Решение № 4356 от 12.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4356 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110162604 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Х. Г. Д. , ЕГН: **********, с адрес: гр. София, *******, обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 344,47 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ********, периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 51,22 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г.; 4,62 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,99 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 45377/2023 г. на СРС, 157 състав.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Твърди, че съсобственици в имота били ******. и ответникът Х. Г. Д.. Сочи, че до имота на посочените лица е доставена топлинна 1 енергия в размер на 2066,79 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и, че е извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 27,72 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си, съобразно квотата в съсобствеността – 1/6 за сумата 344,47 лв. за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и 4,62 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.4.2022 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 51,22 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., и обезщетение за забава в размер на 0,99 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.08.2023 г. до окончателното й погасяване.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който признава иска и е заплати претендираните с исковата молба суми, както и разноските.

В проведено по делото открито съдебно заседание ищецът е заявил, че претендираните с исковата молба суми са изцяло заплатени от ответника, в това число и сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове, като твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните изисквания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото и от представените Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег, № ****** г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 151, том IV, рег. № 3062, дело № 669 от 2005 г. и Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № ***** от 23.05.2023 г. за се установява, че през процесния период ответникът е притежавал 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж. к.****** От представеното по делото Удостоверение от Столична община – район „Искър“ е видно, че е променена номерацията на бл. 311б, като същият е с номер 307.

Представен е Договор № 3886/19.09.2002 г. между етажните собственици на вх.

В в бл. 307 в гр. София, ж.к. „Дружба“ и третото лице помагач „Техем сървисис” ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 28.08.2002 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени обща фактура № 1014028471/31.07.2021 г. и обща фактура № 1021548610/31.07.2022 г. с отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., извлечение от счетоводството на ищеца с отразени дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение за същия период, както и индивидуална справка за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД и документ за главен отчет за същия период.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Ответникът е представил вносна бележка за касов превод от 08.01.2024 г., видно от които в полза на ищеца е заплатена сума в общ размер от 547,61 лв. с посочено основание за плащане – главници, лихви и разноски по гр.д.№ 62604/2023 г. на СРС, 157 с-в.

2

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава факта, че всички задължения по настоящото производство са заплатени, в това число сторените от ищеца разноски за държавна такса и юрисконсултското възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение, възникнало с ответника е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) в топлоснабдения имот и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, е извършвана услугата за дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за ответника за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото се установи и не е спорно, че през процесния период ответникът е бил съсобственик на процесния имот, представляващ апартамент № 53, находящ се в гр.

София, ж. к. „Дружба“, бл. 307, вх. В, ет. 3 с квота 1/6 ид.ч., поради което съдът приема, че същият е бил клиенти на топлинна енергия и е бил в облигационно правоотношение с ищцовата страна. Същият отговаря за задълженията във връзка с доставка и разпределение на топлинна енергия до размера на притежавания дял.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от 3

Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

В случая ответникът не е оспорил дължимостта на претендираните суми, а това се установява и с представените по делото писмени доказателства (общи фактури, изравнителни сметки и справка), поради което беше доказано, че за отоплявания имот през процесния период е доставена топлинна енергия в размер на 2066,79 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера на начислените суми.