Решение № 197 от 12.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Цанкова

Членове:

Екатерина Роглекова

Теофана Спасова при участието на секретаря Виолина Шивачева в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Екатерина Роглекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300602550 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК и е образувано по въззивна жалба на адв. Д. Х., като упълномощен защитник на подсъдимата Н.

И. Ф. срещу присъда № 190 от 20.10.2025г. по НОХД № 1292/2025г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV н.с.

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимата Н. И. Ф. ЕГН ********** за ВИНОВНА за това, че на 27.12.2024 г. в гр. Пловдив е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № ****** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.27 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARРМ-0723 престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54, ал. 1 от НК я е осъдил на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимата Н. И. Ф. наказание една година лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на 1 присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното на подсъдимата Н. И. Ф. наказание е било приспаднато времето, през което същата е бил задържана по реда на ЗМВР на 27.12.2024 г. за 24 часа, считано от влизане на присъдата в сила, като един ден задържане следва да се зачита за един ден „лишаване от свобода“.

На основание чл. 343г, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 343б, ал. 1 от НК подсъдимата Н. И. Ф. е било лишена от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като е приспаднато времето, през което свидетелството й за управление на МПС е било отнето по административен ред, считано от 27.12.2024 г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343б, ал. 5 от НК е отнет в полза на Държавата приобщения като веществено доказателство 1 бр. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с рег. № ******, 1 бр. контактен ключ към него, 1 бр. СРМПС част І.

Постановено е веществените доказателства - 2 бр. оптичен носител – диск с надпис „Silverfirst“, намиращи се на л. 78 от ДП да останат по делото до неговото унищожаване, а веществените доказателства – 2 бр. регистрационни табели с № ******, оставени на съхранение във 02 РУ – Пловдив при ОДМВР – Пловдив да се изпратят на Сектор „ПП“ за действия по компетентност.

С жалбата до въззивния съд се претендира за това, че първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована, като отделно се желае оправдаване на подсъдимата.

В съдебно заседание, прокурорът моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди атакуваната с нея присъда като правилна и законосъобразна, със справедливо наложено наказание.

В съдебните прения защитникът на жалбоподателя и подсъдим Ф. – адв.

Х. поддържа, че в хода на проверката и последвалите процесуални действия в досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на основни права и процесуални гаранции, включително правото на защита на подзащитната му. Според адв. Х. не е била осигурена своевременна възможност за контакт на подсъдимата с адвокат, респективно за упражняване на процесуалните права.

Защитникът излага доводи, че поведението на полицейските служители 2 е било незаконосъобразно и унизително, като твърди, че жалбоподателката е била третирана по начин, несъответстващ на изискванията за зачитане на човешкото достойнство.

Адв. Х. твърди, че Ф. е изразявала готовност да даде кръвна проба, но не е била предоставена възможност да комуникира със своя защитник. Излагат се и възражения относно начина на извършване на проверката с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества, като се твърди липса на необходимата компетентност и професионализъм от страна на контролните органи.

Защитникът подчертава, че според него действията на полицейските служители противоречат на основни принципи на наказателния процес и правовата държава, поради което моли съда да съобрази изложените обстоятелства при постановяване на съдебния си акт.

Жалбоподателят и подсъдим Ф., в предоставената възможност за лична защита, заявява, че изцяло споделя и поддържа изложеното от своя защитник.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от НПК, преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

ПО ФАКТИТЕ

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота фактическата обстановка по делото, като въз основа на събраните доказателства е достигнал до верни фактически изводи.

Подсъдимата Н. И. Ф. е родена на ******* в гр. П., с постоянен адрес в *********** с ЕГН **********, българска гражданка от б. произход, със средно образование, не работи, несемейна и с чисто съдебно минало.

На 26.12.2024 г., считано от 19:00 ч., свидетелите А.Ч. и И. Д. – служители на МВР при Второ районно управление към ОДМВР – Пловдив, изпълнявали дежурство в състав на автопатрул до 07:00 ч. на 27.12.2024 г. В 3 рамките на осъществявания от тях обход на територията на съответното районно управление, около 00:30 ч. на 27.12.2024 г., на ул. „Александър Екзарх" в гр. Пловдив, посредством светлинен и звуков сигнал подали знак за спиране на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Туарег", с рег. № ******, до № 14 на посочената улица. Установено било, че превозното средство се управлява от подс. Н. И. Ф., негова собственик.

В хода на извършваната проверка на документите свидетелите Ч. и Д. констатирали, че от подсъдимата се разпространява характерна миризма на алкохол, като освен това същата проявявала нарушена координация при движение по време на разговора. При директно запитване от страна на свид.

Ч. относно употреба на алкохол, подсъдимата отговорила утвърдително. Свид.

Ч. извършил проверка на подс. Ф. чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № ARPM 0723, при което приборът отчел концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,27 промила.

Подсъдимата била отведена във Второ РУ при ОДМВР – Пловдив с цел провеждане на тест за употреба на наркотични вещества, на което изследване Ф. отказала да се подложи. Бил съставен АУАН Серия GA № 3503555 от 27.12.2024 г. и издаден талон за медицинско изследване № 257981, като подс.

