Решение № 327 от 28.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова в присъствието на прокурора Д. Фр. П. като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно частно наказателно дело № 20251100601191 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК, във вр. с чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 3, вр. 1, т. 1 от НПК.

С определение от 29.01.2025 г. по НОХД № 15674/24 г. по описа на СРС, НО, 3 с-в, СРС е одобрил споразумение между прокурор от СРП и защитника на подс. А. А. А., с което последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК като му е определено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не му е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“.

С отделно определение след одобряване на горепосоченото споразумение и в рамките на същото о. с. з. съдът на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е осъдил подс. А. А. А. да заплати равностойността на управляваното от него при извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е бил признат за виновен и наказан по горепосоченото споразумение МПС - л.а. „Ситроен“, модел „ЦЗ“ с рег. № СВ **** СХ, в размер на 21 946.00 лв.

С въззивна жалба, постъпила в законоустановения срок от упълномощения защитник на подс. А. А. А., се обжалва определението от 29.01.2025 г. по НОХД № 15674/24 г. по описа на СРС, НО, 3 с-в, единствено в частта на произнасянето на съда по чл. 343б, ал. 5 от НК. Излагат се обстойни аргументи за несъответствие на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК със закона (НК, НПК и ЗНА) и в противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл.

17, ал. 3 от Конституцията на Република България (КРБ), както и с нормите на правото на Европейския съюз. Отделно с приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК се нарушавали принципите за индивидуализация, целесъобразност и пропорционалност на наказанието.

1

Моли се за отмяна на определението на първоинстанционния съд в частта за приложение на чл. 343б, ал. 5 от НК като неправилно, незаконосъобразно поради липса на мотиви и постановено в несъответствие на разпоредбите на НК и КРБ.

С жалбата не се правят доказателствени искания, но се моли по преценка на въззивния съд да се отложи произнасянето по жалбата до произнасянето на КСРБ по КД № 15 и № 16 за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. А. А. А. поддържа доводите си, развити във въззивната жалба, като уточнява, че императивното изискване за отнемане в полза на държавата на МПС, послужило за извършване на престъплението, представлявало своеобразно отклонение от приетата в съдебната практика разбиране, че превозните средства при престъпленията по транспорта представляват техен предмет, тъй като били иманентна част от обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност в страната, а не външно средство, което да е предназначено или да е послужило за тяхното засягане. На основание чл. 150, ал. 2 от КРБ, от името на осъдения А. С., както и от името на неговия защитник, се отправя искане, чрез въззивният съд, до Конституционния съд (КС) за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и КРБ, а именно допълнените текстове със Закон за изменение и допълнение на НК, Държавен вестник брой № 67 от 2023 г., на чл. 343б от НК, касаещи създадената нова ал. 5 и по-конкретно в частта „а когато деецът не е собственик, да присъди равностойността му“, поради противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 3 и чл. 6, ал. 2 от КРБ. Защитата се позовава на приложено по делото искане от ВКС до КС в тази насока.

Настоява се настоящият въззивен състав, самостоятелно и отделно от искането на защитата, сам и по своя инициатива да сезира КС за горепосоченото несъответствие. Напомня се, че КС вече е сезиран с подобно искане, по конституционни дела, обединени под № 15 и № 16, които следва да се произнесат дали чл. 5 на чл. 343б от НК е противоречащ на КРБ. В тази връзка въззивното производство не следвало да приключва до приключване на производствата пред КС и произнасянето му с решение, касаещо и предмета на настоящото производство. В подкрепа на искането се цитира Тълкувателно решение на КС № 3 от 28.04.2020 г., съгласно което, по отношение на заварените от решението на КС неприключили правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилагал. Наред с отлагане по произнасяне по въззивната жалба до след приключване на конституционното производство, предвид доказателствата за ниската обществена опасност на деянието и липсата на констатирани други несъставомерни вредни последици от деянието, в това число пряка и непосредствена опасност от засягане на живота и здравето на другиго, включително чистото съдебно минало на подсъдимия, тежкото му имуществено и семейно състояние, изразеното от него съжаление и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, алтернативно се моли въззивният съд да отмени определението от 29.01.2025 г по ЧНД № 15674/2024 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, по производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, с което първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия А. С., на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, да заплати сумата от 21 946.00 лева, представляващо равностойността на МПС, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради липса на мотиви, несъответствие на чл. 343б, ал. 5 от НК с разпоредбата на чл. 53, ал. 1, буква „б“ от НК, както и с чл. 5, ал. 3 от КРБ.

Подсъдимият, в правото си на лична защита, поддържа казаното от своя защитник.

