Решение № 878 от 02.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Варна, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110201576 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „БОЖИДАР 07” ЕООД ЕИК 202155081, депозирана чрез процесуален представител -адв. И. Г., против Наказателно постановление № 23-0002289 издадено на 15.11.2023 г. от Директор на Регионална дирекция "АА" - Варна, с което за нарушение на чл.7а ал.2пр.3 от ЗАвПр на въз.дружество на основание чл.96г ал.1пр.2 от ЗАвПр е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/лв.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с Решение по дело № К227/2022г. на СЕС, Трети състав от 18.01.2024г., твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като се прави възражение и за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въз.дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Г., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по 1 същество моли за отмяна на НП с аргументи, аналогични с изложените в жалбата срещу НП и моли за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, излага аргументи в подкрепа на становището, че неправилно процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на Решение по дело № С-227/2022г. на СЕС, мотивирано и в писмени бележки по делото, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През 2023г. в РД „АА”-Варна/ към настоящия момент ОО „”АА”Варна/ била извършена комплексна проверка на документацията, относно транспортната дейност на „Божидар 07" ЕООД за периода от 01.04.2023Г. до 30.06.2023г.,като в проверката участвал и св. Ю..

В хода на проверката било прието за установено, че на 01.04.2023 г. в обл. Варна, общ. Долни Чифлик, с. Шкорпиловци, ул. "Места" № 8, превозвачът "Божидар 07" ЕООД притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен превоз на товари № 20163, валиден до 04.12.2028г., е допуснал до управление на МПС марка "Скания" (от кат. N3) с per. № В8883НА, с която е извършен обществен превоз на товари съгласно провереният пътен лист № 1347219/01.04.2023г. и тахографски лист 01.04.2023г., с водача Ч.К.К., ЕГН: **********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.

152,ал. 1,т. 2 от ЗДвП. Установено било от проверяващите, че Коев е притежавал УПГ № 533997 издадено на 19.01.2019г. и валидно до 19.01.2022г., след което му е издадено УПГ № 833641 на 12.08.2023г., съгласно справка в Регистър на психологическите изследвания към ИА"АА".

Прието било, че нарушението не е изолиран случай, видно от 2бр. пътни листа: № 1347220/10.04.2023г., и № 1347218/17.05.2023г. и 2бр. тахографски листа от дата 10.04.2023г., и 17.05.2023г.

Преценявайки, че с това свое поведение въз. дружество е извършило нарушение на чл.7а ал.2пр.3 от ЗАвПр , на 25.08.2023 г. св. Ю. съставил акт 2 за установяване на административно нарушение срещу„Божидар 07" ЕООД в който описал приетото за установено нарушение. АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало и в съответната графа за възражения не вписало такива.

В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на 15.11.2023 г., АНО издал процесното НП , с което на основание чл.96г ал.1пр.2 от ЗАвПр наложил на въз.дружество административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/лв.

В НП АНО изрично отбелязал, че на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, предвид факта, че степента на обществена опасност на нарушението не е явно незначителна. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от своя вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна, като за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредоносен резултат, Дружеството "Божидар 07" ЕООД, като превозвач, е било длъжно да осъществи превоза с водач, който отговаря на изискванията за психологическа годност, което то не е изпълнило.

Съдът напълно кредитира показанията на св.Ю., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи напълно с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира напълно писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотоАУАН, заповед, справки от регистър от регистър за психологическите изследвания на водачите, от показанията на св.Ю. и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

3

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна -лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно приобщените по делото писмени доказателства и законодателната ни уредба.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които описват нарушението достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на извършване както и нарушените според актосъставителя и АНО законови норми.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан, още повече, че ЗАНН дава възможност за издаване на НП и при нередовност на АУАН.

Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП неправилно е приложен материалния закон по следните съображения:

По съществото на спора следва да се съобрази сега действащата редакция на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

До дата 21.10.2022 г, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал.

1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок от една година.

След изменението обнародвано в ДВ бр. 84 от 2022 г., което е в сила 4 от 21.10.2022 г., текстът на чл. 8, ал. 2 е: "Удостоверението за психологическа годност е безсрочно. ", т. е. е валидно, до обезсилването му, което е предвидено в новата редакция на чл. 8, ал. 7 от Наредба № 36/2006 г., съгласно която: Лице, за което е възникнало основание по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 или 7, подлежи на съответното психологическо изследване, а притежаваното от него удостоверение за психологическа годност се обезсилва чрез отбелязването на това обстоятелство в специализирания програмен продукт.

В случая следва да се съобрази редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., тъй като страните не са спорили по данните в приетата с преписката писмена справка от регистъра на психологическите изследвания, която е посочена в обстоятелствената част на НП, че водачът Коев е имал издадено удостоверение за психологическа годност с 3-годишен срок на валидност до 19.01.2022г. При тези данни щом той е водач, който е бил изследван и са му издавани удостоверения за психологическа годност, предвид последната редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., издаденото му удостоверение е безсрочно. Налице е хипотезата предвидена в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН тъй като в хода на производството по оспорването на процесното НП, издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация" – Варна, е последвало това изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., което е по-благоприятен закон за водача. С оглед влязлата в сила на 21.10.2022 г. изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. с което издадените удостоверения за психологическа годност на водачите от документи със срок на валидност по силата на закона стават безсрочни, в резултат на приложението на този по-благоприятен закон, процесното НП се явява незаконосъобразно, което е основание за неговата отмяна, като в горния смисъл съдът не споделя становището на процесуалния представител на въззиваемата страна за неправилно тълкуване на Решение по дело № К227/2022г. на СЕС.

Освен горното, съгласно константната практика на Адм. Съд-Варна, като допълнително основание за незаконосъобразност на НП следва да бъде съобразено и Решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/2022 г. на СЕС, според което "Член 7 параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелствата за управление на МПС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава- 5 членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление от категория С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за правоуправление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. ". По силата на това решение за 5-годишния срок на валидност на СУМПС за професионалните водачи, уреден с чл. 51, ал. 4 от Закона за българските лични документи, притежаването му е достатъчно доказателство за психологическата годност на водача за същия период, без да се изисква притежаването на отделно удостоверение за такава годност, и то с по-кратък срок на действие. От приетото с това решение, с което българските национални съдилище следва да съобразяват актовете си, следва, че сега действащите разпоредби на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., както и § 6 от ПР от Наредбата, противоречат на общностното право. Първата – понеже при наличие на валидно СУМПС е недопустимо изобщо изискване за притежаване на отделно удостоверение за психологическа годност, а след като е недопустимо – то не може да бъде безсрочно, а и не е необходимо, понеже за срока на валидност на СУМПС професионалният водач се счита за психологически годен; втората – защото прави безсрочни удостоверения за психологическа годност, каквито изобщо не следва да съществуват отделно от СУМПС.