Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 419 от 21.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 304/2022
Вид
Решение № 419
Подписан
21.12.2023
В сила
23.04.2025
Състав
Румяна Атанасова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.430, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 65, т. 6 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Стара Загора, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря А. Д. Динева Н. като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20225500900304 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неимуществени и акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 05.05.2018 г. около 16.40 ч. по път **-** на територията на Община Стара Загора на км.53+300 се движил л.а.

„О.*", с peг. № ******, управляван от водача Г.Т.Д., който нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел маневра „завой наляво" и не пропуснал насрещно движещият се л.а."***" с рег.№*******. Настъпил е удар между двата автомобила, в резултат на което водачът на л.а. „***" е загубил управление над МПС-то и същото се е ударило в крайпътно дърво.

Вследствие на удара на място е загинало едно лице, а ищецът А. З.М., който е пътувал, като пътник в л.а. „***" е получил тежка и многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в травмена енцефалопатия и развило се органично разстройство на личността, които осъществяват медикобиологичния признак продължително разстройство на съзнанието и средни телесни повреди - контузия и оток на мозъка и гръдна травма, всяка от които осъществява медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на челюст; счупване на дясна мишична кост и на дясна лопатка, които поотделно и в съвкупност осъществяват медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десния 1 горен крайник; трайно затруднение на движенията на снагата; квадрипареза за горни крайници, което осъществява медикобиологичния признак трайно затруднение на движението на двата горни крайника.

По случая е образувано досъдебно производство № 1228зм75/2018г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, пр.пр. № 1058/2018 г. по описа на ОПСтара Загора, което е приключило с изготвяне на обвинителен акт и същият е внесен в съда. С влязла в сила присъда №10 от 26.07.2021г., постановена по НОХД №2278/2021 г. на ОС Стара Загора, подсъдимият Ж. Д. Б. е бил признат за виновен в извършване на горепосоченото деяние.

Посочва се, че причина за настъпване на ПТП е не само неправомерното поведение на виновния по делото водач Ж. Б., но и допуснатите от водача Г.Т.Д. нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното, се твърди, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Г.Д. и настъпилите обществено опасни последици - смърт на едно лице и нанесената тежка и многостепенна средна телесна повреда на ищеца А. З.М..

Л.а. „О.*", с peг. № ******, управляван от Г.Т.Д. е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" със ЗАД "Д.***", застрахователна полица №BG/30/l 17002848995/26.10.2017г., валидна от 28.10.2017г. до 27.10.2018 г.

В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД "Д.***", като представил относими към деянието документи, с които е разполагал. В законоустановения срок с писмо изх.№919/17.02.2022г. застрахователят отказал изплащането на застрахователно обезщетение, което обуславя предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД "Д.***" за причинените неимуществени вреди.

Твърди се, че в резултат на инцидента е нанесена тежка и многостепенна средна телесна повреда на А. З.М. на 15 г. - в началото на съзнателния си житейски път, здраво и жизнено младо момче, бил е деен, енергичен, в добро здравословно състояние, а след настъпване на ПТП в следствие на причинените телесни увреждания същият загубил нормалния си ритъм на живот, постъпвал е многократно в различни болнични заведения, не е имал възможност да посещава училище, имал е затруднение в движението 2 на горни и долни крайници, затруднено хранене, затруднено общуване, като всичко това е оказало изключително негативно въздействие и на неговото психическо и физическо развитие. Въпреки полаганите усилия за отстраняване на измененията във формата на горните крайници в областта на китките и на пръстите, скъсяване на десния горен крайник, както и влошения говор обезобразяването е видимо. Страхува се, че няма да намери нормален партньор в живота си заради външния си вид и затруднения в говора си.

Живее с чувство на загубена младост и хубост, всичките му усилия са впрегнати в емоционално и физическо възстановяване, вместо в личното му развитие. Всички тези травми не са отшумели и към настоящия момент, а някой от тях ще останат за цял живот, а при други периода на възстановяване не е завършен и той продължава и към настоящия момент.

Във връзка с проведеното лечение, ищецът направил разходи които продължават и към настоящия момент.

Предвид изложеното, е направено искане да бъде постановено решение, с което ответникът ЗАД "Д.***" да бъде осъден да заплати на ищеца А. З.М. сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, както и сумата 5 482,6 лв. имуществени вреди.

Претендира се законна лихва върху сумите, считано от датата на която ответгникът е бил уведомен за ПТП, съгласно чл.429, ал.З от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

В случай, че исковите претенции бъдат намерени за основателни, моли размерът на претендиралото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено, тъй като заявеното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни 3 увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца, и от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на ищеца за настъпване на ПТП и на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на чл.

137 а ЗДВП, разсейване вниманието на водача чрез шумни и емоционални разговори, както и поради факта, че ищецът е знаел, че водачът на МПС, в което е пътувал, е бил употребил наркотични вещества и въпреки това с риск за своите живот и здраве е приел да пътува с него като водач.