Прокурорът от СГП изразява мнение, че първоинстанционният съд в своите мотиви, по отношение на приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК в атакуваното с въззивната жалба определение, прилагал римската максима „лош закон, но закон“. Всички били запознати със 2 законодателното противоречие, въведено с тази разпоредба, но това не означавало по никакъв начин, че тя не трябвало да бъде прилагана. Докато не бъде обявен за противоконституционен, дотогава трябвало да бъде прилаган законът, такъв какъвто е, колкото и да не се харесвал и колкото и да се виждало, че бил несправедлив. В тази връзка се моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на определението в частта, с която е присъдена равностойността на лекия автомобил по наказателното производство.

В своята последна дума подс. А. А. А. моли за отмяна на определението на СРС или, алтернативно, за отлагане на делото, докато не бъде взето решение от КС, относно това, което го касаело по казуса.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на атакуваното определение, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от активно легитимирана страна – защитник на подс. А. А. А..

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на състава са следните:

Първоинстанционното производство по НОХД № 15674/24 г. по описа на СРС, НО, 3 с-в, е приключило с протоколно определение от 29.01.2025 г., с което СРС е одобрил споразумение между прокурор от СРП и защитника на подс. А. А. А., с което последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като му е определено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не му е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“.

След одобряване на горепосоченото споразумение, с отделно определение от същата дата, което по своите правни характеристики е относимо към процедурата по чл. 306, ал. 1, т.

1 от НПК, първоинстанционният съд, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, е осъдил подс. А.

А. А. да заплати равностойността на управляваното от него при извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е бил признат за виновен и наказан по горепосоченото споразумение, МПС - л.а. „Ситроен“, модел „ЦЗ“ с рег. № СВ **** СХ, в размер на 21 946.00 лв.

Съобразно горните факти от проведеното на 29.01.2025 г. о.с.з. пред първоинстанционния съд, въззивният съд няма да изследва установената по делото фактическа обстановка, свързана с изпълнителното деяние и неговата съставомерност по чл.

343б, ал. 3 от НК, доколкото този въпрос е решен с определението от същата дата, с характер на влязла в сила присъда, с което СРС е одобрил горепосоченото споразумение.

Обект на въззивна проверка са единствено фактите и правните изводи на първия съд, пряко свързани с произнасянето му с отделно определение по чл. 343б, ал. 5 от НК – единствено обжалваемо от посочената дата и обект и на въззивната жалба.

В тази връзка релевантните факти по делото, приети за установени от първоинстанционния съд, не се оспорват от страните и следва да бъдат приети такива, каквито са. Горепосоченото МПС л.а. „Ситроен“, модел „ЦЗ“ с рег. № СВ **** СХ, което подс. С. е управлявал по време на деянието, не е негова собственост, съобразно приложените на ДП справки от СДВР-ОПП (л. 41) и, отделно, е с пазарна стойност към датата на деянието (18.04.2024 г.) от 21 946.00 лв., съобразно изготвената на ДП съдебнооценителна експертиза (л. 27-29 от ДП).

При така установените безспорни факти въззивният състав ще се съсредоточи в обсъждането си дали правилно е приложен чл. 343б, ал. 5 от НК и дали са налице правни 3 основания за отмяна на посоченото определение на СРС, както и, алтернативно, дали са налице основания за самостоятелно сезиране на КС или отлагане на произнасянето от страна на въззивния състав, в какъвто смисъл са отправените искания от жалбоподателя.

На първо място въззивният състав следва да посочи, че съгласно текста на оспорваната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК (в същата редакция и към датата на деянието – 18.04.2024 г.), в случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му.

Тоест произнасянето на първоинстанционния съд в определението му от 25.01.2025 г. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК отчита реалните и установени по делото факти – подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (за което е налице одобрено от съда споразумение), при управление на същото МПС, за което подсъдимият се е признал за виновен (л.а. „Ситроен“, модел „ЦЗ“ с рег. № СВ **** СХ), който не е негова собственост и е с парична равностойност към датата на деянието от 21 946.00 лв., установено по експертен път. Иначе казано, първоинстанционният съд е приложил точно и правилно хипотезата и санкцията на чл. 343б, ал. 5 от НК.

На второ място, въззивният съд следва да посочи, че както към датата на деянието, така и към момента на произнасяне на настоящото въззивно решение, оспорената във въззивната жалба като противоречаща на КРБ, разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК все още е част от позитивното действащо право, а спорът пред КС (за което действително има две образувани конституционни дела) относно противоконституционността на разпоредбата е все още висящ. Съгласно член 151, ал. 2 от КРБ, в случай, че нормата бъде обявена за противоконституционна, тя не се прилага занапред (няма действие на конституционното решение с обратна сила), а силата на присъдено нещо на съдебните актове, влезли в сила, не се разколебава. Тоест първоинстанционният съд е приложил закона какъвто е и без същият към момента да е прогласен за противоконституционен.