Решение № 99 от 04.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. С., 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500556 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 137 от 20.12.2024 г., постановено по гр.д. № 87/2024 г. по описа на Районен съд – Пирдоп на осн. чл. 127 СК родителските права по отношение на малолетното дете Н. Т.ова Т.а са предоставени за упражняване от неговата майка - М. Г. Л., като е определено местоживеенето на детето да съвпада с местоживеенето на майката.

Със същото решение съдът е определил следния режим на лични отношения на детето с неговия баща Т. Д. Т. - бащата може да взема и вижда детето си всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя /с преспиване в дома на бащата/; на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 16 ч. на 26.12. /с преспиване в дома на бащата/ и на нечетна Нова година от 10 ч. на 31.12. до 16 ч. на 01.01. /с преспиване в дома на бащата/; по два дни всяка година по време на Великденските празници - от 10ч. на Разпети Петък, до 16 ч. на следващия ден с преспиване при бащата, 15 последователни дни през лятото /в периода между 15 юни и 30 август/, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; На рождения ден на бащата- 30 юни за времето от 10.00 часа на същата дата до 18:00 часа на следващия ден, като бащата има задължение да взема детето от дома на майката, където е определеното му местоживеене и да го връща отново там.

Със същото решение на основание чл. 143 СК бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговата майка, в размер на 300.00 1 лв., считано от 13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като са приспаднати заплатените след тази дата суми от по 300.00 лв. месечно, определени като привременна мярка с определение № 116 от 15.04.2024 г. на районния съд, като искът за издръжка за периода след подаване на исковата молба е отхвърлен за разликата над уважения размер от 300 лв. до пълния предявен размер от 700 лв.

На основание чл. 149 СК бащата е осъден да заплати и издръжка за минало време – от 01.11.2023 г. до 12.02.2024 г., в размер на по 250.00 лв. месечно за посочения период, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2024 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 250 лв. до пълния предявен от 700 лв.

С решението Т. Д. Т. е осъден да заплати сумата в размер на 466 лв. в полза на Районен съд – Пирдоп, представляваща държавна такса върху размера на издръжката занапред и такава за минало време.

Решението е обжалвано от бащата Т. Д. Т. в частта относно определения режим на лични отношения с детето. В депозираната въззивна жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, като същото е и немотивирано, като последното не е постановено в интерес на детето. Счита, че в първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят е отговорен и загрижен родител, на когото следва да бъде определен режим на контакти с малолетното дете, който съответства на нуждите и потребностите на детето и на неотглеждащият родител. Намира, че съдът в противоречие с всички доказателства /които изброява поотделно/, определящи родителския му капацитет, неправилно и в противоречие с тях, е определил един крайно ограничителен и недостатъчен режим на лични контакти с детето. Моли да бъде отменено така постановеното решение в обжалваната част, като му бъде определен по-разширен режим на лични отношения с малолетното дете, който посочва.

Решението е обжалвано и с насрещна въззивната жалба в срока по чл.

263, ал. 2 ГПК от майката М. Г. Л. /в лично качество и в качеството си на майка и законен представител на малолетната Н. Т.ова Т.а/ в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 143, ал. 2 СК за разликата над 300.00 лв. до размера от 370.00 лв. Намира, че присъдения размер на издръжката не е съобразен с правилото на чл. 142, ал. 1 СК, съгласно което размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Всяка от страните е депозирала отговор на въззивната жалба на насрещната страна в сроковете съответно по чл. 263, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

В останалите части, а именно, с които родителските права са предоставени на майката на детето и е определено местоживеенето на детето при нея, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по него.

Софийският окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и при спазване 2 на чл. 269, изр. 2 ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалби и насрещната въззивна жалба са подадени в законоустановените за това срокове, от легитимирани страни и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по неговата правилност в обжалваната част въззивния съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, депозиран от Т. Д. Т. против М. Г. Л. с искане родителските права над малолетното дете Н. Т.ова Т.а да бъдат предоставени на майката, местоживеенето да бъде определено при нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето, който посочва в исковата молба. От своя страна и в срока по чл. 211 ГПК М. Г. Л. е предявила насрещен иск, с искане родителските права над малолетното дете Н. Т.ова Т.а да бъдат предоставени на нея, местоживеенето да бъде определено при нея, на бащата да бъде определен режим на лични отношения, различен от посочения в подадената от него искова молба и същия да бъде осъден на осн. чл. 143 СК да заплаща издръжка на детето Н. Т.ова Т.а в размер на 700 лв. месечно и такава за минало време за периода 01.11.2023 г. до 13.02.2024 г.

Както се посочи с постановеното от първоинстанционния съд решение родителските права са предоставени на майката, при която е определено и местоживеенето на детето. В тази част първоинстанционното решение не се обжалва и не е предмет на настоящата въззивна проверка. Жалби са подадени от двете страни срещу решението на първоинстанционния съд в онези части, с които е определен режима на лични отношения с бащата и размера на дължимата на осн. чл. 143, ал.2 СК издръжка на детето.

От фактическото съпружеско съжителство на страните на 10.08.2022 г. е родено общото им дете, за което е съставен акт за раждане от № 4120221597/24.08.2022 г.

