Решение № 443 от 24.10.2019, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№… гр.

Плевен, 24.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 549 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 121/14.06.2019 г. по гр.д.№ 130/2019 г. по описа на ЛРС е отхвърлен предявеният от Н.Н.А. срещу М.А.А. иск за прекратяване на сключения на 27.05.1987 г. в с. ***, обл. В. Т., граждански брак чрез развод по чл. 49, ал.1 от СК, като неоснователен.Осъден е Н.Н.А. да заплати държавна такса от 25 лв. за завеждане на исковата молба, както и окончателна държавна такса в размер на 25 лв.

Депозирана е въззивна жалба от Н.Н.А., чрез особен представител, срещу решение № 121/14.06.2019 г. по гр.д.№ 130/2019 г. по описа на ЛРС, което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е изследвал обективно, цялостно и всестранно фактическата обстановка и доказателствата по делото.Прави се искане да се отмени обжалваното решение изцяло и вместо него да се постанови друго такова, с което да се уважи първоначално предявеният иск на основание чл.49, ал.1 СК и да се постанови решение, с което да се присъди развод по вина на М.А..

Въззиваемата страна - М.А.А., редовно призована, не се явява и не взема становище.

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа страна.

От приложеното удостоверение за сключен граждански брак, съставен в с.***, обл.В. Т., е видно, че такъв е сключен на *** г. между въззивникът Н.Н.А. и въззиваемата М.А. Л., която след сключването на брака е приела да носи фамилното име А..

За изясняване на спорните по делото обстоятелства пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства.

От показанията на децата на страните-свидетелите Н. Н. и Ю. Н. е видно, че майка им и баща им са разделени повече от десет години - от 15-16 години.Майка им ги е оставила и изчезнала.Двамата са останали при баща си, не знаят къде е майка им, тя не ги е търсила и не се е обаждала, не са имали никакъв контакт.Гледал ги е само баща им.Не е идвала в гр.Л. повече от 10 години.

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК, тъй като те имат непосредствени впечатления от взаимоотношенията между въззивника и въззиваемата през продължителен период от време.

От правна страна настоящата инстанция приема следното.

Правното основание на предявеният иск е чл.49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от СК – по иска за развод.Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно основание чл.326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК.

Спорни по делото са въпросите налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, тъй като ищецът Н.А. в исковата молба е поискал съдът да се произнесе и относно вината за разстройството на брака, като счита, че тя е на ответницата М.А..

Въззиваемата М.А. както в хода на първоинстанционното производство, така и в настоящето, не е изразила становище.

В ППВС №

10/1971 г. е посочено, че една от причините, която може да доведе до разстройство на брака, е продължителната фактическа раздяла на съпрузите, като отражението й върху брачните отношения следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото.

Разводът представлява способ за прекратяване по съдебен ред на брака между съпрузите по причини, възникнали след сключването му, които имат за последица дълбоко и непоправимо разрушаване на брачната връзка.От доказателствата по делото се установява, че към настоящия момент страните са в трайна фактическа раздяла, която е продължила над 10 години - около 15-16 години, между тях не съществува никаква семейна близост, а брачната връзка е напълно и необратимо изпразнена от житейското си съдържание и не изпълнява своята социална функция.При това положение запазването й не би било полезно за съпрузите и е безпредметно.

Напускането на семейното жилище, неподдържането на никакви контакти между двамата съпрузи в продължителен период от време - повече от 10 години, са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.Ето защо съдът приема, че бракът е дълбоко разстроен.Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена.

Гореизложеното налага уважаване на иска.

Досежно вината, съдът намира следното.

Според чл.49, ал.3 СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно да е направено в исковата молба, какъвто е и процесния случай.

Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“.

За да бъде прието, че само единият от съпрузите е предизвикал разрушаването на цялостта на брачната връзка е необходимо да бъде установено негово трайно и системно поведение в отклонение от изискванията на чл. 13-17 СК, както спрямо другия съпруг, така и спрямо децата.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че вина за разстройството на брака има въззиваемата, която е напуснала семейството преди повече от 10 години -15-16 години и през този период от време въззивникът е бил този, който е полагал грижи за семейството и децата, не се е обаждала, не поддържат никакви отношения.

Предвид изложените съображения съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното решение и вместо него постановено друго такова, с което предявеният иск с правно основание чл.49, ал.1 СК във вр. ал.3 СК следва да бъде уважен и бъде прекратен с развод гражданският брак, сключен между Н.А. и М.А. поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, като вина за настъпилото такова има съпругата М.А..

Съгласно чл.322, ал.2 ГПК всички брачни искове, към която група спада и процесният за развод, може да се съединяват помежду си, като с тях задължително се предявява и разглежда и иска за фамилното име.Според ал.3 на този текст разпоредбата на ал.2 се прилага и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.

Съгласно чл.326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът решава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще.

Според чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.При действието на новия СК принципът на изгубване е заменен с принципа за запазване на фамилното име, тъй като правото на име е право на личността.

В доктрината се посочва –„Българско гражданско процесуално право“-ІХ преработено и допълнено издание, че с влизане в сила на новия СК служебното задължение на съда да се произнесе по въпроса за фамилното име след развода е отпаднала.

Искът с правно основание чл.53 СК, предявен от съпруга Н.А. с искане след прекратяване на брака съпругата му да носи предбрачното си име Л. е недопустим, предявен от нелегитимирана страна (определение №

173/16.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 5856/2015 г.-ІV г.о., определение № 344/31.03.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 6656/2014 г., ІІІ г.о.).

Ето защо същият следва да бъде оставен без разглеждане като процесуално недопустим и да бъде прекратено производството по делото в тази му част.

При този изход на процеса следва на основание чл.78, ал.6 ГПК във вр. чл.329, ал.1 ГПК във вр. чл.6, т.1 и т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да бъде осъдена въззиваемата да заплати в полза на ПлОС държавна такса в общ размер на 50 лв.

На основание чл.112 от

Правилника за администрацията в съдилищата, след влизане в сила на решението, следва да се изпрати съобщение до служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“ на областно равнище.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 121/14.06.2019 г. по гр.д.№130/2019г. по описа на Левченски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл.49, ал.1 във вр.ал.3