Определение № 2270 от 19.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2270 гр. София, 16.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502333 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

С определение, постановено в откритото съдебно заседание на 10.06.2024 г. по гр.д. № 1569/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 27 състав производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключването с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 1475/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 4 състав.

Срещу определението е подадена частна жалба от В. Д. Ч. от гр. ***, в която се твърди, че е неправилно. Двете производства били с различен предмет - едното за вреди от действията на прокуратурата, а настоящото - за забавяне на производството за един доста продължителен период от страна на служители на Окръжен съд- Благоевград.

Молбата към съда е да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Срещу определението е подадена частна жалба и от Окръжен съд- Благоевград, в която се твърди, че е незаконосъобразно. В случая производството по гр.д. № 1475/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 4 състав, образувано по предявения от В.

Ч. иск срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди, причинени й вследствие на оправдаването й по повдигнатите обвинения не било преюдициално по отношение на настоящото, чийто предмет бил претенция за обезщетение във връзка със забавеното разглеждане на делото по реда на чл.2б от ЗОДОВ. Между двете дела нямало каквато и да било връзка, поради което и решението по първото дело нямало да има сила по отношение на ответника Окръжен съд - Благоевград.

1

Молбата към съда е да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът съобрази следното.

Производството по гр.д. № 1569/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 27 състав е образувано по искова молба с вх. 8693 от 12.02.2022 г., с която В. Д. Ч. от гр.

*** предявила срещу Окръжен съд - Благоевград иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за присъждане на сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени й вследствие нарушението на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В откритото съдебно заседание по делото, проведено на 10.06.2024г., пълномощникът на ищцата адвокат Е. Д. заявила, че преди подаването на исковата молба, по иск на същото основание, предявен от доверителката й срещу Прокуратурата на Република България, било образувано производство по гр.д. № 1475/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 4 състав, което било висящо.

Съдът съобразил, че за част от периода на наказателното дело, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ищцата е заявила претенция и против Прокуратурата на Република България, поради което приел

, че „производството по по-рано образуваното дело се явява преюдициално за настоящото, поради това, че следва да бъде съобразен размера на присъденото обезщетение за забавено правосъдие, което е от значение за предявената по настоящото дело искова претенция“ и спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 1475/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 4 състав.

При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява частните жалби като процесуално допустими - подадени са в установения в закона срок от страните по делото, всяка една от които има правен интерес от обжалването на валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Разгледани по същество са основателни по следните съображения.

-3-

Съобразно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не 2 предполага различия в преценките на съда по двете дела. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

В конкретния случай такава обективна зависимост между въпросните две съдебни производства в съотношение на обуславящо и обусловено няма. Според изявлението на процесуалния представител на ищцата предмета на спора по двете дела не се припокрива, тъй като претенцията по другото дело е за вреди, настъпили от повдигнато незаконно обвинение, по което тя е била обвиняема и подсъдима за един прекалено дълъг период от време, а в настоящото - за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок.

Това становище следва да бъде споделено. Ответници по двата иска са различни юридически лица, като ангажирането на тяхната отговорност съобразно разпоредбите на специалния закон, е обусловено от установяването на различни правопораждащи факти. В този смисъл изхода от спора, ответник по който е Прокуратурата на Републиката, няма да има никакво обуславящо значение за основателността на иска, предявен срещу окръжния съд. Крайният акт на решаващия съд в настоящия спор ще следва да се основава единствено на обсъждането на въпроса относно продължителността във времето на производството по н.о.х.д. № 1224/ 2004 г. с оглед преценката дали то е било разгледано и решено в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В обобщение на изложените съждения съдът приема, че обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 10.06.2024 г., постановено в откритото съдебно заседание по 3 гр.д. № 1569/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 27 състав, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключването с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 1475/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 4 състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4