Решение № 217 от 08.12.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Кюстендил, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Административно наказателно дело № 20251520200472 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН .

Образувано е по жалба на Й. К. Т., ЕГН **********, с адрес: *******, против наказателно постановление № ******* от 20.12.2024г., издадено от Началника на сектор “ПП” към ОДМВР - гр. ****, с което му е наложено на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

В депозираната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното нарушение. По аргументи, подробно изложени в депозираната жалба, моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В хода на процеса жалбоподателят Й. Т. се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат. Поддържа жалбата и навежда доводи за неспазване на процесуалните правила, ограничаване правото му на защита и липса на компетентност на актосъставителя. Отправя доказателствени искания.

Административно-наказващият орган, редовно уведомен, чрез гл. юрисконсулт Б. и гл. юрисконсулт Л., оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Събрани са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като 1 обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 11.12.2024г. около 12:50 часа, в гр. ****на ул. „*****“ срещу стадион „*****“ служителите на „Пътна полиция“ към ОД на МВР – ****, К. Д. и Д. В. спрели за проверка движещия се в посока от ОДМВР - *****лек автомобил „*****“ с рег. № **********. При проверката се установило, че водач е Й. К.

Т., който управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

За констатираното нарушение служителят на сектор „ПП“ при ОДМВР – ****– К. Д. съставил АУАН № ***** на Т., като дал правна квалификация на нарушението по чл.137а, ал.1. Актът за установеното административно нарушение е подписан от Й. Т. без възражения.

От показанията на свидетелите Д. и В. се установи, че са спрели управлявания от жалбоподателя автомобил на 11.12.2024г., като са констатирали, че водачът Й. Т. не е поставил обезопасителен колан. Същият заявил на актосъставителя, че е дарявал кръв и е леко замаян. Свидетелят Д. заяви, че практиката е актосъставителите да не приемат възраженията на нарушителите, а да ги насочват към сектор „Пътна полиция“, където възраженията да бъдат входирани, както и че Т. не му е заявил, че има възражения преди издаването на акта, в който вече било посочено, че не са направени възражения, а едва след като същият му е бил предявен.

На същата дата от Й. Т. до началника на ОДМВР – гр. ****е подадено възражение срещу съставения му АУАН, в което заявява, че в акта не бил посочен законът, който се твърди да е нарушил, което накърнявало правото му на защита. Сочи се още, че бил спрян от полицейските служители докато се връщал от МБАЛ ******, където дарявал кръв, вследствие на което чувствал неразположение.

На 18.12.2024г. наказващият орган е взел становище за неоснователност на възражението, като е съобщил на Й. Т., че в законоустановения срок ще му бъде издадено наказателно постановление, което подлежи на обжалване пред съответния районен съд.

Въз основа на АУАН № *****е издадено атакуваното наказателно постановление № ****** от 20.12.2024г. с приета за установена идентична фактическа обстановка, изложена в акта.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава изцяло от заявеното от жалбоподателя, от приетите писмени доказателства съдържащи се в административно наказателната преписка, както и от показанията на свидетелите.

При така установените фактически обстоятелства, съдебният състав на първостепенния съд намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното наказателно постановление, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

2

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, на първо място, че административнонаказателното производство е образувано и срещу жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който е съставен от компетентен орган. В тази връзка съдът не констатира сочената от жалбоподателя липса на компетентност на актосъставителя К. Д.. В т.2 от приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з1632/02.12.2021г. са определени полицейските органи, които могат да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП, сред които са и посочените в т.1.3.2. от заповедта заемащи длъжност „младши автоконтрольор II-I степен“. Видно от приложените по делото документи /протокол от 02.10.2023г./ К. З. Д. заема длъжност „младши автоконтрольор I степен“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – *****. Същият успешно е положил изпит за въвеждане в работата, съгласно докладна записка рег. № 1139р-4182 от 09.12.2021г. Ето защо съдът приема, че АУАН № ***** от 11.12.2025г. е съставен от надлежен орган в рамките на компетентността му.

Атакуваното НП също е издадено от компетентен орган в предвидения за това срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН и чл. 52, ал. 1 ЗАНН. Напълно неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че обжалваното наказателно постановление е издадено преди изтичане на 7-дневния срок за подаване на възражение. Й. Т. е подал такова още на датата на съставяне на акта /на 11.12.2024г./, то е разгледано и преценено като неоснователно, след което административно наказващият орган е издал наказателното постановление /на 20.12.2024г./. Следователно правата на жалбоподателя не са неправомерно засегнати. Същият не е бил лишен от правото си да подаде възражение срещу издадения му АУАН, от което право реално и се е възползвал.

На следващо място, съставените АУАН и оспорваното наказателно постановление отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и кои са нарушените законови разпоредби. В тази връзка съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, довели до ограничаване възможността му да разбере параметрите на предявената му отговорност. И това е така, тъй като и в АУАН, и в НП ясно и недвусмислено е посочено, че отговорността на Й. Т. се ангажира за това, че е управлявал собствения си лек 3 автомобил без да използва задължителния обезопасителен колан, т.е. фактически параметри са ясни и категорични. Само по себе си непосочването в АУАН на конкретния нормативен акт, чиято цитирана разпоредба /на чл.137А, ал.1/ с поведението си той е нарушил, според настоящия съдебен състав не може да се квалифицира като толкова съществено, че да обуслови отмяна на НП на това формално основание.

В обобщение, в административно-наказателното производство, чийто заключителен акт е обжалваното наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, налагащи отмяна на НП.

Наред с горното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка:

Субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е лице с качеството водач по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на бездействие. Законодателят санкционира неизпълнението на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска. Задължението за използване на обезопасителен колан от водачите на МПС е установено с чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят има качеството водач, тъй като е въвел в движение и управлявал лек автомобил.

Лекият автомобил е пътно превозно средство с оглед дефинициите на § 6, т.т.

10, 11 и 12, б. “а” от ДР на ЗДвП.

Й. К. Т. безспорно от доказателствата по делото не е изпълнил задължението по чл. 137А от ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Правилно административно наказващият орган е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, съгласно фиксираното административно наказание в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Не се установи да е била налице някоя от хипотезите на чл. 137А, ал.2 от ЗДвП, позволяваща на водачите и пътниците в моторни превозни средства да не използват обезопасителен колан. Твърденията на жалбоподателя, че е дарявал кръв преди да бъде спрян за проверка, са неотносими.

Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление.

С оглед изхода на делото разноски не се дължат на жалбоподателя.

Такива не са били направени и от въззиваемата страна, поради което и на нея не следва да се присъждат разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № ****** от 20.12.2024г., издадено от Началник на сектор “ПП” към ОДМВР - гр. *****, с което на Й. К. Т., ЕГН **********, с адрес: ******, е наложено на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, КАТО 4

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5