Решение № 102 от 07.02.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Горна Оряховица, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20234120101055 по описа за 2023 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 200, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД.

Производството е по предявен по реда на чл. 422 от ГПК от „ЕнергоПро Продажби” АД иск за установяване, че Д. Д. Ц. от гр. Г. О. дължи сумата от 174,73 лв. – главница, за доставена в периода от 28.11.2019 г. до 27.01.2020 г. електрическа енергия за имот, находящ се в гр. Г. О., ул. *** с аб. № 0500907209, кл. номер 1500207719, както и сумата от 50,05 лв. – лихви за забава, изтекла върху главното вземане в периода от датата на падежа на всяка една фактура до 13.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 211/2023г. на РС – Г. Оряховица.

По делото е постъпил писмен отговор от особения представител назначен на ответника, с който исковете са оспорени като неоснователни.

Посочва се, че от представените доказателства не се установява връзка между недвижимия имот с адрес гр. Г. О., ул. *** и ответника. Оспорени са приложените по делото фактури относно датата на съставянето им и реквизитите по чл. 18 от ОУ. Намира, че представените фактури издадени от 1 ищеца, не удостоверяват реално консумирана ел. енергия на обекта, т.к. са частни свидетелстващи документи обективиращи изгодни за издателя им факти. Възразява, че няма доказателства реално ответникът да е потребил това количество ел. енергия.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

За обект (с абонатен номер № 0500907209, находящ се в с гр. Г. О., ул.

*** ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получателя Д.

Д. Ц., за клиентски № 1500207719, фактури на обща стойност 224,78 лв.

Сумата не е заплатена от ответната страна.

На 27.01.2023 г. „Енерго-Про Продажби” АД е подало Д. Д. Ц. пред РС – Г. Оряховица заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неизплатените задължения на ответника. Образувано е ч. гр. дело № 211/2023 г. по описа на съда, по което е издадена заповед № 97 от 31.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Д.

Д. Ц.. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.200, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, който съдът намира за допустим.

Уважаването на претенцията за установяване на съществуването на вземанията на „Енерго-Про Продажби“ АД, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 211/2023 г. по описа на РС – Г.

Оряховица, е предпоставено от установяване на възникването и съществуването на облигационна връзка между страните по договор за продажба на електрическа енергия, при общи условия, обвързващи всички клиенти на енергийния снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ, реалното доставяне в процесния обект на посочените в представените фактури количества 2 електрическа енергия и извършване на услугата възстановяване на захранването, както и размера на претендираните вземания.

За съществуването на твърдяната договорна връзка между страните е необходимо през исковия период ответникът да е имал качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ за процесния обект.

Съгласно §1, т.42 ДР на ЗЕ това е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Член 92 ЗЕ, определя като страни по сделките с електрическа енергия – „крайните снабдители на електрическа енергия“ и „краен клиент“ (пар. 1, т. 28а и т. 27г ДР, ЗЕ). Отношенията между потребителя и дружеството – краен снабдител се уреждат съгласно публично известни общи условия, за действието на които съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ не е необходимо приемане от страна на потребителя, т.к. приложение намират специалните разпоредби на Закона за енергетиката, които дерогират общите такива по ЗЗД и ТЗ.

По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД (ОУДПЕЕ), одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., публикувани във в-к „Репортер“, действали през процесния период. Съгласно чл.4, ал.1 от тях „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“. Именно това са предпоставките, при осъществяването на които възниква твърдяната от ищеца договорна връзка.

Съгласно фикцията, установена с чл. 110, ал. 2 от ЗС , електрическата енергия следва статута на движимите вещи. С приемането на чл. 98а от ЗЕ(ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) се въвежда нов принцип спрямо определени сделки, сключени при т. н. Общи условия, различен от този по чл.

16 от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ, а именно: "Публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане", като в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на ел. енергия заявление, в което да предложат специални условия.

С тази разпоредба се определя моментът, от който общите условия стават 3 задължителни за потребителите - от публикуването, а не от приемането им.

