Решение № 52 от 22.06.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Берковица, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261610200050 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Д. Е. Л. против Електронен фиш серия Г №.... на ОДМВР – Монтана, с който на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 127.82 евро на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

Жалбоподателката оспорва констатациите в акта, твърди че са допуснати нарушения при издаването на електронния фиш – липсва описание на нарушението, налице е несъответствие в съдържанието на електронния фиш и неяснота относно фактическите основания за налагане на санкцията, поради което моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

В проведеното съдебно заседание поддържа, че към датата на издаване на електронния фиш е имала валидно сключена гражданска застраховка, за което представя доказателства.

Административнонаказващият постановление е законосъобразно. орган поддържа,

По делото са събрани писмени доказателства.

1 че наказателното

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От приобщените писмени доказателства по административнонаказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установи следното:

С Електронен фиш серия Г № 0079560 /л. л. 3 и л. 16 от делото/, издадено от ОДМВР – Монтана административнонаказващият орган е приел за установено от фактическа страна следното:

На 19.11.2025 г. в 10:35 часа в/на обл. М., общ.Б., на път ВТОРИ КЛАС, номер 81, на 82 км., При ограничение на скоростта от 50 км /ч за извън населено място в двете посоки въведено с пътен знак В-26. Нарушението е установено с АTCC MVD 2020 0X00043E38. c ATCC/ЕССПТ е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Г.О. с МПС Х....вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер ....е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № .....

Въз основа на тази фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

За извършеното административно нарушение на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена глоба на жалбоподателката в размер на 127.82 евро.

Доказателствата по делото са писмени – приложените към административнонаказателната преписка снимка на местоположение на л. 4, промяна на регистрация на л. 5, протокол от проверка на л. 6, протокол за 2 използване на автоматизирано техническо средство или система на л. 7 и л. 8, АИС АНД на л. 10, заверени по надлежния ред от л. 16 до л. 23.

В проведеното на 19.06.2026 г. съдебно заседание жалбоподателката представи комбинирана застрахователна полица № BG/06/125002597705 „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /л. 31/ при ДЗИ - общо застраховане ЕАД, сключена от жалбоподателката Д. Е. Л. за МПС с рег. № СВ8661XT марка ХЮНДАЙ TUSCON, с период на застрахователното покритие – начало: 16:28 ч. на 03.08.2025 г. и край: 23:59 ч. на 02.08.2026 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи с категоричност жалбоподателката да е извършила твърдяното административно нарушение.

Тъкмо обратното от представената по делото на л. 31 комбинирана застрахователна полица № .... „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ДЗИ - общо застраховане ЕАД за МПС с рег. № ....марка .... с период на застрахователното покритие – начало: 16:28 ч. на 03.08.2025 г. и край: 23:59 ч. на 02.08.2026 г. се установява, че към датата на издаване на електронния фиш – 19.11.2025 г. автомобилът е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК при уговорено разсрочено плащане, както е в настоящия случай, договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не се прекратява автоматично поради неплащане на някоя от вноските, като действителността и действието на договора не са обусловени от точното изпълнение на задължението за плащане на разсрочените вноски от застрахователната премия за целия срок на определеното в нея покритие.

По делото липсват доказателства застрахователят надлежно да е упражнил правото си да прекрати договора за така сключената застраховка, поради което и съдът намира, че към датата на издаване на електронния фиш процесното МПС е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

3

В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 ЗК, която предвижда, че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор.

Поради което и не е налице административното нарушение, за което е издаден електронния фиш и на жалбоподателката незаконосъобразно й е потърсена наказателна отговорност за нарушение, което не е извършила.

По горните съображения съдът намира, че жалбоподателката не е осъществила състава на вмененото й административно нарушение.

Предвид което настоящият състав намира за недоказано извършването на посоченото в наказателното постановление нарушение, поради което така издаденото наказателно постановление е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде изцяло отменено.

Относно разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В случая жалбоподателката претендира 360 евро за заплатено адвокатско възнаграждение и 18 евро пътни разходи за явяване на съпруга й, който я представлява в проведеното съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на 143 АПК, аналогична на разпоредбата на чл.

78 ГПК на заплащане подлежат заплатените държавни такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.

Тоест на заплащане не подлежат всички направени разходи от страната, а само изрично посочените разходи.

Разходите за гориво/пътни/ не представляват подлежащи на възстановяване разходи по смисъла на чл. 143 АПК и следва да останат за сметка на ответника, ако такива действително са направени, за което 4 жалбоподателят не е представил доказателства.

Под "разноски по производството" следва да се разбират такива разноски, които са направени по воденето на конкретното дело, като възнаграждения за вещи лица по допуснати от съда експертизи, за явяване на свидетели, за участие на преводач и тълковник, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат. Пътните разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски не се овъзмездяват. Ако страната, която не е станала без основание повод за завеждане на делото, претендира от насрещната и друго имуществено увреждане, няма пречка да търси репарация с отделен иск /в този смисъл Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о., ГК/.

Предвид което на заплащане от страна на административнонаказващият орган подлежат само направените разходи за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № ...., издаден от ОДМВР – Монтана, с който на Д. Е. Л. с ЕГН ********** от гр. С., за нарушение по чл.

483, ал. 1, т. 1 КЗ е наложено административно наказание – глоба в размер на 127.82 евро на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ.

ОСЪЖДА ОДМВР Монтана ДА ЗАПЛАТИ на Д. Е. Л. с ЕГН

********** от гр. С., сумата от 360 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени за настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред АдмС-Монтана в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 5