Разпореждане № 3158 от 08.04.2026, Районен съд - Добрич

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. Добрич

Районен съд – Добрич, XXII състав, в проведеното на 08.04.2026г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело №20263230101593 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Надя Г. Славова, районен съдия, разгледа материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК срещу длъжника И. В. Д., ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплати на кредитора БЕСТ Кепитъл България ЕАД, ЕИК 202423225, настоящ адрес **********, сумите, дължими по Договор за потребителски кредит №300776724, сключен на 08.04.2021г. между длъжника и „Би енд Джи Кредит“ ООД, вземанията по който договор са прехвърлени от „Би енд Джи Кредит“ ООД на заявителя на 21.07.2025г. въз основа на договор за цесия, а именно: 204,52 EUR (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 25.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 24,54 EUR (двадесет и четири евро и 54 цента), представляваща договорна лихва - Договорното възнаграждение е начислявано върху отпуснатата главница. Следва да бъде отбелязано, че длъжникът е направил плащания в общ размер на 0 лв./- €, които са обслужили задължението му по пера както следва: - Платена главница – 0 лв./- € - Платена договорна лихва – 0 лв./ - € Платена законна лихва– 0 лв./ - € - Платени такси 0 лв./ - € - Платени пакети (допълнителни доброволни действия) - 0 лв./- €. за периода от 08.04.2021 г. до 20.11.2021 г., 97,56 EUR (деветдесет и седем евро и 56 цента), представляваща законна лихва - Начислената законна лихва се начислява върху главницата, като се начислява за всеки ден просрочие съгласно действащия към датата на просрочието лихвен процент за забава., 635,02 EUR (шестстотин тридесет и пет евро и 02 цента), представляваща такса Платени пакети (допълнителни доброволни действия) включват: Бързо разглеждане /произтичащо от раздел IV чл.9 ал.1 Договора за кредит/, Динамично плащане /произтичащо от раздел IV чл.9 ал.2 от Договора за кредит/ и Разходи, представляващи разходи за събиране на просрочени вземания съгласно раздел VI чл.12 от Договора за кредит. Със заявлението се претендира присъждане и на направените в производството разноски за заплатена държавна такса в размер на 16,35 EUR и юрисконсултско възнаграждение в размер на 92,03 EUR.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за кредит №300776724 от 08.04.2021г.

Към заявлението е представен договор за потребителски кредит №МАХ_300776724 от 08.04.2021г., между длъжника и „Би енд Джи Кредит“ ООД.

Посочва се още, че на 21.07.2025г. между „Би енд Джи Кредит“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) е сключен Договор за цесия, по силата на който „Би енд Джи Кредит“ ООД /цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /цесионер/. Съгласно Договора за цесия „Би енд Джи Кредит“ ООД прехвърля на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) изискуеми парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са 1 подробно описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от Договора за цесия. В предмета на сключения Договор за цесия от 21.07.2025г. е включено и вземането по Договор за потребителски кредит №300776724, сключен между И. В. Д. и „Би енд Джи Кредит“ ООД. С пълномощно от 22.07.2025г. предишният кредитор /цедентът/ „Би енд Джи Кредит“ ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), ЕИК 202423225, да уведоми от името на „Би енд Джи Кредит“ ООД всички длъжници по вземания на „Би енд Джи Кредит“ ООД, които „Би енд Джи Кредит“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 21.07.2025г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Би енд Джи Кредит“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника И. В. Д., чрез препоръчана поща с обратна разписка.

С Разпореждане №2665/26.03.2026г. съдът е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности.

В дадения от съда срок е депозирана молба с вх. №8195/08.04.2026г., с която заявителят уточнява, че претендираната законна лихва е начислявана за период от датата на първото пропуснато плащане – 20.04.2021 г., до датата на цесията между „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД и заявителя – 21.07.2025 г., начислява се единствено върху главницата. На следващо място, сумата в размер 635.02 евро е дължима съгласно договорените в Договора за кредит чл.

9, ал.1 и чл. 9, ал.2 и чл. 12. Платени пакети (допълнителни доброволни действия) включват: Бързо разглеждане /произтичащо от раздел V, чл.9, ал.1 Договора за кредит/, Динамично плащане /произтичащо от раздел V, чл.9, ал.2 от Договора за кредит/ и Разходи, представляващи разходи за събиране на просрочени вземания съгласно раздел VII чл.12 от Договора за кредит. Тази сума се явява сбор от добороволен пакет бързо разглеждане в размер 51.54 евро / 100.80 лв. + доброволен пакет динамично плащане в размер 82.42 евро / 161.20 лв., като последните две суми са т.нар. „допълнителни добороволни действия“, останалата сума в размер 501.07 евро / 980.00 лв. от претендираното перо „Такси“ представлява разходи по събиране, дължими съгласно чл. 12 от Договора за кредит. Последната сума е начислена от дружеството цедент, съгласно посочения член от договора и заявителят не разполага с конкретните параметри на ценообразуването на това перо.

Посочва се още, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни действия от страна на Кредитора, когато тяхното предоставяне не е задължително условие за отпускането на Кредита или получаването му при предлаганите условия.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно §13, т.1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от 2 приложения към заявлението договор е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител", приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗПК.

При преценка на действителността на договора, приложен по делото съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр., който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея - вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от Решение от 09.11.2016г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s.

Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит №МАХ_300776724 от 08.04.2021г., Би енд Джи Кредит ООД е предоставило на И. В. Д. кредит в размер на 400 лв., със срок на погасяване на кредита 8 месеца от датата на подписване на кредита и краен срок на издължаване на същия – 20.11.2021г., при уговорен фиксиран годишен лихвен процент – 31,07% и ГПР – 42,69%.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка за наличие на неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна нищожност на уговорките за допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“.

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат 3 вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.

В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл.

22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото, така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.

Съдът намира, че е налице обоснована вероятност посоченият в договора ГПР от 42,69% да е неточен и да заблуждава кредитополучателяпотребител. Това е така, тъй като предвидените в Договора възнаграждения за избрани услуги „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“, следва да се включат в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.