Така Общите условия са част от правоотношението между "ex Lege", по силата на факта на публикуването. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕ, приложими към настоящия момент, "потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУ на ДПЕЕЕ, като в чл. 26, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕ изрично било посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕ, "потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго-Про Продажби"АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден". Продажбата на ел. енергия се възстановява след като клиентът заплати на "Енерго-Про Продажби"АД цена, съгласно ценоразпис в който са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В случая основанието за прекъсване на продажбата на ел. енергия е неплащане на дължимите суми за доставена ел. енергия - чл. 34 от ОУ на ДПЕЕЕ. От анализа на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕ следва извода, че заплащането на разходите за прекъсване на продажбата на ел. енергия /което заплащане е условие да се възстанови продажбата на ел. енергия/ се дължи от абонатаклиент, в случай че той поиска възстановяване на продажбата на ел. енергия за обекта му. По-конкретно, ищецът следва да установи при условията на пълно доказване, че в качеството си доставчик на ел. енергия е доставил реално определено количество ел. енергия, за което са издадени съответните фактури. От своя страна ответникът следва да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца, в т. ч. и извършено плащане по фактурите за неизплатената доставена ел. енергия.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства установяват наличието на доставено и потребено количество ел. енергия по редовен отчет, от една страна и неизпълнено от абоната задължение за заплащане на същото.

Възраженията за недължимост/нередовност на суми за потребление са неоснователни. Като потребител на ел. енергия ответникът е страна по договор за пренос на ел. енергия чрез електроразпределителните мрежи на "Енерго-Про Мрежи"АД, поради което същият е обвързан от ОУ на ДПЕЕМ 4 и на ОУ на ДПЕЕЕ, който са действали към отчетния период. Съгласно същите потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната ел. енергия в определените в ОУ срокове и начин, като при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. От изложеното следва, че е налице доставена до абоната и потребена от него ел. енергия в посоченото в справката количество и същата подлежи на заплащане съгласно правилата за продажбата по чл. 200 от ЗЗД ввр. чл. 79 от ЗЗД ввр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕ в изпълнение на договорни задължения от страните.

Ето защо и съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира, че възраженията изложени в писмения отговор на особения представител назначен на ответника са неоснователни.

Твърдението за неизпълнение на парично задължение за заплащане стойността на консумираната ел. енергия от потребителя-ответник, е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил, каквито доказателства по делото не са събрани. Ответникът дължи сумата от общо 174,73 лв. - неизплатено задължение за консумирана ел. енергия за периода 14.01.2020 г. – 12.02.2020 г.

Възражението на особения представител, че ответникът не е собственик на процесния имот, бе успешно оборено от ищеца с представената справка чрез отдалечен достъп до данни на физическо/юридическо лице за всички служби по вписванията /стр.80 и сл./, от която се установява, че на 23.11.2017 г. ответникът е закупил процесния имот.

На следващо място процесуално преклудирано е възражението въведено от особения представител по време на устните състезания, дали е било изправно СТИ, въз основа на което е отчетена реално потребената от ответника енергия в процесния имот, поради което не подлежи на обсъждане.

Основателни се явяват претенциите на ищеца по отношение на лихвата за забава. Купувачът на доставената ел. енергия(със статут на движима вещ) изпада в забава, ако не изплати покупната цена, когато ел. енергията е доставена, респ. консумирана от потребителя-купувач по аргумент от чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Предвид изложеното претенцията за сумата 50,05 лв., 5 представляваща общ размер на мораторна лихва върху главницата от 174,73 лв. за периода от датата на падежа на вземането по всяка една фактура за забава до 13.01.2023 г., както и за законната лихва върху главницата 174,73 лв., считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 211/2023 г. на РС– Г. Оряховица до окончателното ѝ изплащане.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 825 лв., представляваща направени разноски в производството по настоящото гражданско дело/ДТ – 75. 00 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100. 00 лв., определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, депозит за особен представител – 400 лв., както и депозит за експертиза в размер на 250 лв./.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГК ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч. гр. дело № 211/2023 г. на РС-Г. Оряховица в размер на 75. 00 лв.

Водим от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Д. Д. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр. Г. О., ул.*** ДЪЛЖИ на "Енерго-Про Продажби"АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление: гр.