Определение № 260290 от 02.03.2021, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е

Н И Е № 260290 гр. Пловдив, 02.03.2021 год.

Окръжен съд Пловдив, наказателно отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА като разгледа ЧНД

№ 280/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

243, ал.5 от НПК.

Съдът е сезиран с жалба от адв. Б.З., като пълномощник на В.П.М., П.Н.М. и З.Н.М. – наследници на Н.А. М. /починал/, против Постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от 06.01.2021г., с което е прекратено производството по сл.д. № 72/2019г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив, водено за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

В жалбата се възразява, че постановлението на прокурора е незаконосъобразно и необосновано, като се сочи неизяснена фактическа обстановка. Изтъква се, че при разследването са били констатирани редица нарушения на правилата за безопасност на труда от страна на длъжностни лица, които са довели до смъртта на пострадалия, а изводът на прокурора, че М. самоволно е напуснал работното си място не намирал опора в доказателствата. Възразява се за процесуално бездействие при установяване на отговорните лица по неспазване нормите на чл. 63 и чл. 64 от Наредба 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, които според жалбоподателите имат пряко отношение към настъпилата смърт на пострадалия, както и по чие разпореждане М. е полагал труд на друго място. Отправя се искане за отмяна на постановлението и връщане на делото с указания относно прилагането на закона.

Жалбата е ДОПУСТИМА – подадена при наличие на правен интерес, в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт.

Наказателното производство първоначално е било водено за престъпление по чл. 134, ал.1 от НК за това, че на 09.01.2019г. в с. М., обл. Пловдивска, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, е причинил средна телесна повреда на Н.А. М. – престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. С постановление от 25.02.2019г. на ОП Пловдив досъдебното производство е било прието за наблюдение от Окръжна прокуратура Пловдив поради настъпила на 15.01.2019г. смърт на пострадалия.

В хода на разследването не е било привлечено обвиняемо лице.

В обжалваното постановление прокурорът е възприел следната фактическа обстановка: Пострадалият Н.А. М. бил назначен на работа в „***“ ООД Пловдив с трудов договор № 10007/29.11.2018г. на длъжност „***“. При постъпването на работа на М. бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, за което била издадена служебна бележка, приложена към Протокол №5/07.02.2019г. на Комисията от ТД НОИ-Пловдив за резултатите от извършеното разследване на злополуката. М. бил запознат с длъжностната си характеристика и получил екземпляр от нея.

От м. ноември 2018 година дружеството започнало изграждането на строителен обект „Селскостопанска сграда за отглеждане на животни-крави; торохранилище-торова лагуна в с.М., местност „***“ и един от работниците, на които било възложено извършването на работа като *** в обекта, бил именно Н.М.. Свид. С.М.Р.бил довел строителната бригада на обекта и изпълнявал и фактически функциите на технически ръководител, за което притежавал нужната квалификация според приложената диплома за средно образование, независимо, че трудовият му договор на тази длъжност бил сключен на 07.01.2019г. На 08.01.2019г. инструктаж му бил извършен от управителя в дружеството Б.Й..

На 09.01.2019г. пострадалият М. се явил навреме на работа, бил му проведен ежедневен инструктаж. На тази дата техническият ръководител С.Р. не дошъл на обекта, като там били само свидетелите С.И., М.В./и двамата на длъжност ***/, както и пострадалият Н.М..

Същият ден задачата на зидарите – общи работници била да леят кофраж на щурц над касата на една врата в сградата в източната страна на строителния обект, работно място, което било различно от това на М.. Затова били направили нещо като скеле, което било на около два метра височина точно пред вратата, над която трябвало да се лее щурца. Тази работна платформа /скеле/ била изградена от дървени греди, разположени хоризонтално и вертикално, като върху напречните хоризонтални греди били разположени метални кофражни платна. Около 14,30 часа, напускайки работното си място, М. отишъл именно на този строителен обект, качил се на скелето и седнал на кофражното платно от тази работна платформа. Същият не бил на това място, за да изпълнява конкретна задача, още по-малко възложена му такава. Не е бил и с предпазни средства. Предвид това, че бил седнал на платформата, пушейки цигара, бил помолен от свид. И.да качи на скелето кофа с разтвор за зидане. Точно при издърпването на кофата предната хоризонтална дървена греда под кофражното платно, на която бил седнал пострадалият, се пречупила. Той паднал на земята от скелето, като при падането си получил тежки травматични увреждания. Причината за пречупването на гредата била наличие на чеп, разположен по ширината й. На виковете на пострадалия и свидетелите И.и В.се отзовал свид. И.И., който изпълнявал поръчка за обекта и по това време разтоварвал метални детайли в друга сграда. Те огледали пострадалия М., който видимо не бил много наранен, нямал открити рани или кръв. С негова помощ успели да го повдигнат и полека да се придвижат до най-близкия и сравнително оживен път, граничещ с имота, където скоро преминал автомобил. С него М. бил транспортиран до УМБАЛ „Свети Георги“ АД Пловдив, където бил приет и лекуван в КОТ. Въпреки проведеното лечение на 15.01.2019г.

Н.М. починал в болницата.

