Решение № 3258 от 11.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3258 гр. С., 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №

20211110151990 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.59 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу П. Т. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к.Д., бл., вх., ет., ап., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на главница в размер на 3 298,81 лв. /три хиляди двеста деветдесет и осем лева и 81 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 14.06.2021 г. в размер на 411,42 лв. /четиристотин и единадесет лева и 42 стотинки/, сума в размер на 29,05 лв. /двадесет и девет лева и 05 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 14.06.2021 г. в размер на 5,48 лв. /пет лева и 48 стотинки/. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 36828/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От П. Т. Т. а е подадено възражение, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж. к. Д., бл., вх., ет., ап., аб. № 129779 е потребявал топлинна енергия за посочения период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, 1 че същия дължи посочените суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът П. Т. Т., с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. На първо място се сочи нередовност на исковата молба, като се поддържа, че е подадена от лице без представителна власт. Твърди се, че в имота не са монтирани топлоизмерващи уреди, демонтиран е отоплителния уред в банята и на практика се отоплявали само две стаи, които не съответствали на приетия от ищеца отопляем обем от 108куб.м. Сочи се, че дяловото разпределение е изцяло произволно. Излагат се подробни доводи за нарушения на методиката на Наредба 16-344.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „ф-ма“ ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното 2 правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Видно от исковата молба, ищецът претендира, П. Т. Т. да е собственик на имота за процесния период, поради което се явяват потребители на ТЕ. Наличието на облигационна връзка не се оспорва от ответника, като не е направено възражение за недоказаност наличието на право на собственост или друго вещно право в патримониума на П. Т. Т. по отношение на процесния имот. С оглед на изложеното ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между него и ищеца е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за описания по – горе имот, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.

Придобитото веднъж качество на потребител на ТЕ законът не свързва със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания /формални или не/ за пораждане на търговски отношения с нови потребители на ТЕ и загубването на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи облигационни отношения. Доколкото между страните няма данни да е сключен индивидуален писмен договор уреждащ техните отношения, то като съдържание на съществуващото между тях отношение следва да се считат, посочените в закона -ЗЕ и в общите условия, против които потребителя не е възразил по смисъла на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, права и задължения на страните. Дружеството ищец има задължение да доставя ТЕ, а ответникът има задължение да заплаща реално доставената му ТЕ. Законът облича фактическите отношения по потреблението на ТЕ в договорна форма, като приема, че ако физическо лице ползва ТЕ за битови нужди, а топлофикационното дружество му доставя такава ТЕ, то между тези страни съществува договорна връзка, неформална, със съдържание посочено в закона и в ОУ, против които настоящия потребител не е възразил.

Съответствието на разпоредбите, касаещи налагането на административния елемент на регулиране на отношенията с потребителите е било предмет на решения на Съда на ЕС, с които е прието, че такъв тип регламентация е допустим. Съгласно Решение на Съда (четвърти състав) от 5 декември 2019 година по съединени дела С-708/17 и С-725/17 1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 3 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. 2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Следователно възраженията на ответника за несъответствие на разпоредбите на ЗЕ, уреждащи отношенията между Топлофикационното дружество и потребителя, с европейското право се явяват неоснователни.

От представен Протокол от Общо Събрание на собствениците на етажна собственост на адрес: гр.С., ж.к.Д., бл., вх., се установява, че П. Т. Т. е изразил съгласие за сключване на договор с „ф-ма“ ЕООД, като в списъка на присъствалите етажни собственици, за ответника е записано, че има в имота си два радиатора. Договор с „ф-ма“ ЕООД от 08.08.2002г. също е представен по делото. Действително срок на договора между ЕС и топлинния счетоводител е изтекъл, но следва да се отбележи, че съществуването или несъществуването на договорните отношения между потребителя на ТЕ и топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното извършване на дяловото разпределение. Независимо от това, следва да се отбележи, че страните по договора са изпълнявали поетите по него права и задължения, като потребителите са допускали представителите на „ф-ма“ ЕООД да извършват отчет, което се установява от двата представени формуляра за Главен отчет, които са подписани от потребител на адреса, а ФДР е извършвала дяловото разпределение на ТЕ на адреса, с което фактически страните потвърждават обвързваността си от договора за топлинно счетоводство.

4

Представена е Молба-декларация от 04.01.1996г., с която П. Т. Т.е поискал да му бъде открита партида на адрес: гр.С., ж.к.Д., бл., вх., ет., ап., като е декларирал, че семейството му се състои само от едно лице и е поискал да заплаща топла вода по показанията на един водомер. От двата главни отчета е видно, че водомер е отчитан, като в този за отоплителен сезон от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. е записано, че водомера е за смяна.