Решение № 4056 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4056 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100506694 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 994/23.01.2023 г., постановено по гр.д. № 4940/22 г. по описа на Софийски районен съд, 53 състав, е отхвърлен, поради плащане в хода на процеса, предявения от „Медитрейл Интернешънълс“ ЕООД, ЕИК 130324557, против „Фарма Трейд БГ“ ЕООД, ЕИК 203830245, иск за заплащане на сумата от 7 733 лв. на основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД във вр. чл. 266 ЗЗД, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуги по договор от 29.10.2019 г., формирано от общия размер на фактури №2848/02.06.2021, №2932/14.09.2021, №2953/06.10.2021, №2980/03.11.2021 и №3004/06.12.2021. Съдът е уважил предявения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД от „Медитрейл Интернешънълс“ ЕООД, ЕИК 130324557, против „Фарма Трейд БГ“ ЕООД, ЕИК 203830245, за сумата от 194,87 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху неизплатено възнаграждение по договор за услуги от 29.10.2022 г.за периода от падежа на всяка фактура до 30.01.2022г., както и сумата от 139.62 лева, мораторна лихва за забава върху неизплатено възнаграждение по договор за услуги от 29.10.2022 г. за периода 30.01.2022 г. до 5.04.2022 г. Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението в частта, с която са уважени предявените искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не подлежи на инстанционен контрол за правилност.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно право с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Страните са постигнали съгласие, обективирано в чл. 9 от процесния договор за изработка, че изискуемостта на вземането зависи – 1) пълно изпълнение на възложената работа с оглед уговореното количество, качество и срок; 2) издаване на фактура и изготвен отчет на дейността.

Не е спорно, че работата е извършена в предвидените срокове и с оглед желаното от страните качество и обем, като ответникът е приел работата без възражения, арг чл. 264, ал.

2

3 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 2 от процесния договор. В процеса не са въведени възражения от ответника относно качеството на изпълнение на насрещната престация на ищеца, респективно не са представени и доказателства, които да поставят в съмнение факта на приемането на извършената работа. Следователно задължението е станало изискуемо с изпращане на фактурите и представянето на отчета, т.е. на 22.12.2021 г., доколкото работата е приета без възражение – чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Допълнително извършените плащания от ответника представляват признание, че услугите са извършени своевременно и точно, т.е. е налице приемане на така извършените услуги съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД и чл. 9 от договора.

Установи се, че ищецът е изпратил своевременно процесните фактури и отчетите към тях на ответника и че последният ги е получил. В отчетите са описани конкретните услуги, които ищецът е предоставил, а във фактурите е посочена съответното възнаграждение, което се дължи поотделно за тях. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма (чл. 3, т. 35 Регламент 910/2014), а електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията (чл.

2, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Следователно настоящият състав приема, че изискването на чл. 9 от договора за изготвяне на писмен отчет е спазено. Неоснователен е изложения във въззивната жалба довод, че процесните електронни писма не са приобщени към доказателствената съвкупност, доколкото същите са преведени на български език, съгласно чл. 185 ГПК, като е спазен реда и на чл. 184 ГПК за представяне на електронен документ по делото.

Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях – в този смисъл Решение № 45 от 28.03.2014 г. по търг. д. № 1882/2013 г. на ВКС, I т.о., решение №42 от 19.04.2010 г. по т.д.№593/2009 г. на II Т.О., Решение №166 от 26.10.2010 г. по т.д.№991/2009 г. на II Т.О., Решение №23 от 07.02.2011 г. по т.д.№588/2010 г., II Т.О. Нещо повече, дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка, може да послужи като доказателства за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея - решение № 45 от 28.03.2014 г. по търг. д. № 1882/2013 г. на ВКС, I т.о, .решение №47 от 08.04.2013 г. по т.д.№137/2012 г. на II Т.О. и цитираното в него решение №34 от 22.02.2010 г. по т.д.№588/2009.

Когато възложителят е приел издадения данъчен документ, в който е описан видът на услугата и стойността й, и е посочена банкова сметка за плащане на възнаграждението, и след като задължението му за плащане на възнаграждението е станало изискуемо с приемането на извършената работа, издаването на фактурата от изпълнителя, отразяването й в счетоводните книги на възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на 3 задължението на поръчващия - той вече е настъпил. В такава хипотеза, издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава - Решение № 233 от 02.12.2014 г. по търг. д. № 4690/2013 г. на ВКС, I т.о. Издаването на фактурата обективира изпълнението на данъчното задължение, а изпращането й на получателя - волеизявлението на издателя, че очаква плащане. В такъв случай данъчният документ има и облигационната последица на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл - решение № 158 от 07.11.2013 г. по търг. д. № 1128/2012 г. на ВКС, решение № 233 от 02.12.2014 г. по търг. д.

№ 4690/2013 г. на ВКС. Във всяка една от фактурите е посочено, че плащане се дължи в рамките на 30 календарни дни от датата на издаване на фактурата. Следователно фактурите изпълняват ролята на покана, с която се дава срок от 30 дни да бъде заплатено съответното задължение. След изтичането на срока, посочен в съответната фактура, ответникът се счита в забава за плащането на възнаграждението по нея.

Първоинстанционният съд неправилно е определил началния момент от който се дължи изпълнение на притезанието за мораторна лихва, т.е. моментът на осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях - 29.10.2022 г. Първо от заключението на вещото лице се установява по-ранна дата на осчетоводяването, респективно ползването на данъчен кредит по всяка една от фактурите, но по-важното, че длъжникът е изпаднал в забава с изпращането на поканата, което е 22.12.2021 г. Но доколкото настоящето въззивно производство е образувано по жалба на ответника е недопустимо да се влошава положението на жалбоподателя, при липсва на насрещна въззивна жалба от ищеца, арг. чл. 271, ал. 1 ГПК.

Следователно първоинстанционното решение в тази част следва да бъде потвърдено като правилно.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 1 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е основателно, като съдът намалява възнаграждението до размера от 480 лева ( при материален интерес от 335 лева), който размер съвпада с претендирания от насрещната страна по спора.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 994/23.01.2023 г., постановено по гр.д. № 4940/22 г. по описа на Софийски районен съд, 53 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Фарма Трейд БГ“ ЕООД, ЕИК 203830245, да заплати на „Медитрейл Интернешънълс“ ЕООД, ЕИК 130324557, сумата от 480 лева, представляваща сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5