Определение № 311 от 31.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Пловдив, 31.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20265000600348 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК и е образувано по жалба от адв. Д. П. от Адвокатска колегия- *, като пълномощник на пострадалите Н. К. и Й. Р., против определение № 618 от 23.06.2026 г., постановено по ч.н.д. № 1041 по описа за 2026 г. на ОС-Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, както и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения.

Изразява се несъгласие с приетото от съда становище, че вина за настъпилото ПТП носи единствено починалият Б. Р., чийто наследници са въззивните жалбоподатели. Този извод бил в противоречие със събраните по делото доказателства и игнориране изцяло на заключението на АТЕ и допълнителната АТЕ, според които се налагал извод, че К. Ц. е нарушил императивната разпоредба на чл. 37, ал. 1 ЗДвП. Нарушенията на правилата за движение по пътищата от страна на Р. не оневинявали Ц., а навеждали на извод за съпричиняване на съставомерния резултат. Съдът изцяло игнорирал изцяло и показанията на свид. Ж., според които мотоциклетът се намирал на разстояние около 20-30 м. от кръстовището, в момента, в който Ц. предприел маневра „завой наляво“. Изразява се несъгласие и с направения от съда извод, че установената концентрация от 189 нг/мл атропин е „животозастрашаваща токсична доза“, причиняваща „тежък антихолинергичен делириум и халюцинации“, което обстоятелство е прието като допълнителен аргумент за вината на Р.. Поддържа се, че наличието на атропин в кръвта на починалия е в резултат от проведена медицинска манипулация след ПТП по повод предприетите реанимационни действия в болничното заведение. Иска се от въззивния съд да се отмени постановеното определение на Окръжен съд 1

Пловдив, както и постановление от 19.05.2025 г. на Окръжна прокуратура Пловдив, и делото да се върне на последната, със задължителни указания за продължаване действията по разследването.

Въззивната жалба е администрирана от първоинстанционния съд, като не са постъпили писмени възражения против същата от ОП-Пловдив.

Въззивната жалба е допустима- подадена е в предвидения в НПК срок, от процесуален представител на пострадалите и срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол. Въззивната инстанция, след като се запозна с материалите, събрани по ДП № 1/2024 г. по описа на Сектор „РПТ“ при ОДМВР Пловдив, с наведените в жалбата доводи и след извършена служебна проверка за законосъобразност на постановения съдебен акт прие, че въззивната жалба е основателна, като съображенията в тази насока са следните:

ДП е образувано на 01.01.2024 г. с първото действие по разследване за извършено престъпление по чл. 342, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство от 19.05.2025 г. наблюдаващият прокурор е приел фактическа обстановка, която изцяло е възпроизведена и възприета от първоинстанционния съд в обжалваното определение, а именно:

На 01.01.2024 г., около 14:55 ч., Б. М. Р., заедно със свидетеля Г. Д. управлявали моторите си в гр. * по бул. “*“, в посока надлез „*“. Р. управлявал собствен мотоциклет марка „Сузуки“, модел „Бандит 650“, син на цвят, с рег. № * а свидетелят Д. - мотоциклет марка „Сузуки“, модел „GSXR 600“, с рег. №.. И двата мотоциклета били с включени светлини, били технически изправни и с валидно сключени застраховки „Гражданска отговорност“. Б. М. Р. се движил отпред, а свидетелят Г. Д. се движил след него. В града св.

Д. се движил със скорост от около 50-60 км/ч., а Р. се движил със скорост от около 100 км/ч., според показанията на св. Д.. Двамата се качили на надлез „*“, след което завили надясно в посока към околовръстния път. На разклона за околовръстния път II-56, км 97, около 15:00 ч., двамата завили на дясно, като се включили в източната лента на същият път, непосредствено преди надлез „*“, в посока от юг на север към автомагистрала „*“. В посочения пътен участък било въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч. Пътната настилка била суха, без хлъзгави участъци, а метеорологичните условия добри- слънчево време и неограничена дневна видимост.

