Определение № 34 от 28.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Варна, 28.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000023 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Д. Р. М., ЕГН **********, чрез адв.Ж. Г., срещу решение № 381/07.10.2025г., постановено по т.д.№158/2025г. по описа на ВОС, с което съдът е отхвърлил предявените от Д. Р. М. срещу "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.

София, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, вр. чл. 429, ал.3 КЗ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 80 000 лв. /равняваща се на 40 903,35 евро/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра С.Р.С., ЕГН **********, починала на 02.08.2020г., в резултат на ПТП, настъпило на 02.08.2020г. в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „********”, модел „**********“, с ДК № **********, С. Д. Ф., при наличие на валиден към момента на застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяването на застрахователя – 10.01.2025г. до окончателното й изплащане, както и е извършил разпределение на разноските по делото.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Голяма част от доводите на пострадалата са останали несъобразени от съда, а събраните по делото гласни и писмени доказателства са интерпретирани едностранчиво. Излага съображения за неправилност на извода на съда на неоснователност на исковата претенция поради липса на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и загиналата й сестра. Точно в обратния смисъл са събраните по делото гласни доказателства и писмените такива посредством изготвената по делото СПхЕ, посредством които по делото е доказано съществуването на една изключително дълбока връзка и близост между ищцата и сестра й, характеризирана като хармонична и изпълнена с любов и разбирателство, надхвърлящи обичайните за българското общество, респ. доказани се явяват и преживените от ищцата болки и страдания от загубата на сестра й, надхвърлящи обичайните такива. Независимо от това, излага съждения за противоречие на първоинстанционното решение с европейското законодателство, в частност с разпоредбите на чл. 2, т. 1, а.) от Директива 2012/29/ЕС на 1

Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Счита, че по силата на общностното право и задължителното му приложение от националния съд, с превес над националното законодателство, и в частност посочената директива за защита на жертвите на престъпления, дори да не е била налична връзка между сестри надхвърляща обичайната характерна за българското общество, дори наличие на обикновена, хармонична и изпълнена с обич връзка между двете сестри, е достатъчно да обуслови присъждане на обезщетение на ищцата като жертва от престъплението. За неоснователно намира възражението на ответника по иска за активната легитимация на ищцата, позовавайки се на ТР №1/2016г., постановено по ТД № 1/2016 г., по описа на ОСНГТК на ВКС, с което е разширен кръгът на посочените в ППВС№4/25.05.1961г. и №5/24.11.1969г. лица материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, предвиждайки се изключение за всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.

По отношение на претендирания по чл. 52 ЗЗД размер въззивникът се позовава на Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12 вр. с приложение на лимитите на застрахователните обезщетения и посочените суми в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5/ЕИО от 30.12.1983г. Поради това определените с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) лимити на застрахователните обезщетения са неприложими към настоящия случай. Цитира относима съдебна практика. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за обезвреда на претърпените от Д. Р. М. неимуществени вреди. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор само от насрещната страна ЗД"БУЛ ИНС"АД, с който се счита въззивната жалба за неоснователна, с подробно изложени съображения за това. Претендира се съдът да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и необоснована, респ. да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски.

Не е постъпил писмен отговор от конституирано трето лице-помагач на страната на ответника С. Д. Ф..

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на интерес от обжалването и се преценява като допустима. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е надлежно администрирана от първоинстанционния съд.

По отношение конституираното на страната на ответника трето лице-помагач С. Д.

Ф., ЕГН **********, от гр. *******************************************, съдът установи непълнота в учредения за адв.П. мандат по делото, което следва да се поправи по реда на чл. 101 ГПК.

Страните не правят нови доказателствени искания. Няма оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.

Не се налага и служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на факти и обстоятелства, релевантни за приложение на императивни правни норми.

Предвид изложеното, като прецени въззивната жалба за процесуално допустима, редовна и надлежно администрирана, въззивният съд намира, че същата следва да бъде приета и насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание.

2

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на ищеца Д. Р. М., ЕГН **********, подадена чрез адв.Ж. Г., срещу решение № 381/07.10.2025г., постановено по ТД №158/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е изцяло отхвърлен предявеният срещу ЗД БУЛ ИНС АД пряк иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата 80 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на С.Р.С./сестра на ищеца/, настъпила при ПТП на 02.08.2020г., на основание чл.432 КЗ.

НАСРОЧВА производството по ВТД № 23/2026г. по описа на ВнАпС, ТО, в открито съдебно заседание на 17.02.2026г. от 14.00 часа.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл.7 ГПК съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможност да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, в т.ч. и третото лице-помагач на страната на ответника, с преписи от определението:

ПРЕПИСИТЕ до ЗД "БУЛ ИНС"АД, представлявано в производството по делото от адв.М.Г., да се извърши посредством ЕПЕП, предвид качеството му на страна/адресат по см. на чл.50, ал.5 ГПК/, отчитайки предоставения му достъп до електронното дело и липсата на отказ от получаване на електронни съобщения и призовки.

УКАЗВА на ЗД БУЛ ИНС АД да потвърди процесуалните действия на адв.Г.С. /съгл. приложено преупълномощаване на последната от адв.Г./ по въззивното дело с оглед липсата на учреден мандат за пред тази инстанция и извършени процесуални действия от последната.

ПРЕПИСИТЕ до третото лице помагач на страната на ответника – С. Д. Ф., ЕГН **********, от гр. *******************************************, да се връчат както лично на адресата, така и чрез адв.Д. П..

УКАЗВА на третото лице помагач на страната на ответника – С. Д. Ф., че на осн. чл.101 ГПК, в едноседмичен срок от връчване на съобщението следва с нарочна молба да потвърди осъществените от процесуалния й представител адв.Д.П. процесуални действия по делото, доколкото учреденият мандат съгласно приложено на л.79 от първоинстанционното дело пълномощно е ограничен, изключвайки процесуално представителство, което в последствие е било осъществено.

ДОПЪЛНИТЕЛНО УКАЗВА на застрахователното дружество, че на осн. чл.50, ал.5 ГПК, в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от настоящото определение, следва да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл.38, ал.2 ГПК, чрез който /по различен от горепосочения начин/ да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по електронен път. ПРЕДУПРЕЖДАВА ЗД"БУЛ ИНС"АД, гр.София, представлявано в производството по делото от процесуалния представител адв.М.Г., че в случай на отлагане на делото по причини във връзка с призоваването на страната по делото и връчването на 3 съобщения до адресата (в настоящия случай задължен да посочи електронен адрес по чл.38, ал.2 ГПК) съдът ще наложи глоба на страната на основание чл.92а ГПК, както и може да възложи на задължената по чл.38, ал.2 ГПК страна допълнително разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4