Определение № 34308 от 21.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34308 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110123155 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С искова молба ищецът е направил искане за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по предявения установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК и трите осъдителни иска по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, във вр. недействителност на договори за потребителски кредит. Представя декларация за материално и гражданско състояние.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, в т.ч. служебно изготвени справки за имуществено състояние на ищеца, приема следното:

Преценката дали страната следва да бъде освободена от заплащане на такси и разноски, както и в какъв обем е на съда. Тя се следва от необходимостта за това за случая, която от своя страна се определя от извършените процесуални действия по делото, в т.ч. се съобрази евентуалната процесуална позиция на другата страна. В този смисъл, предварителното освобождаване от всички дължими такси и разноски е необосновано, защото не се отчита конкретната нужда по делото според извършените процесуални действия на страните. На този етап освобождаване от разноски е неоснователно, доколкото не се установява нужда за това.

Защитаваният материален интерес или цената на установителния иск е стойността на предоставените заемни средства, на осн. чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ГПК, вж. и Определение №1367/05.05.2025 г. по т.д. №763/2025 г. по описа на ВКС, I т.о Поради това дължимата за този иск държавна такса е 102,26 евро /86,92/; а за останалите искове съответно 67,69 евро /57,54/, 27,17 евро /23,09/ и 37,90 евро /32,22/, на осн. чл. 1 от ТДТГПК, като при условията на чл. 73, ал. 4 от ГПК общо дължима е сумата 199,77 евро.

От данните, съдържащи се в декларацията и доказателствата, може да се приеме, че ищцата получава доходи годишно от 10 хил. евро или на месец от 833,33 евро, не е в граждански брак, не плаща наем за жилище, няма разходи за лечение, не осигурява издръжка; има един недвижим имот; представя множество сключени договори за кредит, с които обосновава задлъжнялост.

Съдът счита, че представения договор за кредит от 30.01.2026 г. е неотносим, доколкото е сключен от ищцата при изпълнение на професионалната и търговската дейност в качеството на свързано лице с „М. консултинг“ ЕООД и не може да се приеме, че ищцата е договаряла като потребител, но от това следва 1 извод, че решението да се сключи договор за 68 хил. евро за рефинансиране на заем е направено от лице, действащо в качеството на търговец или с грижата на добрия търговец, който е обмислил икономическите последици на това решение.

Множеството придобити заемни суми не са декларирани като доход, а те са актив, с който ищцата разполага, наред със средствата от търговския оборот.

Поисканата от съда защита е по четири договора за потребителски кредит, като по договора от 21.07.2023 г. и 16.06.2024 г. е настъпил падежа. При тези обстоятелства съдът намира,че имущественото състояние на ищеца не е в такава степен утежнено, че да е пречка и основание за освобождаване от заплащане на таксата в пълен размер и по всички искове. Не може да се приеме, че лицето няма достатъчно парични средства, с които да заплати държавната такса, при условията на ежемесечно получаване на възнаграждение, и имуществото, с което разполага, както и че това имущество не се изчерпва за обезпечаване на обичайните и жизнено важни потребности на лицето. Ето защо съдът намира за справедливото ищцата да бъде освободена от заплащане на сумата общо 112,85 евро или за дължимата такса по трите осъдителни иска, а в останалата част молбата й или за 86,92 евро – дължима такса за разглеждане на установителния иск – отхвърли.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищеца М. Н. Д., с ЕГН:**********, от заплащане на държавна такса за разглеждане на предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. I oт ЗЗД за заплащане на сумата 1692,35 евро, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане, като получена без основание по Договор за паричен заем №955359/21.07.2023г.; сумата 679,31 евро, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане, като получена без основание по Договор за паричен заем №843292/16.05.2024г., и сумата 947,51 евро, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане, като получена без основание по Договор за паричен заем №229358/06.12.2024г.; или за сумата общо 112,85 евро.

Определението в тази част не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК на ищеца М. Н. Д., с ЕГН:**********, за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане на предявения установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК или за сумата 86,92 евро, както и за бъдещите разноски по гр. дело №23155/2026 г. по описа на СРС.

Определението в тази част може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца чрез пълномощник.

Делото да се докладва след изтичане срока за обжалване за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2