От заключението на изготвената

СМЕ на труп при огледа и аутопсията на М. били установени шоков бял дроб и шоков бъбрек в късна фаза, остър кръвен застой в големите съдове и вътрешните органи, петна на Тардьо плеврите и оток на белите дробове, мозъчен оток, счупване на десните странични израстъци на 1, 2, 3, 4 и 5 поясни прешлени, многофрагментно счупване на кръстцовата кост, разединяване на дясната сакроилиачна става, счупване на ставната ямка на дясната хълбочна кост /ацетабулум/, счупване на дясната пубисна кост, счупване на 8, 9 десни ребра по лопатъчна линия, кръвонасядане на меките тъкани по задната стена на коремната кухина и таза, кръвонасядане на задната стена на пикочния мехур, кръвонасядане на десния бъбрек, кръвонасядане на опорака на тънкото черво и ректума, кръвонадясане и охлузване на дясната половина на задната стена на гръдния кош, кръвонасядане на дясната поясна област, кръвонасядане на долното половина на предната коремна стена и вътрешната повърхност на лявото бедро и горна трета на лявата подбедрица, кръвонасядане на лява мишница, послесмъртно охлузване на дясна лакетна става, послесмъртно счупване на 5, 6 и 7 леви ребра до залавното им място за гръдната кост, 3, 4 и 5 леви ребра по средна ключична линия, 3, 4 и 5 десни ребра по средна ключична линия.

Според вещото лице причината за смъртта на Н.М. е остра дихателна недостатъчност, поради посттравматичен шок на белите дробове, отокът на белите дробове и мозъка, острият скръвен застой в големите съдове и вътрешни органи, както и микроскопски установените промени в белите дробове. Посттравматичният шок на белите дробове е в следствие на множество тежки травми в коремната кухина и тазовата област – многофрагментно счупване на таза, счупването на десните странични израстъци на поясните прешлени, кръвонасядане на вътрешните органи – десен бъбрек, пикочен мехур, ректум, опорак на тънкото черво, обилното кръвонасядане и кръвопропиване на мускулите и меки тъкани на задната стена на коремната кухина. Причината за настъпилата смърт е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените при падането от високо травми.

След настъпването на злополуката е била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив. В съставения Протокол №5/07.02.2019г. от НОИ, ТП Пловдив е било посочено, че от работодателя „***“ ООД гр. П. е допуснато нарушение на чл. 19, ал.1 от ЗЗБУТ, задължаващо работодателя да предостави на работещите или на техните представители необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове. Сочи се, че работодателят е нарушил чл. 63, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004г., съгласно който издигането и свалянето на и от височина на всякакъв вид товари се извършват предимно по механизиран начин. В протокола се сочело и нарушение на чл.64 от същата Наредба от страна на работодателя, съгласно който работните платформи, преходните мостове и стълбите в границите на строителната площадка се оразмеряват така, че да имат достатъчно здравина и се обезопасяват и използват така, че да предпазят хората от падане или от падащи предмети. Посочено било и допуснато нарушение от страна на пострадалия на чл. 33 от ЗЗБУТ, съгласно който всеки работещ бил длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на други лица, пряко засегнати от неговата дейност и дадените от работодателя инструкции.

Прокурорът се мотивира, че нарушенията на работодателя на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са били посочени и от изготвените първоначална и допълнителна строително-технически експертизи. Освен това в допълнителната техническа експертиза се сочело, че личните предпазни средства, предоставени от работодателя, осигуряват защита и ако бяха използвани от пострадалия биха налалили в значителна степен телесните увреждания. В заключението се сочело също, че М. е изпълнявал работа извън обхвата на задълженията му по длъжностна характеристика, като се е отклонил самоволно от работата си на *** и в момента на злополуката е изпълнявал работа на „зидар“, като се е отнесъл небрежно към изискванията по безопасност на труда.

Въз основа на така приетата в постановлението фактическа обстановка прокурорът е заключил, че не са събрани доказателства за извършено от конкретно лице престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, тъй като посочените нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд в протокола на НОИ и в експертизите не са в пряка причинно-скледствена връзка със злополуката, в следствие на която е настъпила смъртта на пострадалия. Допуснатите от работодателя нарушения могат според прокуратурата да бъдат възприети като обективни условия, нямащи отношение към конкретно предприетите от пострадалия неправомерни действия, довели до неговата смърт.

Работата на пострадалия М. не била включвала такава на изградената платформа /скеле/ и той самоволно, без да е поискал и получил разрешение от прекия си ръководител, е напуснал работното си място и е отишъл на друго такова, което не му е указано с проведения ежедневен инструктаж. Прокуратурата е заключила, че настъпилата трудова злополука с М. се дължи на неговото неправомерно поведение, което е нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ. Констатираните от страна на длъжностните лица в дружеството нарушения не били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, тъй като длъжностните лица /в случая техническия ръководител свид. С.Р./ не са възлагали на пострадалия работа като зидар на платформата и съответно техническият ръководител не е бил длъжен и не е могъл да предвиди подобно поведение на пострадалия. Наред с това, прокурорът е посочил, че доказателствата не разкриват и да е било извършено друго престъпление от общ характер по НК и на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил производството, водено за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

Съдът, като се запозна с обжалваното прокурорско постановление, с доводите в жалбата и събраните до този момент доказателства, с оглед правомощията си по чл. 243, ал. 5 от НПК да провери изцяло прокурорския акт, намира, че постановлението на прокурора следва да се ОТМЕНИ поради допуснато съществено нарушение при оценката на доказателствата, тъй като реално липсва обсъждане на събраните такива. От съдържанието на постановлението не става ясно въз основа на кои доказателства прокурорът е изградил възприетата от него фактология и най-вече – липсва анализ на гласните доказателствени средства и съдържимата в тях информация, на изключително съществените противоречия в показанията дори на едни и същи свидетели – очевидци /напр. свид. С.И./, на противоречията в показанията на други касателно конкретните им отношения с възлагането на ежедневните задачи на строителите. Само пълноценният анализ на доказателствата би могъл да доведе до обоснован извод относно наличието или липсата на съставомерно поведение на конкретни лица и дали е налице пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия. Конкретно: