Решение № 115 от 24.02.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Силистра, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420100412 по описа за 2025 година

Ищцата Ф. И. Х. твърди, че се намирала в трудови правоотношения с ответния земеделски производител, по силата на които тя изпълнявала в неговото предприятие длъжността „работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство“. На 28.07.2023 г. около 7,10 ч. ищцата претърпяла трудова злополука на работното си място (птицеферма в м.

„Р.“, с. Ч.), тъй като била блъсната от челен товарач MANITOU с рег. № ..........., управляван от С. К., също работник на ответника. В резултат на злополуката ищцата получила следните увреждания: контузия на главата, разкъсно – контузна рана в ляво слепоочие, контузия на лява мишница и дислоцирано счупване, закрито двуглезенно счупване на тибия и фибула на лява подбедрица и клинично изразен травматичен шок. Ищцата била хоспитализирана в МБАЛ С. и изписана на 03.08.2023 г. след провеждане следното лечение: закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация (под регионална анестезия) и направена гипсова имобилизация. Последната продължила два месеца, като отделно от това ищцата се намирала във временна неработоспособност в продължение на една година, като при един от прегледите била установена невъзможност за самостоятелна походка, увреждане на междупрешленни дискове в поясните и други отдели на гръбначния стълб. С решение на ТЕЛК от 24.09.2024 г. ищцата била освидетелствана с 44 % неработоспособност пожизнено, а злополуката от 28.07.2023 г. била призната за трудова с разпореждане № 5104-18-9 от 15.08.2023 г. на ТП на НОИ – С.. Поради изложените причини ищцата моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди в размер на 80000 лв., както и законната лихва върху тази сума от датата на злополуката – 28.07.2023 г., до окончателното плащане. Позовава се на безвиновната отговорност на работодателя, но също така твърди, че той не изпълнил 1 задължението си за създаване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като не провел първоначален и периодичен инструктаж, нито изпълнил изискванията на чл. 212, ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Ответникът Л. Л. К. оспорва исковете като неоснователни и моли съда да ги отхвърли като такива. Счита, че в конкретния случай предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ не са налице, тъй като с решение на ТЕЛК ищцата била освидетелствана едва с 44 % трайна неработоспособност, а не повече от 50 % съгласно изискването на посочената разпоредба.

Твърди, че халето, в което настъпила злополуката, разполагало с две големи двойни врати от двете си срещуположни стени, едната от които служила за вкарване на новоизлюпените пилета, а втората – за влизане на челния товарач с палет, пълен с касетки за товарене, както и две странични врати, едната от които за влизане на работниците, а втората - за изнасяне на умрели пилета. Товаренето следвало да се извършва на тъмно, за да се избегне стреса върху пилетата, поради което товарачът се движел с габаритни светлини, водачът му нямал видимост при натоварен палет и поради тази причина следвало да се придвижва само по средата на халето. Преди влизане в помещението водачът на товарача подавал звуков сигнал чрез клаксона, поради което работниците следвало да преминават единствено покрай стените на халето, включително и ищцата, чиито служебни задължения се заключавали в пълнене на касетки с пилета. В конкретния ден работниците влезли в халето за пълненето на касетките през страничната врата, с изключение на ищцата, която влязла през голямата главна врата за движение на товарача, като по този начин се озовала на неговия път, не се изтеглила встрани въпреки подадения звуков сигнал и станала причина за блъскането от машината.

Възразява също така, че част от посочените в исковата молба увреждания и по конкретно „увреждане на междупрешленни дискове“ не било последица от трудовата злополука, тъй като било констатирано на по – късен етап – шест месеца след злополуката, докато непосредствено след инцидента били направени обстойни изследвания, при което не бил открит подобен проблем. Счита, че предвид възрастта си ищцата страда от заболявания на костната система, довели до промени в междупрешленните дискове, както и до други увреждания.

Твърди, че ищцата е била много добре запозната с трудовите си задължения, тъй като изпълнявала длъжността си продължителен период от време и спрямо нея били провеждани писмени и устни инструктажи. Отделно от това твърди, че предоставил на ищцата средства за нейното лечение, а между страните било подписано извънсъдебно споразумение за изплащане на обезщетение за трудовата злополука, в което последното било определено по задължителен за тях начин.

Третото лице – помагач „Д. З.“ АД изразява становище за неоснователност на исковите претенции, като се позовава на извънсъдебното споразумение между страните за 2 уреждане на отношенията им във връзка с възникването на трудовата злополука. Счита също така, че не всички посочени от ищцата увреждания са последица от настъпилата трудова злополука и възразява, че размерът на претендираното обезщетение е силно завишен.

Ищцата оспорва представеното от ответницата споразумение за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че не го е подписала, а ако се окаже, че подписът под него е положен от нея, прави възражение за неговата нищожност поради нарушаване на добрите нрави, унищожаемост поради измама, а при валидност на споразумението прави изявление за развалянето му поради неизпълнение на задълженията по него от насрещната страна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Чрез постановление от 02.08.2023 г. на Дирекция “Инспекция по труда“ – С. било обявено съществуването на трудово правоотношение между ищцата в качеството на работник и ответницата (земеделски производител) в качеството на работодател, считано от 24.07.2023 г., като било дадено предписание за сключване на трудов договор между същите страни. В изпълнение на предписанието страните подписали такъв договор от 04.08.2023 г., в който била вписана предходна дата за възникване на правоотношението, а именно посочената в постановлението на Дирекция “Инспекция по труда“ – С. дата 24.07.2023 г., като ищцата бира назначена на длъжност „работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство“. Между страните не се спори, че на 28.07.2023 г. в процеса на изпълнение на трудовите си задължения ищцата претърпяла инцидент, при който била блъсната от челен товарач MANITOU с рег. № ............. и в резултат на удара получила фрактури на левия горен и левия долен крайник. В деня на инцидента ищцата изпълнявала задълженията си в птицеферма в гр. Ч., като задълженията и се изразявали в пълнене на касетки с пилета, които се изнасяли с челния товарач от халето на птицефермата и се товарели на камиони.

