Определение № 229 от 22.12.2023, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 457/2023
- Вид
- Определение № 229
- Подписан
- 22.12.2023
- В сила
- 22.12.2023
- Състав
- Людмил Петров Хърватев, Ана Аврамова, Анелия Димитрова Великова
Цитирани разпоредби
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.309 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.309, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 229 гр. Силистра, 22.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Людмил П. Хърватев
Членове:
Анелия Д. Великова
Ана Аврамова като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно наказателно дело № 20233400600457 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 НПК.
Постъпила е жалба от А. Р. А. чрез адв.Й. срещу взетата мярка за неотклонение „Домашен арест“ по отношение на подсъдимия А. по НОХД №246/2023г. от Тутракански районен съд.
Жалбоподателя не е доволен от определението на ТРС, като счита, че първоинстанционния съдебен акт не почива на реална преценка на събраните по делото доказателства. Предвид на това жалбоподателя иска от въззивната инстанция да отмени мярката за неотклонение „Домашен арест“.
Съдът като прецени доводите изложени в жалбата и събраните по делото доказателства установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Оспорвания първоинстанционен акт е постановен след произнасяне на присъдата, с която решаващият съд е достигнал до категорични изводи относно авторството, правната квА.фикация на деянието и вината, като съобразно правилата на чл.309 НПК е служебно задължен да се произнесе и по актуалната мярка за неотклонение на подсъдимия, което е намерило израз в проведения в тази връзка процес.
Именно във връзка с постановената присъда и определеното по вид и начин на изтърпяване наказание по отношение на подс.А., първоинстанционния съд правилно е приел, че в случая са нА.це предпоставките по чл.309, ал.2 НПК, според който текст, когато подсъдимия е признат за виновен, осъден е с наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК и е нА.це опасност да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка или да вземе такава, като нА.чието или не на тези две предпоставки е предоставено 1 на преценката на съда. В случая ТРС е преценил, че спазвайки закона, следва да вземе спрямо подс.А. мярка за неотклонение „домашен арест“, който извод се споделя напълно и от въззивната инстанция.
Окръжния съд споделя извода на ТРС, че в конкретния случай е нА.це опасността подсъдимия да се укрие, независимо от правомерното му процесуално поведение до този момент, още повече, че такова се дължи от негова страна по закон. Наложеното с присъдата наказание по вид и начин на изтърпяване, предполагат възможна мотивация на подс.А. да се отклони, и по този начин да осуети приключването на воденото срещу него наказателно производство. Фактът на постановяване на присъдата променя фактическото положение, като създава опасност лицето да се укрие, знаейки какво наказание му е наложено, макар и с невлязъл с сила съдебен акт. Този извод се подсилва още повече и от данните за осъждането на подсъдимия и в Германия и Белгия за идентични деяния, като той не е участвал в производствата, защото е напуснал съответните държави и се е прибрал в РБългария. Такова поведение подсъдимия би могъл да прояви и в настоящият случай, но напускайки пределите на страната. Ето защо според въззивната инстанция е нА.це визираната в чл.309, ал.2 НПК опасност от укриване, даваща възможност да се вземе мярка за неотклонение спрямо подсъдимия с по-висок интензитет, независимо от демонстрираното до този момент от него процесуално поведение.
Първоинстанционния съд е определил това да е мярка за неотклонение „домашен арест“, която в най-висока степен ще неутрА.зира риска от отклонение /съдът не е наложил най-тежката възможна мярка/, като се е съобразил и със семейното положение на подсъдимия. Ето защо конкретната мярка за неотклонение се явява законосъобразна и съответстваща на заложените в разпоредбата на чл.57 НПК цели.
Водим от гореизложеното, Силистренски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №438 от 15.12.2023г. постановено по НОХД №246/2023г. на Тутракански районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2