Протокол № 369 от 05.03.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 369 гр. Пазарджик, 05.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220103397 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът А. В. М., редовно призован, се явява лично и с адв. Г., редовно упълномощен с пълномощно приложено по делото.

Ответницата Т. А. Б., редовно призована, не се явява. За нея се явява пълномощникът й адв. К., редовно упълномощен с пълномощно приложено по делото.

Явяват се вещите лица М. К. и д-р Д..

АДВ. Г.: - Моля да бъде даден ход на делото.

АДВ. К.: - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Съдът счита, че следва най-напред да даде възможност на страните да вземат становище по молбата на ищеца за произнасяне на съда във вр. с определението за привременни мерки.

АДВ. Г.: - Поддържам подадената молба. Поддържам и изложените доводи.

В момента ответницата Т. А. Б. се явява в съдебната зала.

1

АДВ. К.: - Поддържам отговора на молбата, уважаема госпожо съдия.

ОТВЕТНИЦАТА (ЛИЧНО): - Детето се взима.

ИЩЕЦЪТ (ЛИЧНО): - Редовно, да.

Съдът след като се запозна с молбата подадена от адв. Г., като процесуален представител на ищеца, както и изложените доводи и възражения в отговора на тази молба, намира, че с молбата ищецът чрез своя процесуален представител моли да се извърши тълкуване на волята на съда в определението за определяне на привременните мерки, тоест касае се за спор развиващ се в настоящото производство за тълкуване на съдебен акт. Съдът, съобразявайки конкретни данни по настоящото дело намира молбата за изцяло неоснователна, тъй като изложените доводи не сочат на неясна или неточно изразена воля на съда в съдебния акт, а касаят спор относно изпълнението на съдебния акт. Точната воля на съда е отразена с определението за привременни мерки и ако ищецът твърди, че има проблем при изпълнението на този съдебен акт, то тези проблеми не произтичат от неяснота или пропуск.

По въпроса свързан с изпълнението на този съдебен акт, а и на всички съдебни актове касаещи начина на определяне на режима на лични отношения с родителите е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика, част от която самият ищец, чрез неговия процесуален защитник е посочил в молбата за тълкуване. Съдът счита, че след като ответницата отказва да изпълни съдебния акт, то ищецът разполага с процесуалната защита на съдебноизпълнителен процес. Във всички случаи един такъв спор е извън компетентността на съда по настоящото дело и не касае неяснота на съответния съдебен акт. С оглед на изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение молбата подадена от процесуалния защитник на ищеца за тълкуване на определението за привременни мерки постановено в предходното съдебно заседание на 17.12.2024 г..

На основание чл. 251, ал. 5 от ГПК определението не подлежи на обжалване.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪБИРАНЕ НА ПОСТЪПИЛИ ПО ДЕЛОТО

ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

ДОКЛАДВА постъпило по делото заключение на изготвената съдебно2 психологична експертиза, което е депозирано от вещото лице М. К. на 17.02.2025 г., в срока по чл. 199 от ГПК.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. К..

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

М. И. К.: – на 46 години, българка, български гражданин, неосъждана, неомъжена, без родство и професионални отношения със страните по делото.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

В.Л. К.: - Предупредена съм за отговорността. Поддържам заключението което съм представила.

АДВ. Г.: - Нямам въпроси към вещото лице.

АДВ. К.: - Нямам въпроси към вещото лице.

АДВ. Г.: - Моля да бъде приета експертизата по делото.

АДВ. К.: - Да се приеме експертизата.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице М. К. съдебнопсихологична експертиза, депозирано по делото на 17.02.2025 г.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице М. К. в размер на 829,18 лв., което да се изплати от внесените по делото депозити.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото заключение на изготвената съдебно-офталмологична експертиза, което е депозирано от вещото лице в Д. на 21.02.2025 г., в срока по чл. 199 от ГПК.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ в Д..

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА: в а Д.: – на 34 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

В.Л. Д.: - Наясно съм с отговорността по чл. 291 от НК. Поддържам заключението което съм представил.

3

АДВ. Г.: - Нямам въпроси към вещото лице. Заключението е ясно и подробно описано. Моля да бъде приета експертизата.

АДВ. К.: - Това заболяване, което сте го установили лечимо ли е и в какъв срок?

В.Л. Д.: - Ретинопатията при недоносените, най-вероятно за която се касае, е лечима ако бъде хваната навреме. В общи линии се счита, че до третата година, може би 34-та седмица след раждането, процесът минава в последния си стадий когато виждаме само последствията от него, които са налични у детето б.

АДВ. К.: - Тоест, да считаме, че към днешна дата това заболяване е нелечимо?

В.Л. Д.: - Към днешна дата, за лявото му око, дори и да се направи нещо, то няма да повлияе на зрението му по никакъв начин.

АДВ. К.: - Към подобряване на зрението?

В.Л. Д.: – Към подобряване на зрението, да. Мога да обясня и поподробно. По принцип ретината е отлепена и то от придърпване на стъкловидното тяло заради едни съдове, които разрастват след раждането, и когато това нещо не се види навреме и не се третира по никакъв начин – дали с инжекции, дали с лазер, този процес си продължава, при което ретината просто се изтегля напред, свива се и става абсолютно неизползваема. Така че той в момента най-много би могъл да вижда светлина от някоя посока, с лявото око, за което става въпрос. С дясното око вижда по-добре, но аз и татко му апелирах към това, да го научи на едни буквичи, е-та, ляво-дясно, да дойде да видим, че вижда със сигурност добре, защото аз не съм сигурен че той вижда достатъчно добре и с дясното око. Но дали, защото е разсеян и не иска да ми отговаря или защото наистина не вижда добре – това съм го записал.

АДВ. К.: - Ако му бъдат предписани някакви средства, примерно очила, би ли помогнало за зрението – говорим за лявото око?

В.Л. Д.: - За лявото око – не. За лявото око няма какво да се направи фактически.

АДВ. К.: - Може ли да определите какъв е процентът на слепота на това ляво око?

В.Л. Д.: - С точност няма как да определя, тъй като той е много малък и 4 не може да отговаря, но практически не вижда нищо с него. Зрението е лимитирано до това да вижда светлина от някаква посока, там, където ретината все още възприема тази светлина.

АДВ. К.: - Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.

Съдът,

Разпечатката съдържа 60 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5009c17-cc67-4e88-90ee-bdc1c371615d