Решение № 13287 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13287 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110134623 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК, образувано по искова молба с правно основание чл.69, ал.1 от ЗН вр. с чл. 34, ал.1 от ЗС, за делба на наследствени имоти, предявен от ищеца Д. Е. И., роден на 01.08.1969 г., гражданин на ФР Германия с постоянен адрес ...я, вписан в регистър БУЛСТАТ с № ... срещу ответниците Т. Ц. В., с ЕГН ********** и Л. Е. И., с ЕГН **********, двете живущи в г..., с искане да се допусне и реално извърши след това делба на съсобствените на страните недвижими имоти, останали им в наследство от общия наследодател Е. Д. И., починал на 15.11.2020 г.

Ищецът Д. И. излага твърдения, че с ответниците Т. В. и Л. Е. И., са съсобственици на подробно описаните в ИМ недвижими имоти (14 на брой) останали им в наследство от техния общ наследодател – Е. Д. И. /починал на 15.11.2020 г./ - баща на ищеца и втория ответник, и съпруг към датата на откриване на наследството на първия ответник. Ищецът моли съда до допусне делба на посочените недвижими имоти /апартаменти, подземни гаражи, паркоместа и една Амбулатория за лекарска и козметична практика, всички находящи се в гр. София/, при квоти по закон, които по отношение на имотите, придобити от наследодателя преди брака му с първата ответница Т. В. и за Апартамент № 5, находящ се в [***], придобит на 23.09.2003 г., но чрез замяна на лична собственост, са равни между страните, по 1/3 ид.ч., а по отношение на недвижимите имоти, придобити след 17.09.2002 г., първата ответница притежавала 4/6 ид.ч., а ищеца и втората ответница съответно по 1/6 ид.ч. от тях.

1

С исковата молба, ищеца е заявил също искане по реда на чл.344, ал.2 от ГПК за присъждане на обезщетение за лишаването му от ползването на имотите в размер на 1500 евро/месечно от датата на ИМ до окончателното извършване на делбата, като в тази връзка твърди, че всички имоти до момента се ползват единствено и само от двете ответници. В хода на производството от първата фаза на делбата, след проведени разговори между страните за евентуално доброволно извънсъдебно уреждане на имуществените отношения между тях и за подялба на наследствените имоти, ищецът изразява съгласие съдът да разпредели реално ползването на подлежащите на делба 14 бр. недвижими имоти между съделителите, съобразно предложеното от ответниците, като не присъжда обезщетение за лишаването от ползването на другите имоти на нито една от двете страни. За обезщетяването му за лишаването му от ползването на имотите, за периода предхождащ образуване на делото, ищеца заявява готовност да предяви иск по сметките във втората фаза на производството, по извършване на съдебната делба.

Ответниците Т. Ц. В.- И., ЕГН ********** и Л. Е. И., ЕГН **********, подават общ отговор на исковата молба, чрез адв. С. Б. и адв. В. Б.-И., с който не оспорват, че са наследници по закон на починалия Е. Д. И., както и че ищецът и Л. Е. И. са деца на наследодателя, а Т. Ц. В.- И. е била в граждански брак с наследодателя към момента на настъпване на смъртта му, считано от 17.09.2002 г. Твърдят всички описани в исковата молба имоти, придобити на името на наследодателя Е. Д. И. и на Т. Ц. В.- И. след 17.09.2002 г., с изключение на Апартамент № 6, находящ се на [***], [***] (който е личен на наследодателя Е. И.), да са СИО и квотите на съделителите в тях да са: 4/6 ид.ч. за Т. В. и по 1/6 ид.ч. за ищеца Д. И. и ответницата Л. И., а имотите, придобити преди 17.09.2002 г., вкл.

Апартамент № 6 да са лична собственост на наследодателя Е. И. и квотите в тях на наследниците съответно равни - по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите. Молят съда да допусне делбата при квоти по закон. Не сочат други имоти и вещи, извън описаните в ИМ такива, които да са в режим на съсобственост между страните. Не представят допълнителни писмени доказателства, като заявяват, че ще се ползват от приложените от ищеца такива.

Изразяват готовност за доброволна делба, каквато обаче до приключване на съдебното дирене, страните не постигнаха.

В хода на производството, ответницата Л. И. (непълнолетна към датата на образуване на делото) е предприела действия за приемане на наследството на Е. И., под опис, като в тази връзка по делото и представено и прието Решение № 5404/26.03.2024 г., постановено по образуваното ч.гр.д. № 13817/2024 г. на СРС, 86 с-в.

В съдебно заседание, страните не се явяват лично, представляват се от упълномощените си представители, които поддържат съответно исковата молба и отговора.

В хода на съдебното дирене са събрани и допълнителни писмени доказателства, относими към разпределение на ползването на подлежащите на делба недвижими имотии определяне на квотите на съделителите.

След преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и на осн. чл.235 от ГПК, съдът 2 намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че страните са наследници на починалия на 15.11.2020 г. Е. Д. И., който е баща на ищеца Д. И. и ответницата Л. И., и съпруг на ответника Т. В. /виж препис-извлечение от АС и удостоверение за наследници на л.26,27/. От удостоверение за сключен граждански брак /на л.28/ се установява, че от 17.09.2002 г. наследодателя Е. И. и ответницата Т. Ц. В., са в граждански брак, като съпругата е приела след брака да носи фамилното име В.. Видно от удостоверение изх. № [***]/28.06.2021 г. на Агенция по вписванията, между съпрузите И. е нямало регистриран режим на имуществените отношения. От приложените от ищеца и приети по делото документи (договори за покупко-продажба, нотариални актове за покупко-продажба и замяна на недвижими имоти) всички те установяващи момента на придобиване на собствеността и титуляря на правото на собственост, както и съответно издадените от СлГКК – гр. София, скици на отделните самостоятелни обекти и удостоверения за данъчни оценки на същите /всички приобщени по делото на л.31- 90/ се установяват въведените от ищеца и неоспорени от ответниците факти и обстоятелства относно квотите на съделителите, като за имоти, описани в ИМ под № 1, 2, 3, 4 и 5, се установява че същите са придобити от наследодателя като лична негова собственост, преди сключването на брака с първата ответница, а всички останали имоти са придобити в режим на СИО, след 17.09.2002 г., описани съответно в ИМ в пункт от № 6 до 14.

По делото не се спори между страните, че след откриване на наследството и до завеждане на настоящото производство за съдебна делба, всички имоти са ползвани само от ответниците, доколкото същите живеят в България.

От приетите по делото доказателства, представени от ответниците, се установява, че между страните са водени разговори за доброволна подялба на наследството, оставено от Е.

И., като са били подготвени документи за нотариалното изповядване на сделката, но реално договор за доброволна делба не е сключен, поради непълнолетието на ответницата Л. И., което наложило снабдяване с допълнителни документи.

В хода на производството, ответниците с молба – становище по искането на ищеца по чл.344, ал.2 от ГПК са предложили разпределение на ползването на имотите между страните, като Апартамент № 11, находящ се на [***] с идентификатор [***]; Апартамент № 23, находящ се в [***], с идентификатор № [***]; Апартамент № 29, находящ се в [***], с идентификатор № [***].; Паркомясто 5,6, находящо се в [***], в сутерена на сграда с подземни паркоместа, ет. -1, с идентификатор № [***] и Паркомясто № 16, находящо се в [***], в сутерена на сградата кота -5,50, с идентификатор № [***] да се ползват от ищеца Д.

И., а останалите недвижими имоти съответно от двете ответници. В хода на устните състезания, ищеца чрез пълномощника си е изразил съгласие разпределението на ползването на подлежащите на делба имоти, да се извърши по начина, предложен от ответниците, като никоя от страните да не дължи обезщетение на останалите, за лишаването им от ползването на имотите, които реално няма да ползва, съразмерно на дела си.

Други доказателства за релевантни за иска факти и обстоятелства, не са представени, 3 респ. приети по делото.

От правна страна:

Тъй като няма до момента постигнато съгласие за доброволна подялба на съсобствените имоти, всяка от страните има право и интерес да поиска съда да ги подели, като в конкретния случай инициативата за съдебната делба е предприел ищеца Д. И. /син на наследодателя от първия брак/.

Съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Аналогична е разпоредбата и на чл.69, ал.1 от ЗН, предвиждаща „наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя“.

В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субективно право да иска прекратяване на съсобствеността е необходимо да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване съществуването на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство – чл.341-345 от ГПК. Като несъгласието и възражението на някой от съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до недопустимост на производството, тъй като естеството на правото да бъде прекратена съсобствеността по съдебен ред, предполага промяна по инициатива на един или няколко съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици, независимо дали са съгласни или не, дори и да има противни уговорки между съсобствениците или разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни /чл.34, ал.1 ЗС и чл.69, ал.1 от ЗН/. Разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗН предвижда «

Предвид изложеното, съдът приема, че иска за делба е основателен и доказан, поради което делбата следва да бъде допусната за посочените в исковата молба недвижими имоти, установени в хода на производството, при равни квоти между съделителите, по закон от 1/3 ид.ч. (тъй като съпругата наследява част, равна на частта на всяко от децата, по см. на чл.9, ал.1 от ЗН) за имотите, индивидуализирани в т. 1, 2, 3, 4 и 5 от исковата молба, а по отношение на имотите, описани в пункт 6, ,7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14, съответно при квоти от 4/6 ид.ч. за ответника Т. В. – И. (доколкото същите имущества са били притежавани от нея и съпруга й /наследодателя И./ в режим на СИО, като придобити по време на брака им) и по 1/6 ид.ч. за ищеца Д. И. и ответницата Л. И..

Искът, предвид горното се явява допустим, като не се установява обектите на делбата да са от естество и с предназначение, несъвместимо с делбата, т.е. не са налице ограниченията на чл.34, ал.1 от ЗС.

4

С оглед приетите доказателства искът се явява и основателен.

Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че страните в производството Д.

Е. И., Л. Е. И. и Т. Ц. В., са наследници по закон на наследодателя Е. Д. И., починал на 15.11.2020 г. в гр. София, респ. са единствените собственици към момента на процесните 14 бр. недвижими имоти, като всеки един от съсобствениците притежава по 1/3 ид.ч. от имотите, придобити от наследодателя преди 17.09.2002 г., а от останалите съответно преживялата съпруга притежава 4/6 ид.ч., а децата на наследодателя съответно по 1/6 ид.ч.

В първата фаза на делбата, с решението по нейното допускане, съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. Приетите по делото доказателства дават отговор на всички тези въпроси, поради което съдът приема, че предявения в настоящото производство иск за делба на съсобствените недвижими имоти, подробно описани в исковата молба и по-горе в настоящото решение, се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като делбата следва да се допусне между страните по делото, които се явяват съсобственици на процесните недвижими имоти, при посочените по-горе квоти, определени при приложение на ЗН.