Дейността по пълненето на касетки започнала в ранните часове на деня, като до 7 ч. били натоварени пет камиона и работниците излезли пред халето за кратка почивка. След като възобновили изпълнението на задачите си свидетелят С. К., съпруг на ответницата и водач на челния товарач, навлязъл в халето през централната входна врата, пренасяйки палет с празни касетки, който, съгласно изводите от назначената САТЕ, ограничавал неговата видимост в посока напред по отношение на пространство от 2,36 кв.м. Управлявания от свидетеля товарач се придвижвал в посока напред в средната част на помещението, като при достигане на 16,4 м. от входната врата настъпил сблъсък с намиращата се на това място работничка, която попаднала в зоната на ограничена видимост на водача, поради което не можела да бъде възприета от него преди съприкосновението помежду им. С разпореждане на ТП на НОИ - С. от 15.08.2023 г. въпросният инцидент бил приет за трудова злополука по чл.

55, ал. 1 КСО.

3

От разпитаните по искане на ищцата свидетели Г. Ф., нейна дъщеря, С. Ф., неин син, и Х. С., нейна съседка, стана ясно, че след инцидента пострадалата престояла в болнично заведение една седмица, като при лечението бил поставен гипс на лявата ръка и левия крак; след изписването от болницата нейната дъщеря си взела отпуск и останала в дома две седмици, за да полага грижи за обслужването на нейните нужди, а след изтичане на отпуска, тя преместила майка си в своя дом в с. Р., където я обгрижвала в период от два месеца и половина. В резултат на настъпилите травми през посочения период ищцата останала напълно неподвижна и не можела да се придвижва и обслужва самостоятелно, така че се налагало дъщеря да поддържа нейната хигиена (смяна на памперси, къпане), както и да приготвя храна. След свалянето на гипса ищцата изобщо не била в състояние да стъпва на крака си, поради което се придвижвала с инвалидна количка и едва година по - късно тя започнала да се движи с помощта на патерици в дома си и в двора, но изобщо не възвърнала предходното си състояние, тъй като след кратко движение кракът посинявал и я заболявал. След прибирането на ищцата в дома тя започнала да разчита на подкрепата на съседката си, свидетелката С., която се ангажирала с хигиената в къщата – миене, чистене, пране, а също така носене на дърва и на храна, като продължавала да извършва тези дейности до момента.

Според заключението на вещото лице по назначената СМЕ в резултат на злополуката ищцата претърпяла следните увреждания: контузия на главата, разкъсно – контузна рана на лявото слепоочие, контузия на лявата мишница с дислоцирано счупване, закрито двуглезенно счупване на тибия и фибула на лява подбедрица и клинично изявен травматичен шок. Ищцата била приета по спешност в ОАИЛ към МБАЛ – С. в тежко увредено общо състояние, като след провеждане на противошокова терапия била приведена в Ортопедично отделение за продължаване на лечението. В това отделение на ищцата били направени имобилизационни превръзки с гипсова шина на ляв горен и ляв долен крайник, като за тази цел под регионална анестезия било осъществено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация на тибия и фибула. Вещото лице определя преживения от ищцата травматичен шок, като разстройство на здравето, временно опасно за живота, като обяснява, че то произтича от множеството тежки механични увреждания, съпроводени със силна болка, която представлявала шоково състояние, водещо до промени в съзнанието и срив в хемодинамиката. Според вещото лице счупванията на ляв горен и долен крайник представлявали временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като при липса на усложнения оздравителния процес следвало да протече за период от около 4 – 5 месеца. По отношение на ищцата не била извършена открита фиксация на фрактурата на глезена (според вещото лице поради по всяка вероятност заради рисковия характер на операцията за пациенти на нейната възраст), поради което костите не зараснали правилно и не настъпило пълно функционално възстановяване, т.е. тя не можела да стъпва нормално, като не се наблюдавали перспективи за подобряване на това състояние до края на живота . От показанията на свидетелката Ф. става ясно, че понякога ищцата се оплаквала и от болки в наранената си ръка, но въпреки това според вещото лице функционално тя можела да се обслужва с нея.

4

В първоначалното решение на ТЕЛК била констатирана загуба на работоспособност на ищцата от 44 %, а след обжалването му било издадено ново такова за степен на увреждане от 66 %.

Чл. 200, ал. 1 КТ гласи, че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. При изложените факти съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца в резултат на трудовата злополука болки и страдания следва да се определи на сумата от 80000 лв., поради следните причини: На първо място след травмата ищцата изпаднала в опасно за живота си шоково състояние, като в началния период изпитвала интензивни болки, получила множество механични увреждания и се намирала в тежко увредено общо състояние, изискващо незабавна медицинска помощ и извършване на процедури, свързани с неговото овладяване. След преминаване на интензивния период на травмата тя продължително време била лежащо болна и можела да се обслужва самостоятелно, за цялото си ежедневие разчитала на помощта на трети лица, налагало се да пребивава в чужд дом извън позната семейна обстановка и да натоварва с грижите са себе си своите близки.