Решение № 12245 от 11.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12245 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20221110124361 по описа за 2022 година

Предмет на делото е предявен от „Топлофикация София" ЕАД срещу Н.

ТРИФОНОВ Б., Т. Н. Б. и Ц. Н. Б., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за заплащане при равни квоти на сумата от 1456,16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, ЖК ., .... за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 28.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 212,57 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 14.1.2021 г., сумата от 26,33 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 28.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,85 лв. за периода от 31.1.2018 г. до 14.1.2021 г. По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 5244/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците подали възражение, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, ЖК ., ...., аб.№ .. , са 1 потребявали топлинна енергия в периода 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., като не са заплатили начислената сума, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат заплащане при равни квоти на сумата от 1456,16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, ЖК ., .... за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 28.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 212,57 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 14.1.2021 г., сумата от 26,33 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 28.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,85 лв. за периода от 31.1.2018 г. до 14.1.2021 г. Ответниците - ползватели на имота, описан в исковата молба, са и ползватели на топлинна енергия през периода 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. и съответно са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответниците са ползвали доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът им, е сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД , гр.

София съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края 2 на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.

Ето защо ищецът моли след доказване основателността на иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат разделно заплащане при равни квоти на сумата от 1456,16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, ЖК ., .... за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 28.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 212,57 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 14.1.2021 г., сумата от 26,33 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 28.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,85 лв. за периода от 31.1.2018 г. до 14.1.2021 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответни ците Н. ТРИФОНОВ Б., Т. Н. Б. и Ц.

Н. Б., всички чрез адв. В., са депозирали отговор, с който оспорват предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения.

Оспорват наличието на договорно правоотношение между страните при твърдените от ищеца квоти, тъй като считат, че квотите в съсобствеността са, както следва - Н. ТРИФОНОВ Б. – 4/6 ид.ч., Т. Н. Б. – 1/6 ид.ч. и Ц. Н. Б. – 1/6 ид.ч. Оспорват количеството доставена топлинна енергия. Твърдят, че са привили редица плащания за дължими суми към ответника. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД , гр. София, намира исковете за основателни.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 5244/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на 28.1.2021 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, ЖК ., ...., аб.№ .. . По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен 3 нотариален акт № 177, том VIII, дело № 1377/1986 г., обективиращ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане /л.

17 от делото/, видно от който наследодателя на ответниците ... /поч. на 22.09.2011 г./ е придобила собствеността на процесния недвижим имот, като купувач по договор за покупко – продажба, а продавачите ... и ... И. са си запазили правото на ползване. Видно обаче от приетите като писмени доказателства, а именно преписи – извлечения от актове за смърт на л. 113 и 114 от делото, титулярите на вещното право на ползване са починали, т.е. правото на ползване е погасено. По отношение на квотите в съсобствеността съдът намира възражението на ответниците за основателно, тъй като видно от представеното на л. 63 от делото удостоверение за граждански брак, ... и ответника Н. . Б. са сключили граждански брак преди придобиване на имота, т.е. и доколкото сделката представлява договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане имотът е станал съпружеска имуществена общност, съгласно чл. 19 от СК /отм. Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. , а сделката е сключена на 31.03.1986 г./ поради което и на основание чл. 9 вр. чл. 5 от ЗН квотите в съсобствеността са Н. ТРИФОНОВ Б. – 4/6 ид.ч., Т. Н. Б. – 1/6 ид.ч. и Ц. Н. Б. – 1/6 ид.ч. За пълнота следва да се има предвид и че с доброволното плащане на част от исковите суми, ответниците са признали основанието на исковете.

От неоспорените от ответника писмени доказателства, представляващи три броя документи за дялово разпределение и три броя документи за годишен отчет, издадени от третото лице – помагач, които съдът кредитира, а и от заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като не е налице спор между страните по делото, че изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР , като не е начислявана сума за отопление, тъй като в имота на ответниците не е имало отоплителни тела. Не е имало и узаконен водомер.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответниците 4 са платили начислените суми за процесния период частично, а именно сума в размер на 292.31 лв., като начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 1 413.59 лв. Размерът на сумите за главница и лихви, които касаят период след 28.01.2018 г., т.е. тригодишен период преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 28.1.2021 г. и не са погасени по давност са в размер на 1 173.63 лв. главница и 263.10 лв. лихви.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Исковете са частично основателни.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране 5 в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Техем сървисис“ ЕООД.

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от СТЕ. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е съобразило корекциите . За преценка основателността на иска съдът ще следва да разгледа и възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съдът намира същото възражение за основателно, поради изтекла погасителна давност, която в случая е тригодишна, според чл. 111, б.в. от ЗЗД. Затова за сумите преди 28.01.2018 г., с оглед депозираното заявление по чл. 410 от ГПК на 28.1.2021 г., вземането се явява погасено по давност и искът в тази част се явява неоснователен. За сумата 1 173.63 лв., представляваща главница за ТЕ, с включена главница за дялово разпределение, искът се явява основателен, като ответниците дължат сумите при квоти 1/3 част за Н. ТРИФОНОВ Б.