Определение № 425 от 14.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. Пловдив, 14.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20225000600459 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.

С определение № 428/11.10.2022 г. по ЧНД 497/2022 г. Пазарджишкият окръжен съд е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Г. И. Т. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наказанието от 5 години 2 месеца и 3 дни от наложеното му наказание в размер на 20 години лишаване от свобода с присъда № 46/26.03.2013 г. по ВНОХД № 32/2013 г. на Апелативен съд – гр. Бургас, потвърдена с решение на ВКС.

Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият, който го е обжалвал.

Счита, че са налице основанията на чл. 70 НК и в този смисъл моли Апелативния съд да се произнесе.

Окръжна прокуратура не е взела становище.

От началника на Затвора е постъпило възражение, с което се счита, че атакуваното протоколно определение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В мотивите към атакуваното определение Пазарджишкият окръжен съд е направил внимателен, точен и прецизен анализ на поведението на осъдения 1 по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Г. Т. е осъден с посочената по-горе присъда за деяние по чл. 339 ал.1 пр.3 НК на две години лишаване от свобода и за престъпление по чл. 116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл. 115 НК на двадесет години лишаване от свобода.

С приложение на чл. 23 ал.1 НК му е наложено едно общо най-тежко наказание от двадесет години лишаване от свобода.

Начало на наказанието 28.03.2013 г., зачетено е предварително задържане в размер на 5 години 3 месеца 14 дни. Фактически към 23.09.2022 г. е изтърпял 14 г. 9 м. и 9 дни, с остатък 5 г. 2 м. и 21 дни.

Първоначалната оценка е отчела среден риск от рецидив – 53 точки.

Корекционната работа е имала за цел изграждане на нагласи за законосъобразно поведение, чрез провеждане на индивидуално консултиране.

Според затворническата администрация, не са регистрирани промени както в личностен аспект, така и в оценката на правонарушител. Осъденият Г.

Т. се проявил като изключително враждебен, дистантен и трудно споделял информация за себе си.

Регистрирано е леко завишаване, но запазване средния параметър на риска от рецидив - 64 точки по системата за оценка на правонарушители.

Необходимо е продължаване работата в проблемните зони: отношение към правонарушението, трудова заетост, начин на живот и обкръжение.

В представеното становище е отбелязано, че с Г. Т. трудно могат да се планират дейности, още повече същите да придобият реализиран вид, предвид неговата личностна и поведенческа проявеност и отказ от съдействие. Налаганите до момента мерки не са постигнали желания ефект.

Поради това и спрямо същия не се прилага прогресивна система на третиране, чийто принцип е поощряване на осъдения, за да може да спомогне за съкращаване на наказанието си, чрез собственото поведение.

Всички тези представени доказателства внимателно и задълбочено са били обсъдени в атакувания съдебен акт. Правилно е преценено, че не са налице основанията за уважаване на молбата за предсрочно условно освобождаване. И в молбата за предсрочно условно освобождаване, и в жалбата до въззивната инстанция не са посочени и развити доводи, въз основа на които направените по-горе изводи да се налага да бъдат 2 коригирани.

Ето защо и настоящата инстанция счита, че макар и да са налице формалните предпоставки на чл. 70 ал. 1 т. 1 НК, не са постигнати целите на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по отношение на осъдения Г. И. Т..

Не може да се приеме, че при него е приключил възпитателният процес.

Поради това и не е налице втората изискуема предпоставка на закона, а именно наличие на доказателства за поправянето му. Този извод напълно обосновано е направен от първостепенния съд.

От приложеното по делото становище на затворническата администрация е видно, че заложените цели и задачи съобразно установените проблемни зони не са постигнати. Дори е регистрирано наличие на повишаване риска в посочените аспекти.

Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 428/11.10.2022 г., постановено по ЧНД 497/2022 г., по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3