Ф. отказала да подпише последния. Впоследствие, придружена от полицейските служители до спешен кабинет на УМБАЛ „Св. Г." – Пловдив, подсъдимата отказала и вземането на кръвна проба за медицинско изследване за алкохол, в присъствието на дежурния лекар – д-р Д.Д., разпитана по делото в качеството на свидетел. Отказите на подсъдимата намерили отражение както в протокола за медицинско изследване, така и в издадения лист за преглед на пациент в КДБ/СО.

Лекият автомобил бил иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 27.12.2024 г. С постановление от същата дата Н. И. Ф. била привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Така установените факти не оставят съмнение относно времето, мястото, начина на извършване на деянието и неговото авторство.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

Въззивният съд като цяло споделя доказателствената оценка, извършена от районния съд, като за пълното изясняване на обективната истина по делото, настоящият съд проведе въззивно съдебно следствие, в хода на което бе 4 допуснат до преразпит св. И. Д., както и бяха приети като писмени доказателства изисканите от Второ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив документи – заповед за задържане № 435зз-263/2024 г. и съответните декларации, протокол за обиск на лице № 435р-22285/2024 г., актове за установяване на административно нарушение серия GA № 3503555 и № 1351230, ЗППАМ № 24-0435-000180/2024 г. и талон за изследване № 257981 в оригинал.

На първо място следва да бъдат обсъдени свидетелствата на А.Ч. и И. Д..

От показанията на двамата полицейски служители действително се установява, че на инкриминираната дата в гр. Пловдив, изпълнявайки служебните си задължения на територията на Второ РУ, при обход са установили подсъдимата като водач на МПС, при което била спряна и подложена на проверка за алкохол с техническо средство, при която се установило с положителност наличието на такъв над 1,2 на хиляда.

Нарушителката не е направила възражения на място при извършването на проверката. В последствие бил издаден талон за кръвно изследване, но при откарването на подсъдимата в Спешен кабинет, същата отказала да даде кръв, което било надлежно документирано. Същите заявяват, че са издали талона за кръвно изследване съобразно законовите предпоставки и са конвоирали Ф. за медицинско изследване в изискуемия срок.

Тази част от показанията им въззивната инстанция оценя като вътрешно последователна и кореспондираща с материалите по делото.

От тези гласни доказателства става ясно, че актът за установяване на административно нарушение е съставен не на място, а в районното управление, намиращо се в непосредствена близост до мястото на проверката.

Обяснено е и процесуалното основание за тази практика — АУАН се съставя след констатиране на нарушението, а не задължително на пътното платно.

Свидетелите потвърждават, че на Ф. е издаден надлежен талон за кръвно изследване и тя е съпроводена до медицинско заведение — УМБАЛ „Св. Г.”.

От показанията се потвърждава, че предвиденият в приложимата наредба 45минутен срок от издаване на талона до посещение на медицинско заведение е бил спазен. Тази констатация е от съществено значение за законосъобразността на цялата процедура.

Свидетелите потвърждават без колебание, че лицето е отказало да даде кръв. Самият факт на отказа е установен категорично и от лекаря, който е бил 5 на дежурство в спешен кабинет при УМБАЛ „Св. Г.“ гр. Пловдив в процесната нощ – свид. Д.Д.. Същата правилно е оценена от първата инстанция като абсолютно независим по делото свидетел, която е заявила еднозначно, че в лекарския кабинет, по време на преглед за вземане на кръвно изследване, не се допуска никого освен полицейските служители и воденият от тях водач, респ. техен пациент.

Правилно районен съд гр. Пловдив е кредитирал в тази им част показанията на св.Ч., Д. и Д. като обективни и логични, без констатирани основания за заинтересованост и изцяло съотвени на показанията на останалите разпитани свидетели и събраните по делото писмени доказателства.

Настоящият съд от своя страна също оцени описаното по-горе като достоверно, обективно и надеждно, тъй като показанията се явяват последователни, логични и кореспондиращи със събрания писмен и веществен доказателствен материал. Следва да се посочи, че съдът не установи каквато и да е причина тези свидетели да депозират неверни показания, целейки например да влошат процесуалното положение на подсъдимата, напротив - установи, че до процесната ситуация, коментираните по-горе свидетели не са познавали лично Ф..

За разлика от първостепенния съд, въззивният състав не се довери на твърденията на полицейските служители Ч. и Д., че на подсъдимата била осигурена адвокатска защита и че защитникът й бил нетрезвен в районното управление, защото тези обстоятелства са категорично оборени от записа на приложеното ВД от самото Второ районно управление – диск, което ще се обсъди по-долу.

Много точно са анализирани от районен съд и обясненията на подс. Ф., като правилно е посочено, че тя по същество не оспорва факта, че на процесната дата и място, след употреба на известно количество алкохол, е привела в движение личния си лек автомобил, в следствие на което спрямо нея е извършена полицейска проверка, която отчела наличието на алкохол посредством изследване с алкотест.