Определение № 28040 от 03.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28040 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110102556 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на фирма срещу М. Г. С. за установяване съществуването на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата чрез назначения особен представител, с който предявените искове са оспорени като недопустими и неоснователни.

След проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК съдът намира следното:

От приложената заповед за изпълнение се установява, че по заявление на фирма е образувано ч.гр.д. № 855/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла и е издадена заповед № 387/14.08.2025 г. по чл. 410 ГПК срещу М. Г. С. за следните вземания: 355,14 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.08.2025 г. до изплащане на вземането; 77,13 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.12.2022 г. до 01.08.2025 г.; 6,74 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва от 12.08.2025 г. до изплащане на вземането;1,51 лв. – обезщетение за забава върху вземанията за дялово разпределение за периода от 15.02.2023 г. до 01.08.2025 г.; 21,25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба ищецът претендира установяването на същите вземания, на същото фактическо основание, за същия топлоснабден имот и за същите периоди, като левовите им размери са посочени и в равностойност в евро, както следва: 181,58 евро, съответстващи на 355,14 лв.; 39,44 евро, съответстващи на 77,13 лв.; 3,45 евро, съответстващи на 6,74 лв.; 0,77 евро, съответстващи на 1,51 лв. Общата цена на предявените искове е посочена в размер на 225,24 евро.

Съдът намира, че е налице необходимата идентичност между вземанията, предмет на заповедното производство, и вземанията, предмет на настоящото производство.

Посочването на равностойността на сумите в евро не изменя техния размер, основание или 1 период, нито разширява предмета на заповедното производство.

Възраженията на ответницата за недопустимост на исковете поради твърдени пороци на заявлението по чл. 410 ГПК са неоснователни.

Издадена е заповед за изпълнение, която не е обезсилена, а след подаденото възражение заявителят е предявил иск за установяване на вземанията. Твърденията за липса на входящ номер върху представения на ответницата препис от заявлението, липса на подписи върху отделни негови страници или недостатъчно подробно описание на месечните начисления не обуславят сами по себе си недопустимост на иска по чл. 422 ГПК.

В исковото производство съдът самостоятелно проверява съществуването на спорните материални права въз основа на твърденията и доказателствата на страните. Евентуални нередовности на заявлението, които не са довели до обезсилване на издадената заповед, не лишават ищеца от правото да установи вземанията си по исков ред.

Исковата молба съдържа данни за страните, индивидуализация на топлоснабдения имот, инсталационен и абонатен номер, вида на всяко вземане, неговия размер и периода, за който се претендира, както и изложение на фактическите обстоятелства, от които ищецът извежда възникването на вземанията.

Обстоятелството, че главницата за топлинна енергия представлява сбор от начисления за повече от един месец, не води до нередовност на исковата молба, доколкото са посочени общият период, видът на вземането, общият му размер и имотът, за който се отнася, а конкретните месечни начисления са предмет на представените извлечения и на поисканата съдебно-счетоводна експертиза.

Исковата молба е подписана от юрисконсулт на ищеца. Към нея е посочено като приложение пълномощно. Възраженията относно представителната власт на лицата, представляващи ищеца, не налагат връщане на исковата молба, доколкото юридическото лице е индивидуализирано, а исковата молба е подадена от процесуален представител от негово име.

Неоснователно е и възражението, че исковата молба била нередовна поради липса на положени върху нея входящ номер и печат на съда. Входящият номер и служебните отбелязвания удостоверяват движението на документа в съда, но не са реквизити на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК.

Съдът намира предявените искове за процесуално допустими и исковата молба за редовна.

Ответницата твърди, че не са били връчени документите, посочени в исковата молба като приложения под № 11, № 12 и № 13, а именно договор между ищеца и фирма, общите условия на ищеца и пълномощното на процесуалния му представител, като видно от разписка по реда на чл. 131 ГПК - исковата молба е връчена с предсатвените приложения, поради което указва на ответника, че същите видно от долкумента са връчени ,както и се намират в кориците на делото.

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към 2 предмета на спора и следва да бъдат приети.

Ответницата оспорва общо всички представени документи като неавтентични, незаверени, неактуални и негодни доказателствени средства.

Общото оспорване на всички документи, без да се посочи конкретно кой документ се оспорва, в коя негова част и дали се оспорват авторството, подписът, датата или съдържанието му, не е достатъчно за откриване на производство по чл. 193 ГПК - още повече на частни докумнети.

