъв по предоставяне на работната сила или на труд следва да се ценят наличието на задължение работата да се извърши на обект на работодателя, при определено от него работно време и с осигурени от него условия на труд, средства и материали. Такива обстоятелства нито са били категорично установени от проверяващите, нито по делото са представени доказателства, подкрепящи категорично твърденията за притежавано от жалбоподателя качество на работодател по смисъла на Закона.

По тези съображения съдът приема, че в отношенията между Р. Я. и П. Г. не се доказва съществуването на всички съществени елементи по смисъла на чл. 124 от КТ, определящи правоотношението като трудово. Поради това и жалбоподателят не е имал задължение за извършваната от Г. работа да сключи с него писмен трудов договор. Касае се за постигането на конкретен трудов резултат при условията на еднократност и при липсващи продължителност и трайност в изпълнението на работата, без доказана уговорка за почивки и трудово възнаграждение. Следователно липсва и наемане на работната сила, а както беше посочено, на тази база се прави разграничението между трудовия договор и гражданския договор, какъвто е например договора за изработка.