Решение № 181 от 26.06.2026, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. гр. Димитровград, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610101982 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.

В искова молба ищецът К. П. К. твърди, че със Споразумение №182/30.05.2017г. по НОХД №1560/2017г. по описа на РС-Стара Загора, му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лв., която да заплати по сметка на Районен съд Стара Загора. За събиране на глобата, въз основа на издадения по горното дело изпълнителен лист, по искане на РССтара Загора било образувано изп.дело № 437/2025 г. по описа ЧСИ ***. По това дело ищецът получил покана за доброволно изпълнение, а на 26.08.2025г. по искане на ЧСИ била вписана и възбрана върху притежаваната от него 1/2 ид.част от съсобствен недвижим имот, находящ се в Димитровград, ул.,,***. Посочва, че вземанията за глоби наложени като наказание по НК се погасяват с обикновена давност от 2 години, съгласно чл.82 ал.1 т.5 НК, ако не е образувано изпълнително дело за събирането им. Дори и да било образувано такова дело, от датата на образуване или от датата на последното изпълнително действие започвала да тече нова давност, която отново била две години, съгласно чл.82 ал.3 вр. чл.82 ал.1 т.5 НК.

Разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК при образувано изпълнително дело за събиране на вземането дерогирала само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилагала при образувано изпълнително производство. По този начин се постигал справедлив баланс, от една страна, с въвеждането на мерки за засилена защита на фискалния интерес, а от друга, с ограничаване на възможността държавните органи да се ползват от тях, когато забавеното събиране на глобата се дължи на бездействието им. Образуването на изпълнително производство по своята същност било действие, което прекъсва давността, т. е. от осъществяването му започвал да тече нов 2-годишен срок. Ако в този срок не се предприемели никакви изпълнителни действия, наказанието глоба ставало неизпълнимо по 1 принудителен ред на основание чл.82, ал.1, т.5 от НК. От отбелязването на гърба на изпълнителния лист било видно, че въз основа на него било образувано ИД 21 1/2017г. на 16.06.2017г. при ДСИ при РС-Димитровград. Последното изпълнително действие по това изпълнително дело било извършено на 28.06.2017г. С извършването на това изпълнително действие, което е от категорията да прекъсне давността на 28.06.2017г. била прекъсната двегодишната давност. След това действие не били извършвани други действия от категорията да прекъснат давността, поради което и на 28.06.2019г. вземането за глобата било погасено по давност. Поради това, всички извършвани след тази дата действия били без правно значение, тъй като са насочени за събиране на вземане, което е погасено по давност. Наред с това, с изтичането на този двегодишен срок настъпили и предпоставките на перемпцията по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. От изложеното следвал изводът, че към 31.07.2025 г.

/ датата на която е отправена поканата за доброволно изпълнение по новообразуваното изп.дело № 437/2025г./ и към дата 26.08.2025г. /налагането на възбраната/ правото на ответника да изпълни принудително вземането за наложеното на ищеца наказание "Глоба" било погасено по давност.

Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че вземането по Изпълнителен лист по НОХД № 1560/2017г. по описа на РССтара Загора, по който е образувано изп.д.№437/2025 г. по описа на ***, е недължимо от ищеца като погасено по давност. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Районен съд- Стара Загора депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че оспорва предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК. Намира същия за недопустим, тъй като не била налице абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, а именно - по отношение на сочения като ответна страна РС - Стара Загора не била налице пасивна процесуална легитимация в настоящото производство. Посочва, че с изпълнителен лист №207/30.05.2017 г. ищецът бил осъден да заплати сумата от 500 лева, представляваща наказание глоба в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Стара Загора. По своята същност наказанието глоба представлявало формиране на публично държавно вземане по смисъла на чл.162 ал.2 т.5 от ДОПК в полза на държавния бюджет. В този смисъл това вземане съставлявало част от държавния бюджет на Република България, в частност - бюджета на Съдебната власт. Съгласно чл.11, ал.3 ЗПФ първостепенен разпоредител с бюджет, по бюджета на Съдебната власт се явявал Висшият съдебен съвет. Поради това и РС - Стара Загора не бил титуляр на вземането, предмет на съдопроизводството. Ирелевантни в настоящия случай били обстоятелствата, че наказанието „глоба“ било наложено по одобрено от съда Споразумение, че сумата следвало да бъде заплатена по сметка на Старозагорския районен съд, както и че на отделните съдилища са делегирани определени задължения за събиране на държавните вземания. Доколкото РС Стара Загора не бил титуляр на въпросното вземане, нямало как същият да бъде ответник в производство, касаещо съществуването на вземането. С оглед изложеното, иска съдът да прекрати производството като недопустимо, поради липса на пасивна процесуална 2 легитимация - абсолютна предпоставка за съществуване правото на иск срещу Районен съд Стара Загора.

На следващо място, счита че искът е неоснователен и недоказан. Не оспорва твърдението в исковата молба, че със Споразумение №182/30.05.2017 година по НОХД №1560/2017г. по описа на РС Стара Загора ищецът бил осъден да заплати сумата от 500 лева, представляваща наказание „глоба“ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Стара Загора. Заявява, че на основание издадения изпълнителен лист №207/30.05.2017г. своевременно било образувано изпълнително дело №211/2017г. по описа на СИС при РС - Димитровград. С възлагателното писмо, с което е възложено събирането на процесното вземане на служба ДСИ при РС - Димитровград били посочени начини на принудително изпълнение: запор, възбрана, опис и публична продан на секвестируемите движими вещи и недвижими имоти на длъжника, както и вземания от трети лица, които да бъдат издирени чрез цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и членовете на семейството му. Изпълнително дело №211/2017 г. по описа на СИС при РС Димитровград било прекратено на 24.06.2025г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Поддържа, че през целият период РС - Стара Загора не бил уведомен за действия извършени от държавния съдебен изпълнител, предвид посочените във възлагателното писмо изпълнителни способи. Нямало данни ДСИ да е извършил цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и членовете на семейството му. След получаване на исковата молба била изискана информация от ДСИ при РС - Димитровград, като с писмо изх. № 11138/19.12.2025 г. ДСИ Зетова уведомила РС-Стара Загора, че по изпълнителното дело няма извършени изпълнителни действия и то е перемирано на 24.06.2025г. От представената от ищеца Справка №1640076/10.11.2025 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1999 г. до 10.11.2025 г. се установявало, че на 21.09.2023г. ищецът извършил разпоредителна сделка с недвижим имот, като продал на *** К. 1/6 идеална част от Сграда, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, площ по документ - 88.00 кв,м., 1 ЖС, обл. ***, гр.***, с идентификатор ***. Очевидно било, че ищецът е притежавал или придобил правото на собственост върху цитираните идеални части в хода на изпълнителното дело, в която връзка ответникът счита, че несвоевременното изпълнение в хода на ИД №211/2017г. по описа на СИС при РС Димитровград се дължи не поради липса на инициатива на кредитора, а поради неизпълнение задълженията на конкретния съдебен изпълнител. От представените писмени доказателства — искане за налагане на възбрана се установявало още, че към 21.08.2025г. ищецът притежавал 12 ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Димитровград, общ Димитровград, обл. Хасково, с адрес: ***. Твърди, че ищецът притежавал тези идеални части от недвижими имоти в хода на ИД № 211/2017 г. по описа на СИС при РС Димитровград. Константна била съдебната практика, че прекъсват погасителната давност както исканията за прилагане на съответен изпълнителен способ, така и съответните действия, изграждащи този изпълнителен способ. Ето защо и при добросъвестно и 3 своевременно изпълнение задълженията на съответния съдебен изпълнител, вземането на кредитора щяло да бъде срочно погасено, респ. допълнително е щял да бъде прекъснат давностния срок. На следващо място, следва да се има предвид, че срокът на абсолютната десет годишна давност на вземането, предвиден в чл.171 ал.2 от ДОПК понастоящем не е изтекъл. Поради изложеното намира, че не следва да бъде санкциониран кредиторът – в лицето на Съдебната власт на Република България, като се отнеме възможността на последната за принудителното изпълнение на задължението на ищеца. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите съдържащи се в изпълнително дело №211/2017г. по описа на СИС при РС-Димитровград, приобщено към настоящото дело е, че на 30.05.2017г. съдия при РС-Стара Загора е издал Изпълнителен лист №207, след като е констатирал, че Споразумение №182/30.05.2017г. по НОХД №1560/2017г. по описа на РС-Стара Загора е влязло в сила. Съгласно този изпълнителен лист, К. П. К. е осъден да заплати сумата от 500 лева, представляваща наказание „Глоба“ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Стара Загора.

С Възлагателно писмо от Районен съд-Стара Загора от 06.06.2017г. до СИС при РСДимитровград, е отправено искане за образуване на изпълнително производство за събиране на присъдените по горепосочения изпълнителен лист суми, ведно с разноските по изпълнението. На основание чл.426 ал.2 от ГПК е посочен начин на принудително изпълнение: запор, възбрана, опис и публична продан на секвестируемите движими вещи и недвижими имоти на длъжника К. П. К., както и вземания от трети лица, които съдебния изпълнител да издири чрез цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и членовете на семейството му.

Съгласно Протокол от 06.06.2017г., изготвен от ДСИ при РС-Димитровград, на основание чл.426 и сл. от ГПК, както и предвид постъпилото от РС-Стара Загора възлагателно писмо, е било образувано изпълнително дело №211/2017г. по описа на СИС при РС-Димитровград, с длъжник К. П. К. и взискател Районен съд-Стара Загора. На същата дата, от ТД на НАП-Хасково е изискано удостоверение за налични публични задължения на длъжника К., а до него е изпратена Покана за доброволно изпълнение. С тази покана длъжника е бил уведомен за образуваното против него изпълнително дело, както и за задълженията, които следва да заплати в полза на взискателя, като му е даден срок да стори това. Въпросната покана за доброволно изпълнение е била връчена на майката на К.- *** на 15.06.2017г.

С Постановление от 24.06.2025г. ДСИ при РС-Димитровград, след като взел предвид, че в продължение на две години от взискателя РС-Стара Загора не било поискано извършването на изпълнителни действия, изпълнителното дело срещу К. П. К., образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден по НОХД №1560/2017г. на РС-Стара Загора, 4 следва да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Това постановление за прекратяване на изпълнително дело №211/2017г. по описа на СИС при РС-Димитровград влязло в сила на 15.07.2025г.