Решение № 10 от 20.01.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. ХАСКОВО, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора В. Р. Р. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600568 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 37 от 19.07.2022 г., постановена по НОХД № 216/2022 г., Районен съд – Хасково е признал подсъдимия В. М. А., роден на **.**.**** г. в град Х., с адрес: град Х., ул. В. № **, ет. **, ап. **, ЕГН: **********, за виновен в това, че на 12.02.2021 г. в град Х. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******, след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, установено по надлежния ред, с техническо средство – Дрегер „Drager Drug Test 5000“ с фабр. № ARMF 0095, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1,вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и кумулативно предвиденото наказание „Глоба” в размер на 490 лева. На осн. чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК му е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца.

На осн. чл. 68, ал. 1 от НК районният съд е привел в изпълнение определеното на подсъдимия А. с Определение № 260040/11.11.2020 г. за 1 одобряване на споразумение от Районен съд – Хасково по НОХД № 1082/2020 г. общо и най – тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, наложено за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, което да се изтърпи изцяло и преди наложеното с присъдата по настоящото дело, при първоначален „общ” режим.

Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия, адв. Н., с наведени доводи, че същата е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон.

Визира се нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Обвинението и самата присъда се основавали на доказателства, които не били събрани по реда на НПК. Фактъг на управлението на МПС от страна на А., след употреба на наркотични вещества, не бил констатиран по процесуалните норми, предвидени в НПК. Не били доказани обективните и субективните елементи от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 4 НК. Акцентира се върху сериозни противоречия в показанията на свидетелите по делото. Отправя се искане присъдата да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за невиновен. В допълнение към въззивната жалба е отправено и алтернативно искане за намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да се изтърпи при общ режим, както и на наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът поддържа подадената въззивна жалба.

Подсъдимият не се явява, не взема участие в производството и не взема отношение към повдигнатото обвинение.

Представителят на ОП – Хасково намира жалбата за неоснователна, а наложеното наказание – за справедливо. Отправя се искане за потвърждаване на присъдата.

В хода на въззивното производство пред Окръжен съд – Хасково не са събирани нови доказателства.

Хасковският окръжен съд, след като взе предвид депозираната въззивна жалба и въведените в нея оплаквания, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.

313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.02.2021 г. около 23:50 часа свидетелите Р. Т. и И. М., двамата на длъжност „******** *******“ в група „ООР“ при РУ на МВР – Хасково, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. Двамата се движели със служебен автомобил по ул. „А. К.“ в град Х. и забелязали лек автомобил „Опел Астра“, рег. №********, който се движел по ул. „О.“ към кръстовището с ул. „А. К.“. Т. и М. решили да извършат проверка на автомобила, задействали светлинен и звуков сигнал и спрели служебния автомобил пред другия. Представили се на водача, който се оказал подсъдимия В. А. и поискали документ за самоличност. В колата нямало 2 други пътуващи заедно с А.. Той отговорил, че не носи свидетелство за правоуправление, като се държал неадекватно. Свидетелите Т. и М. извършили веднага справка в базата данни на МВР и се установило, че спреният от тях за проверка А. е лишен от право да управлява МПС, съгласно присъда по НОХД № 1082/2020 г. по описа на РС – Хасково. С цитираната присъда подсъдимият е бил признат за виновен и осъден за управление на МПС след употреба на наркотични вещества(л. 62-64 ДП). След като констатирали това обстоятелство, както и с оглед на неадекватното според тях поведение на подсъдимия, свидетелите Т. и М. го отвели в РУ на МВР – Хасково. Те поискали съдействие от сектор „Пътна полиция“ по предположение, че А. е употребил наркотични вещества и следва да бъде тестван. На повикването се отзовали свидетелят В. К. и неговият колега К.

М., двамата на длъжност „**. ********“ в сектор „ПП“ – Хасково. След пристигането си те извършили два теста на подсъдимия – за алкохол и за употреба на наркотични вещества. При първия тест, извършен с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ № ARBA 0088, резултат бил отрицателен.

При втория тест, извършен с „Дрегер – Drager Drug Test 5000“ № ARMF 0095, техническото средство отчело положителен резултат за употреба на наркотично вещество – метафметамин. Към досъдебното производство е приобщен протокол № 20241302 – 310000, видно от който техническото средство е преминало лабораторна проверка на 18.09.2020 г. със срок на валидност от 12 месеца, т.е. към датата на извършване на проверката то е било технически изрядно.

Спазвайки предвидената процедура, полицейските служители издали и връчили срещу подпис на подсъдимия талон за медицинско изследване сер. № 082151, въз основа на който да се яви в ЦСМП при МБАЛ Хасково за предоставяне на кръвна проба. Свидетелите Т. и М. съпроводили А. до лечебното заведение, където бил медицински освидетелстван, но отказал да даде кръвна проба. В талона това обстоятелство било отразено с отбелязване от дежурния лекар, че лицето отказва да даде „наркотична проба“.

Свидетелят В. К. съставил на подсъдимия АУАН № 370763 от 13.02.2021 г. за управление на ППС след употреба на наркотични вещества – нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Акта е връчен веднага на подсъдимия, който го е подписал без възражения в присъствието на свидетелите Т. и М.

