Решение № 16036 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16036 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседА.е на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110114523 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т..” ЕАД срещу А. С. Т..

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №42553/2024г. на СРС, 169 състав, както следва: сумата от 34,31 лева, главница за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 11.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 8 лева – лихва за периода от 16.07.2021г. до 13.06.2024г. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

Излага доводи, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение по силата на Общите условия на дружеството и разпоредбите на ЗЕ, които уреждат продажбата на топлоенергия, като твърди, че ответника в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е станала клиент на топлоенергия по смисъла на ЗЕ. Навежда доводи, че в сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва дялово разпределение от „Т..“ ЕООД.

1

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с която оспорва предявените искове. Оспорва ответникът да е собственик или титуляр на право на ползване за процесния топлоснабден имот. Навежда възражение, че не е доказано ищецът да е доставил топлинна енергия до имота, нито ответникът да е ползвал топлинна енергия в процесния период. Изготвените сметки не отговаряли на реалното енергийно потребление. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „Т..“ ЕООД е изразило становище за основателност на исковите претенции.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на стрА.те и прецени събрА.те по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основА.е чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземА.ята, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №42553/2024г. на СРС, 169 състав.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на 2 отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглеждА.ят случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване са подразбирА.те клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирА. одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрА.е на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Ищецът свързва качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия за битови нужди с качеството й на ползвател на топлоснабден имот.

Това се установява от представена по делото настА.телна заповед на Столична община, район „Връбница“, както и заявление-декларация от 12.12.2008г. от ответницата за откриване на партида на нейно име за процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на 3 чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирА. нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между стрА.те по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на стрА.те, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показА.ята на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е 4 възложено на третото лице – помагач „Т..“ ЕООД.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът приема за обективно и компетентно изготвено, в което вещото лице е посочило, че абонатът няма отчитан водомер, тъй като не е ползвател на топла вода за битови нужди, доставяна от ищеца, като за имота не е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, нито за БГВ. Вещото лице е посочило, че през процесния период няма подаване на ТЕ към входа на ЕС, в който се намира процесния имот. Суми за отопление на процесния имот и суми за ТЕ, отдадена от сградна инсталация не са начислени за процесния имот. По данни на ФДР в имота не се използвала услугата битово горещо водоснабдяване.

С оглед изложеното съдът намира, че не е налице правно основА.е за извършване на отчет в процесния имот, съответно да се начислява възнаграждение за дялово разпределение, поради което исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на основА.е чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответниците, но същите не са представили доказателства за сторени такива.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. .. положителни установителни искове с правно основА.е чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу А. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., за установяване дължимостта на вземА.ята, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №42553/2024г. на СРС, 169 състав, както следва: сумата от 34,31 лева, главница за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 11.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 8 лева – лихва за периода от 16.07.2021г. до 13.06.2024г.

Решението е постановено при участието на „Т..“ ЕООД, като трето лице 5

– помагач на страната на ищеца.

След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по ч.гр.д. №42553/2024г. на СРС, 169 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6