Определение № 536 от 10.09.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. Монтана, 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500365 по описа за 2025 година Производството е въззивно и

Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). e по реда на чл.

278 от

Образувано е въз основа на частна жалба подадена от С.М., ЕГН **********, срещу Определение № 831 от 24.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1828/2022 г. по описа на Районен съд-гр. Лом, 5-и състав, в частта с която молбата му за правна помощ е оставена без разглеждане.

В обстоятелствената част на частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно. Изразява се мнение, че районният съд е следвало или да откаже, или да предостави правна помощ, а не да не допуска въобще разглеждането на молбата. Излагат се и съображения по същество. Счита се, че са налице изискванията на закона за назначаване на адвокат за процесуално представителство по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПрП). Изрично се посочва, че на жалбоподателя му е необходима правна помощ от висококвалифициран адвокат, чрез който да бъде защитено правото му на собственост в контекста на правото на ЕС. Позовава се на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП като се сочат конкретните обективни факти, поради които следвало да му бъде предоставена правна помощ. Въз основа на така изложеното, от частния жалбоподател се прави искане определението да бъде отменено.

1

В предоставения от районния съд едноседмичен срок на другите страните за изразяване на становище по частната жалба такова не е постъпило.

Настоящият въззивен състав установява, че частната жалба е подадена чрез системата за сигурно електронно връчване на 16.07.2025 г., т. е. в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване (започнал да тече от 09.07.2025 г. видно от разписка намираща се на гърба на л. 306 от първоинстанционното дело), от процесуално легитимирана странасъделител в особеното исково производство по извършване на делба, при наличие на правен интерес обусловен от липсата на произнасяне по направено от него искане. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Държавна такса не е внесена, но в конкретния случай въззивният съд намира за резонни доводите на районния съд, поради които не е указал такава да бъде събирана. Разгледана по същество въззивният съд намира частната жалба за основателна.

Окръжен съд-гр. Монтана, след цялостно запознаване с първоинстанционното дело, постановения от съда процесуален акт в отговор на подадената молба за правна помощ и изложеното в частната жалба, при съобразяване на разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред Районен съд-гр. Лом се е развило особено исково производство по съдебна делба в нейната втора фаза по извършването й.

Още на 02.04.2025 г. от С. М. е подадена молба за правна помощ (л. 277 от първоинстанционното дело). Същата е докладвана от съда, в проведеното на следващия ден последно открито съдебно заседание, като по нея в протоколно определение е налице произнасяне в отрицателен смисъл.

Постановено е конститутивно съдебно решение. Срещу него, в срока за въззивно обжалване, на 13.05.2025 г. от С. М., е подадена въззивна жалба.

Районният съд, при проверка на редовността й, в качеството му на администриращ съд, е констатирал, че тя е нередовна и я е оставил без движение.

Междувременно на 12.05.2025 г. от него е изпратен имейл до съда, ведно с прикачен файл наименуван като искане за изслушване (л. 293-296 от 2 първоинстанционното дело), в който е поставен отново въпросът за отказаната му правна помощ. Такава се иска да му бъде предоставена, като искането се обвързва и с това какви биха били последиците от назначаването му на адвокат по отношение на срока за въззивно обжалване. Районният съд е приел, че молбата е неясна и е констатирал, че към нея липсва приложена декларация за семейно и имуществено състояние, поради което я е оставил без движение и е дал съответни указания. В отговор, от молителя, на 09.06.2025 г., е подадено заявление, в което изяснява, че иска оказване на квалифицирана адвокатска помощ от адвокат с компетентност в областта на правото на Европейския съюз (познаващ както актовете на Съвета на Европа, така и тези на институциите на Европейския съюз). Настоява, че иска да получи ефективна правна помощ. Вметнато е, че такава счита обаче че може да получи, ако адвокатът бъде определен от Висшия адвокатски съвет. Позовава се на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП. Наред с това се цитира и чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗА. Независимо от така допуснатото смесване на служебната и договорната защита, обобщено се сочи, че му е необходим адвокат, който да се запознае с материалите по делото, да изготви въззивна жалба и да осъществи процесуално представителство и защита на неговите права и интереси пред въззивната и касационната инстанция. Страната уточнява, че намира за унизително указаното й деклариране на обстоятелства свързани с тежкото й финансово и здравословно състояние, поради което декларация съдържаща такава информация не е приложена.

Районният съд, след запознаване с това уточнение, е приел, че нередовностите не са отстранени. С обжалваното в настоящото производство определение е оставил без разглеждане молбата за правна помощ, тъй като от една страна е счел, че молителят желае „друг вид“ правна помощ, а не такава каквато урежда законът, а от друга страна, е приел, че искането му не е свързано и с обжалване на решението по извършване на делба предвид тясната специализацията, която страната държи да има адвокатът.

Допълнително в подкрепа на този извод е решил, че е и непредставянето на декларация за семейно и имуществено състояние.

При хронологично проследяване на искането на молителя за предоставяне на правна помощ въззивният съд намира, че то е било достатъчно ясно формулирано още с молбата от 12.05.2025 г. Не е било 3 необходимо съдът да пита по кое дело точно това лице иска правна помощ.