Впоследствие административно-наказателното производство е прекратено с мотивирана резолюция на основание чл. 33 ЗАНН.

В хода на образуваното досъдебно производство е приобщена справка за нарушител/водач на името на подсъдимия В. А., видно от която същият притежава Свидетелство за управление на МПС (категории В, М) № *********, издадено на 21.02.2017 г. и валидно до 21.02.2017 г., но същото се води със статус: отнет/иззет. Аналогично, за контролния талон с № ******** е отбелязан статус: иззет с акт. Съгласно справката, на подсъдимия са съставен четири бр. АУАН (включително и последния такъв за нарушение по 3 чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП) за периода 13.09.2019 г. – 13.02.2021 г., за които е издадено едно НП. Издадени са седем фиша за административни нарушения и три пъти са налагани принудителни административни мерки по реда на ЗДвП.

За да приеме гореизложените фактически обстоятелства, първостепенният съд е извършил правилна преценка на доказателствата, за да достигне до извода за авторството на деянието и вината на подсъдимия.

Настоящият въззивен състав, като извърши и собствена преценка на доказателствените материали, споделя изводите на районния съд. Основание за това дава преценката на валидно събраните в хода на досъдебното производство доказателства – обясненията на подсъдимия А.; показанията на свидетелите И. М., Р. Т., В. К., П. М., Н. А., К. М.; прочетените на осн. чл.

285, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 НПК показания на свидетелите Д. Й., Н. Н. и З. Д.; проведените очни ставки между подсъдимия А. и свидетелите М., Т., К. и М.; приобщените на основание чл. 283 НПК писмени материали по ДПО № 180/2021 г. по описа на РУ на МВР – Хасково. Валидно събраните на досъдебното производство доказателства еднопосочно обосновават фактите, очертани в обвинителния акт и обуславят съставомерността на деянието.

Основно твърдение във въззивна жалба е, че превозното средство е било управлявано от свидетелката П. М. Анализът на нейните показания и тези на свидетелката Н. А. (майка на подсъдимия) сочи, че същите не следва да бъдат кредитирани в частта относно факта, че М. е управлявала превозното средство към момента на извършване на проверката. Аргумент в тази насока е непоследователният и противоречив характер на свидетелските показания. М. посочва, че след като е слезнала от колата заедно със свидетеля Д. Й. и двамата са отишли да вземат пари за гориво, при връщането си на мястото забелязали, че до лекия автомобил „Опел Астра“ има полиция, но решили да не се приближават и се отдалечили в посока парк К. Изложеното в показанията на свидетелите Й., Н. и Д., че в този момент нямали лични карти и се уплашили, че при проверка ще бъдат глобени, е нелогично обяснение, тъй като не е имало никакви индикации, че полицаите изобщо ще ги проверяват. Ако все пак за тях се приеме като достоверен този опит за обяснение на отдалечаването им от мястото, същото не може да се твърди за свидетелката М., която заявява, че винаги носи личната си карта, включително и в онзи момент. Ето защо нейните показания не следва да се кредитират, още повече, че ако тя действително е управлявала превозното средство, тогава е имало още по-голямо основание да отиде до полицейските служители и да им разясни каква е ситуацията. Вместо това, обаче, нейното обяснение се появява за първи път едва при разпита й като свидетел. Нейните показания са непоследователни и в друга насока. При сравнението им с показанията на свидетелката Н. Х., собственик на колата и майка на подсъдимия, се установява, че твърди за наличието на шише с бензин в багажника на автомобила и именно с него заредили резервоара и запалили колата на следващия ден, когато отишли да я приберат. М. посочва, че за да налеят бензин от бензиностанцията на „П.“ в квартал Б. използвали шише, 4 което намерили в багажника на колата, управлявана от св. Н. Н. От гледна точка на житейската логика естествената постъпка е била да проверят първо дали има съд за бензин в багажника на лекия автомобил „Опел Астра“.

Вместо това те са ползвали съд от багажника на колата на свидетеля Н. Липса на последователност в показанията на М. се установява и по въпроса, колко време им е отнело да отидат и да се върнат. Първо тя заявява, че им е отнело близо час да отидат и да се върнат за гориво, а после добавя, че вероятно ги е нямало повече от 15-20 минути. И въпреки, че са имали на разположение другата кола на свидетеля Н. („Фолксваген“), те са решили да тръгнат пеш, въпреки че ползването на колата е щяло да им спести време.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за разминавания в данните, отразени в съставянето на протокола за извършената проверка за употреба на наркотични вещества. Разминаванията касаели началния и крайния момент на извършване на проверката и часа, отразен в разпечатката от теста с дрегер. Въззивният съд не констатира подобни разминавания.

Продължителността на проверката от 24 минути не е необичайна и обхваща периода, включващ първоначалното спиране на подсъдимия А. от свидетелите М. и Т., отвеждането на подсъдимия до сградата на полицията, идването на свидетеля К. и извършването на самия тест. Не се установяват нарушения при провеждането на процедурата за тестване на подсъдимия и изготвянето на талон за проверка, при което са спазени всички реквизити, предвидени в чл. 6 чл. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г.