На ответницата следва да бъде указано най-късно в първото открито съдебно заседание да конкретизира оспорването си по отношение на всеки отделен документ.

Искането по чл. 183 ГПК следва да бъде уважено частично, като ищецът бъде задължен да представи в първото открито съдебно заседание оригиналите на оспорените частни документи или заверен препис по реда на чл. 183 ГПК.

Искането за привличане на фирма като трето лице помагач на страната на ищеца е основателно.

Исканията за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза са основателни.

По делото са спорни реалното доставяне на топлинна енергия, отчитането на общия топломер и индивидуалните уреди, правилността на извършеното дялово разпределение, наличието на действително потребление или основание за служебно начисляване, стойността на изравнителните сметки, извършените плащания и размерът на непогасения остатък.

Изясняването на тези обстоятелства изисква специални знания в областта на топлотехниката и счетоводството.

Искането за прилагане на ч.гр.д. № 855/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла е основателно.

Искането да бъде изискано удостоверение за наследници на Г. Й. Д. също е основателно, доколкото ищецът основава пасивната материалноправна легитимация на ответницата и на твърдяно наследствено правоприемство.

Неоснователно е искането третото лице помагач да бъде задължено да осигури присъствието на свой представител в съдебно заседание, който да отговаря на въпроси на страните.

Участието на страните и третите лица лично или чрез представител е тяхно процесуално право, а относимите факти следва да бъдат установявани чрез предвидените в ГПК доказателствени средства.

Не следва да бъде уважено и общото искане ищецът да представи цялото „клиентско досие“ на ответницата, без конкретизация на документите, които се твърди, че се съдържат в него.

Относимите счетоводни и технически документи ще бъдат проверени от вещите лица, а конкретните документи, намиращи се у третото лице помагач, ще бъдат изискани по реда на чл. 190 ГПК.

3

Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2026 г. от 11:15 часа, за когато да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото на основание чл. 146 ГПК:

Предявени са от фирма, ЕИК *******, срещу М. Г. С., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, както следва:

Иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 181,58 евро, съответстваща на 355,14 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с инсталация № ******* и абонатен № ******, ведно със законната лихва от 12.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 39,44 евро, съответстваща на 77,13 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.12.2022 г. до 01.08.2025 г.

Иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 139, чл. 139б и чл. 140 ЗЕ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 3,45 евро, съответстваща на 6,74 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва от 12.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 0,77 евро, съответстваща на 1,51 лв., представляваща обезщетение за забава върху вземанията за дялово разпределение за периода от 15.02.2023 г. до 01.08.2025 г.

Ищецът претендира и присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че на 12.08.2025 г. е подал срещу ответницата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 855/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла.

По заявлението е издадена заповед № 387/14.08.2025 г. за същите вземания, които са предмет на настоящото производство.

След връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на ищеца било указано да 4 предяви иск за установяване на вземанията, като настоящата искова молба била подадена в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че ответницата е собственик, съответно наследник на собственик, на процесния топлоснабден имот и като собственик или титуляр на вещно право на ползване е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ.

Поддържа, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, одобрени от регулаторния орган и публикувани по предвидения в закона ред, без да е необходимо изричното им приемане от ответницата.

Твърди, че през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. е доставял топлинна енергия до сградата етажна собственост, в която се намира процесният имот, като ответницата не е заплатила начислената по партидата цена.

Поддържа, че ответницата е използвала доставената топлинна енергия през процесния период и не е изпълнила задължението си за заплащане.

Твърди, че разпределението на топлинната енергия в сградата е извършвано по системата за дялово разпределение от фирма въз основа на договорни отношения между ищеца, дружеството за дялово разпределение и етажната собственост.

Посочва, че за процесния имот са изготвяни изравнителни сметки въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение, като резултатите от тях са включени в задълженията по партидата.

Поддържа, че претендираната цена на услугата дялово разпределение се дължи на ищеца по силата на приложимите общи условия, като услугата фактически е извършена от избрания търговец фирма.

Твърди, че съгласно приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Поради неплащането на задълженията в срок ответницата изпаднала в забава и дължала обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в претендираните размери.

Със заповед № 387/14.08.2025 г. по ч.гр.д. № 855/2025 г. на Районен съд – Бяла е разпоредено ответницата да заплати:

1. 355,14 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г.;