На същата дата, по същото време, по същия път II-56, км 97, в същата лента и в същата посока – от юг на север, свидетелят В. Ж. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Артеон“, с рег. № *. Свидетелят Ж. се движил със скорост от около 40 км/ч., съобразена с въведеното ограничение на скоростта в района на пътния възел. Пред него нямало движение на други моторни превозни средства. В този пътен участък пътната маркировка била непрекъсната, като в средната част на платното имало зона с диагонална бяла щриховка (коси линии), забраняваща преминаването на моторни превозни средства върху обозначената площ. В същия момент, непосредствено след автомобила на свид. Ж., в 2 същата пътна лента, на разстояние приблизително 50 метра, се движили и мотоциклетите на постр. Р. и свид. Д., които непосредствено преди това се били включили по път II-56, км 97 в същата посока – от юг на север.

Точно в този забраняващ изпреварването участък свид. Ж. чул силно форсиране на двигател и в този момент един от мотоциклетите го изпреварил от лявата му страна, като преминал върху маркировката с успоредни линии. Мотоциклетът се движил със скорост над 100 км/ч. Мотоциклетистът се престроил в дясната лента за движение, но не намалил скоростта си на движение, въпреки пътния възел, където автомобилите се отклонявали за гр. *. Според съда, в този момент свид. Ж. видял автомобил, който се движел срещу него с включени светлини. Същият се движел в посока от север на юг. Автомобилът марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № *, е управляваният от свид. К. Ц.. Когато наближил разклона, свид. Ц. подал ляв мигач и се престроил в лява лента за движение за предприемане маневра „завой наляво“ в посока гр. *. Както съдът, така и прокурорът са приели, че свид.

Ц. се е движил със скорост около 30 км/ч., пред него нямало автомобили, но същият е възприел в насрещната лента за движение, на около 200 м. от него, лекия автомобил, управляван от свид. Ж.. В този момент предприел маневра „ляв завой“ със скорост от около 30 км./ч., в който момент мотоциклетистът се блъснал в страничната дясна задна част на автомобила, или по-точно към заден десен калник. Последният въобще не задействал спирачната система на мотора, а от удара прелетял над автомобила в посока север.

Автомобилът, който извършвал маневрата „ляв завой“, както твърди свид. Ж., се движил с около 10-15 км./ч., като в този момент разстоянието между неговия автомобил и автомобила на свид. Ц. било около 20-30 м. Мотоциклетът изпреварил автомобила на свид. Ж. в същия момент, в който другият автомобил извършвал маневрата „ляв завой“. Изведнъж нещо гръмнало, като свид. К. Ц. помислил, че нещо в колата му се е повредило. Махнал предпазния колан, избутал въздушната възглавница и излязъл от автомобила си. Когато забелязал мотоциклет на пътното платно, осъзнал, че е бил блъснат от него. Свид. Ц. в показанията си е категоричен, че когато е предприел маневрата „завой наляво“, не е видял в насрещната лента за движение приближаващ се мотоциклет. Свид. Ж. се обадил на тел. 112 и съобщил за пътния инцидент. Намясто пристигнали два екипа на Спешна медицинска помощ, като всеки един от водачите на ППС бил откаран в УМБАЛ Св. Георги Пловдив ЕАД. Свид. Ц. и постр. Р. били изпробвани за наличие на алкохол, като и двете проби били с отчетени отрицателни резултати.