Освен това ясно е обективирано и искането на страната, а именно да получи правна помощ.

Съдът трябва сам да квалифицира всяко едно процесуално искане на страна по делото. В разглеждания случай, като се изходи от искането в подадената от молителя молба, тя следва да се определи като такава по чл. 95, ал. 1 от ГПК. Молителят, както сам е посочил, иска предоставяне на правна помощ от вида процесуално представителство (чл. 21, т. 2 от ЗПрП).

Допълнително включените в молбата претенции по какъв начин да бъде предоставена правната помощ не се отразяват на вида на молбата за съдействие чрез предоставяне на правна помощ. Това е така, тъй като страната не може да указва на съда каква поредица от действия да извърши във връзка с предоставянето на правна помощ, след като редът за предоставяне на правна помощ по граждански дела е предвиден в закона. Същевременно страната не разполага с възможност да определя процедурата по предоставяне на правна помощ. Тя е строго разписана в закона и за прилагането й е необходимо единствено искане на страната за предоставяне на такава, което да го инициира, както и положителната преценка на съда, че са налице предпоставките за предоставянето й. При това положение съдът е длъжен да спази реда предвиден в ЗПрП.

Затова страната не може да указва на съда на кого да изпрати актът за предоставяне на такава за определяне на адвокат. Законоустановеният ред за определяне на служебен адвокат трябва да бъде спазен. Съдът в качеството си на орган по чл. 25, ал. 1 от ЗПрП трябва да поиска от съответния адвокатски съвет да определи адвокат от Националния регистър за правна помощ, който да бъде назначен за процесуален представител. Определянето на адвокат съгласно чл. 89, т. 15 от ЗА е в правомощията на съответния Адвокатски съвет, който участва в организирането на правната помощ по реда на ЗПрП и видно от текста на чл. 122 от ЗА уреждащ тези на Висшия адвокатски съвет, той по закон не разполага с такива. Чл. 25, ал. 5 от ЗПрП изрично предвижда, че актът за предоставяне на правна помощ се изпраща незабавно на съответния адвокатски съвет за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ. Именно между съда, като орган, пред който се развира производството и Адвокатския съвет на съответната Адвокатска колегия във връзка с 4 определянето на адвокат, който да осъществи защитата възниква и правно отношение. Правилно в теорията се посочва, че „… тези отношения нямат пряка връзка с правото на адвокатска защита…“ (Димитров, Р. Дисертационен труд на тема „Правото на адвокатска защита в контекста на общата теорията на правото, с. 111). От значение за страната е крайният резултат от тази процедура, а именно назначаването на адвокат, който да защитава нейните права и законни интереси.

Освен това съдът е следвало да разгледа искането за правна помощ, макар молителят да допуска смесване на служебната защита по ЗПрП, когато страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (възникваща с акт на съда) и договорната защита по ЗА, когато страната е материално затруднено лице (възникваща с договор за правна защита и съдействие). След като в случая страната няма упълномощен адвокат и не е представила договор за правна защита и съдействия по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, и иска правна помощ, то единственият ред, по който тя може да бъде предоставена е този по ЗПрП.

От основно значение в случая е самото искане, а именно за предоставяне на правна помощ, като редът за предоставянето на такава е този по ЗПрП.

Предвид това, че страната изявява желание определеният й адвокат да притежава специална компетентност в областта на правото на Европейския съюз, то няма пречка, в случай че районният съд прецени, че такава следва да бъде предоставена, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗПрП при възможност адвокатският съвет да определи такъв адвокат, който притежава допълнителна специализация в областта на правото на Европейския съюз.

Следва да се отбележи още, че съгласно съдебната практика при неизпълнение на указанията за представяне на декларация за семейно и имуществено състояние, молбата следва да бъде оставена без уважение, а не както в случая съдът да приеме това като допълнителен аргумент за оставянето й без разглеждане. Молба без това приложение се явява недоказана, тъй като съдът не може да установи обстоятелството, че молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което съдът следва да откаже предоставянето на исканата правна помощ (Определение № 3305 от 09.12.2024 г., постановено по ч. т. д. № 2578/2024 г., т. к., І т. о. на ВКС, Определение № 4365 от 13.12.2022 5 г., постановено по ч. гр. д. № 4316/2022 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Определение № 490 от 15.11.2019 г., постановено по ч. т. д. № 1952/2019 г., т. к., І т. о. на ВКС, Определение № 76 от 27.04.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 1358/2018 г., г. к., І г. о. на ВКС).

Следователно не са били налице пречки съдът да разгледа искането за правна помощ и да предостави или да откаже предоставянето на такава.

Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че подадената частна жалба е основателна, а обжалваното определение на Районен съд-гр. Лом е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на този съд за произнасяне по молбата за правна помощ.

Настоящият съдебен акт е окончателен с оглед на разпоредбата на чл. 95, ал. 6 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 831 от 24.06.2025 г., постановено по гр. д.

№ 1828/2022 г. по описа на Районен съд-гр. Лом, 5 -и състав, в частта с която е оставена без разглеждане молба за правна помощ от 12.05.2025 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд-гр. Лом за произнасяне по молба за правна помощ от 12.05.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________