Не е спорно, че фактическото съжителство между страните е прекратено през месец ноември 2023 г., като дотогава последните живели в жилище под наем в гр.С.. След раздялата на родителите, детето Н. Т.а е останало да живее със своята майка М. Л. в дома на родителите й в с.М., а от своя страна бащата на детето Т. Т. е отишъл да живее в дома на своите родители в гр. П..

По делото пред първоинстанционния съд е изискано становище на органа по закрила на детето ДСП-Елин Пелин, от който се установява, че майката и детето живеят в с. М. в дома на родителите й. Бащата на детето живее също в дома на родителите си в гр. П.. При проведените разговори на социални работници, относно контактите на родителите с детето, двамата споделят, че емоционалната връзка на детето с бащата е съхранена и детето 3 познава баща си, търси го, радва му се. Г-н Т. контактува с детето, посещава го и се среща с него на територията на с. М. в присъствието на майката. По данни на г-жа Л., бащата посещава детето веднъж на две седмици, предимно в неделния ден за около 2 часа. Жилището в с. М. е двуетажна масивна къща, видимо в добро техническо състояние. Собственост е на родителите на г-жа Л.. Къщата е на два етажа с вътрешна стълба за втория стаж. Първия етаж се състои от всекидневна стая, кухня с трапезария, спалня, санитарен възел, тоалетна и свързващи помещения коридори с допълнителни възможности за ползване.За детето е обособен самостоятелен кът с детско креватче в спалнята.

Налице са мебели по предназначение и функционалност. Отоплението е с локално парно на твърдо гориво. На втория етаж има всекидневна и спалня.

Хигиенно-битовите условия са много добри. Налице са играчки и консумативи за детето. Г-жа Л. с завършила висше образование и е инженер в строителна фирма. Към момента ползва двугодишен платен отпуск за отглеждане на дете към ЕООД „Линджер Имобилен Мениджмънт“ гр. С.. Получава обезщетение за отглеждане на дете в размер на 780 лв. Г-н Т. Т. е съобщил, че работи в софтуерна фирма в гр. С., като счетоводител и финансист. Получава месечно трудово възнаграждение в размер на 3 500 лв. Работната му заетост е от 09.00 ч. до 18.00ч. Почивни дни: събота и неделя. От допълнителен социален доклад е видно, че на 24.04.2024 г. е посетено от социални работници жилището на адреса в село М., в което живеят малолетната Н. и нейната майка г-жа М. Л.. По данни на г-жа Л. кърменето е „три пъти дневно сутрин, обед и вечер“. Майката информира още, че Н. е записана към частна детска кухня „Аника“ - гр. К.. Проведени са няколко разговора по телефона с г-жа М.У. управител на детска кухня „Аника“. Отправяни са питания относно това дали малолетната Н. с потребител на детската кухня, както и дали ежедневно се предоставя детска кухня за детето или само в определени дни от седмицата, като е направено и писмено запитване до детската кухня с изх. № ПР/ДСОЕП/37-001/29.04.2024 г. При проведен на 08.05.2024 г. разговор по телефона с г-жа У., тя информира, че е получила писмото, потвърждава, че Н. е потребител на детската кухня и редовно й се предоставя храна. Проведен е разговор с д-р Д.К. педиатър. Д-р К. споделя, че „Н. не се кърми на три часа, не е в кърмаческа възраст, кърми се на поискване, в преходен период е никнат й зъбчета и по този начин чрез кърмата се успокоява, а не че се храни с кърма“.

От социален доклад, изискан и приет пред първоинстанционния съд на ДСП Елин Пелин от 22.05.2024 г. е видно, че към момента на изготвянето му малолетната Н. Т.а е на 1 г. и 9 м. Детето се отглежда от майката на адреса в с.

М., основни грижи за малолетната Н. полага майката. Детето има избран личен лекар д-р К., с адрес на практиката в град С.. Детето е клинично здраво, без специфични потребности и редовен имунизационен статус за възрастта.

Жилището в с. М. е двуетажна масивна къща, видимо в добро техническо състояние. Собственост с на родителите на г-жа Л.. Къщата е на два етажа с вътрешна стълба за втория етаж. Първия етаж се състои от всекидневна стая, кухня с трапезария, спалня, санитарен възел, тоалетна и свързващи помещения коридори с допълнителни възможности за ползване. За детето е обособен самостоятелен кът с детско креватче в спалнята на майката. Налице 4 са мебели по предназначение и функционалност. Отоплението е с локално парно на твърдо гориво. На втория етаж има всекидневна и спалня. Хигиеннобитовите условия са много добри. Налице са играчки и консумативи за детето.

По данни на ДСП/ОЗД- П., на 16.05.2024 г. социални работници осъществили домашно посещение в дома на г-н Т. на адрес: гр. П., ул. Ц.А." № 19, ет.1.

Жилището представлява апартамент/етаж от кооперация. Собственост на родителите на бащата Н. и Д. Т.и. Състои се от три стая, хол, всекидневна с кухненски бокс, санитарен възел с душ-кабина. За посещенията на Н. в дома на баща й с планирано тя да спи в неговата стая, където има голямо легло за бащата, а до него детско легло. Хигиенно-битовите условия в жилището са много добри.