Вследствие настъпилото ПТП на свид. Ц. били счупени три ребра - 6, 8 и 9-то в ляво, представляващи трайно затрудняване движението на снагата. На постр. Р. в болничното заведение е установен кръвоизлив в обем на 2 200 мл., което наложило да се извърши дренаж на дясна гръдна половина. В 17.00 ч. същият изпаднал в клинична смърт, вследствие получените множество тежки наранявания от ПТП. Въпреки извършените манипулации, медицинските екипи не успели да възстановят жизнените му функции и в 17.40 ч. бил регистриран Екзитус леталис. От заключението на СМЕ на трупа на постр. Р. е установена остра кръвозагуба, тежка гръдна травма, с разкъсване на дясна подключична 3 артерия, счупвания на 1-во и 2-ро десни ребра, разединяване на ставата между дясна ключица и гръдна кост и наличие на 1 400 мл. кръв в дясна половина на гръдната кухина, контузии на белите дробове, разкъсване на десен бял дроб, както и травми по крайниците – открито счупване на лъчевите и лакътни кости на двете предмишници, счупване на дясна голяма пищялна кост, разкъсване на предна кръстна връзка и външна надлъжна връзка на дясно коляно, с кръв в ставната кухина на същото, разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица. Като причина за смъртта на постр. Б. Р. в заключението на СМЕ е посочена остра кръвозагуба (в общ обем 3 600 мл.), вследствие на разкъсване на дясна подключична артерия.

Според вещото лице установените травматични увреждания били причинени по механизма на удар и/или притискане с/или върху твърд, тъп предмет или косото му действие и всички са прижизнени, като е възможно да са получени при ПТП.

При така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, същият изцяло се е солидаризирал и с правните изводи на наблюдаващия прокурор, според когото в хода на разследването не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“, вр. с чл. 342 ал. 1 НК, тъй като не е установена причинно-следствена връзка, че настъпилият общественоопасен резултат – смъртта на постр. Б. Р., се намира в пряка причинно-следствена връзка с виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от свид. К. Ц. – водач на лек автомобил „Опел“, модел „Корса“, т.е. с предприетата маневра „завой наляво“ от свид. Ц. и навлизането в лентата за насрещно движение на управлявания от него лек автомобил, без да пропусне насрещнодвижещия се мотоциклет Марка „Сузуки“, модел „Бандит 650“, управляван от постр. Р..

Съдът е приел за безспорно установено по делото, че постр. Р. се е движил с около 122 км/ч, при въведено ограничение от 40 км/ч в пътния участък, т.е. с повече от три пъти над максимално допустимата скорост, като една секунда преди ПТП е предприел неправомерна маневра „изпреварване“, навлизайки и преминавайки през непрекъсната пътна маркировка и забранена зона, въпреки приближаването към Т-образно кръстовище и пътен възел с интензивно пресичане на транспортни потоци. Приел е за установено също, че в същия момент - 1 секунда преди удара свид. Ц. е предприел маневра „завой наляво“ с управлявания от него лек автомобил, като разстоянието между двете превозни средства e било около 42 м. Предвид скоростта за движение на мотоциклета - около 122 км/ч, времето за достигане на мястото на удара е било практически равно на времето за реакция на водача на мотоциклета, поради което и предвид заключението на АТЕ, за постр. Р. не е съществувала техническа възможност да избегне произшествието чрез спасителна маневра.

Обърнато е внимание, че според АТЕ при движение на мотоциклета със скорост от 90 км/ч или по-ниска, постр.т Р. би имал техническа възможност да избегне произшествието и да премине безпрепятствено зад лекия автомобил, управляван от свид. Ц., а високата скорост на движение на мотоциклета е довела до рязкото съкращаване на времето за реакция, както за самия пострадал, така и за останалите участници в движението.

Съдът е споделил и извода на прокурора, че причината за настъпване на удара 4 се корени в обективно непредвидимото и несъобразено с пътната обстановка поведение на постр. Р. и че настъпилият резултат не се намира в пряка причинно-следствена връзка с поведението на свид. Ц. и в предприетата от него маневра „завой наляво“, тъй като последният е управлявал автомобила си със скорост, съобразена с пътната обстановка и конкретната ситуация, с включени светлини и подаден пътен показател, като липсват данни за употреба на алкохол или друго противоправно поведение от негова страна. В обжалваното определение съдът възпроизвежда изводите на прокурора защо е приел, че свид. Ц., като водач на МПС, не е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20 ал. 1 и чл. 20 ал.