Претендират се разноските в настоящото производство, в това число и юрисконсултско или адвокатско възнаграждение.

Ответникът счита, че предявените искове са изцяло неоснователни, тъй като твърди, че застрахованият в ответното дружество водач няма вина за настъпване на процесното ПТП. Посочва, че видно от представените към исковата молба писмени доказателства е, че основна и непосредствена причина за настъпилото ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищеца е виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил ***, с рег. № *******, установено с влязла в сила присъда на наказателния съд, приложена в цялост към исковата молба. Видно от същата е, че водачът на лекия автомобил, в който е пътувал ищецът, се е движел с превишена за съответния пътен участък скорост - 135 км/ч, с несъобразена такава за конкретните пътни условия и с останалите участници в движението, предприел е неадекватна маневра, променяйки лентата за движение, тъй като, ако беше останал в същата лента, макар и с превишена и несъобразена скорост, ПТП нямаше да настъпи, шофирал е след употреба на наркотични вещества - метамфетамин и е бил неадекватен като водач, с неадекватни и ненавременни реакции. Всички тези нарушения на правилата за движение по пътищата на водача на лек автомобил *** са основната и непосредствена причина за настъпилото ПТП и на вредоносните последици от него, поради което и застрахованият в дружеството ни водач на лек автомобил О.*, с peг.

№ ****** няма никаква вина за настъпилото произшествие и вредоносните последици от него по отношение на ищеца.

Предвид наличието на изключителна вина на водача на лек автомобил ***, с peг. № ******* и пълната липса на такава у водача, застрахован по ЗЗГОА в дружеството - ответник, се оспорва да са налице основания да бъде 4 ангажирана отговорността на застрахователя за опреД.е и изплащане на застрахователни обезщетения в полза на ищеца за твърдените от него вреди, доколкото отговорността на застрахователя по ЗЗГОА е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач.

В условията на евентуалност и ако се докаже вина и на застрахования при ответника водач, се твърди, че процесното ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство от страна на двамата водачи - на лек автомобил ***, с peг. № *******, чиято ЗЗГОА към датата на процесния пътен инцидент е била валидно сключена със ЗК Олимпик - клон България - в несъстоятелност и на лек автомобил О.* с peг. № ****** , чиято ЗЗГОА към датата на ПТП е била валидно сключена със ЗАД Д.** АД.

Оспорва се и претенцията за имуществени вреди в размер на 5 482, 60 лв. като абсолютно неоснователна. Твърди се, че такава вреда не е настъпила в патримониума на ищеца. Същият към датата на ПТП е бил непълнолетен и е било задължение на неговите родители да го гледат и издържат. Ищецът не разполагал с доходи, за да заплати претендираните разходи за лечение, лекарства, консумативи и прегледи и същите вероятно са заплатени от неговите родители, поради което и неговата претенция за възстановяването им се явява неоснователна.

Освен това се оспорва тези разходи - всички или част от тях да се намират в причина връзка с травмите от ПТП, тъй като на част от представените касови бонове е изписано само, че са закупени лекарства, без да е уточнено какви точно лекарства за закупени, а от там и дали същите са били за лечение на травми от процесния пътен инцидент.

Заявява се, че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП от 05.05.2018 г. в района на гр. Стара Загора е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на понесените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни наранявания. Посочва се, че същото не е съобразено и с приноса на пострадалия за настъпване на ПТП и на вредоносните последици от него. В този смисъл и при условие, че предявеният иск за неимуществени вреди бъде приет от съда за основателен, се прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответствашо на реално претърпените от ишепа болки и страдания, както 5 и на съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи към процесния период.

Прави се и възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносните последици от ПТП, изразяващо се, от една страна, в нарушение на изискванията на Закона за движение по пътищата относно превоз на пътници - чл.137 а ЗДвП, като се твърди, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, което при удара е позволило тялото му, включително главата, да се движи свободно в купето и да контактува с различни части от интериора на купето.

От друга страна, се твърди, че ищецът е разсейвал вниманието на водача чрез шумни разговори, което му попречило да се концентрира върху пътната обстановка и контрола над автомобила.

Твърди, че ищецът е познавал отпреди водача на л. а. *** - Ж. Б., с който са били приятели, в една компания и му е било известно, че Б. употребява системно наркотици, тъй като вече е имал едно осъждане за това, както и, че преди ПТП Б. също е употребил наркотици в нарушение на закона и въпреки това - с риск за живота и здравето си е приел да пътува в автомобил, управляван от този водач - под въздействието на наркотични вещества - метамфетамин.

Поради това и при евентуална доказаност на исковите претенции на А.

М. М. за имуществени и неимуществени вреди, застрахователят счита, че определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено поне с 90% заради наличието на съществен принос от ищеца в изложените по-горе аспекти.