Протокол № 205 от 23.03.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 205 гр. Варна, 17.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова

Членове:

Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов при участието на секретаря Теодора Св. Иванова и прокурора Зл. Ат. Зл.

Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213100601047 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:05 часа се явиха:

Жалбоподателят МЛ. Б. В., редовно призован по телефона, не се явява, представлява се от адв. Н..

Адв. Н.: Останах с впечатление, че М.В. е разговарял с някого от деловодството, тъй като знаеше за днешната дата. Въпреки това аз го уведомих отново, като той ми заяви, че желае делото да се гледа без негово присъствие. Моят подзащитен е в Гърция и доколкото ми е известно не се е прибирал.

Съдът докладва постъпила справка от ОД на МВР – Варна, от която е видно, че за подсъдимият В. е регистрирано излизане от страната на 21.11.2019 г.

Жалбоподателят ИВ. П. Т., редовно уведомен, явява се лично и с адв. М.К., надлежно упълномощен от преди.

В залата присъства и адв. Г.Х. Я., определен от АК – Варна.

СЪДЪТ намира, че поисканият в предходно заседание и посочен от АК - Варна адвокат Я. следва да бъде назначен като резервен защитник на подс. И.Т. в настоящото наказателно производство, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

НАЗНАЧАВА като резервен защитник на подс. И.Т. по ВНОХД № 1047/2021 г. на ОС – Варна адвокат Г.Х. Я..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото, предвид изразеното желание пред колегата Н. на подсъдимия В. за това да се гледа в негово отсъствие.

Подсъдимият Т.: Желая да се гледа делото само с присъствието на адв. К.. Не държа в заседанието да присъства и адвоката ми А.Т..

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, като по отношение на подс. В. същото следва да протече в условията на задочно такова по реда на чл.269ал.4т.4б.“в“ от НПК, ПОРАДИ КОЕТО

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

По отношение на подсъдимия В. производството протича в хипотезата на чл.269, ал.4, т.4, б.„в“ от НПК.

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Станчо Савов.

Адв. Н.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.

Адв. К.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.

Подсъдимият Т.: Поддържам жалбата.

Прокурорът: Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ, като взе предвид, че страните нямат доказателствени искания счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава ход на същото

ПО СЪЩЕСТВО:

Адв. Н.: Доколкото жалбата ни за налагане на едно по-леко наказание в размер на 2 определеното от първоинстанционният съд считам, че същият не е анализирал събраните доказателства и не ги е индивидуализирал по смекчаващите вината обстоятелства и е приел, че не следва да бъде определено наказание в минимален размер от така предвиденото от закона. Налице са доста смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на моя подзащитен В. предвид на неговото процесуално поведение, което и на фазата на досъдебното производство и в съдебната фаза е съдействал, давал е обяснения, изразил е критично отношение към постъпката си и от събраните материали по делото е видно, че неговото деяние е извършено под влияние на подвеждане, леко непреценяване на ситуацията, а не поведение на трайно установени престъпни навици. В тази връзка, моля да намалите размера на наложеното на подзащитния ми наказание.

Адв. К.: Моля да отмените изцяло първоинстанционната присъда и да постановите нова, с която да признаете подсъдимия Т. за невиновен по повдигнатите му обвинения. С първоинстанционната присъда подзащитният ми е признат за виновен за извършването на престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 вр. чл.26 ал.1 НК, като подбудител и помагач.

Считам, че от събраните по делото доказателства не се установяват по несъмнен начин конкретни действия на подсъдимия Т., очертаващи умишлено мотивиране или склоняване на другия подсъдим В., за да извърши последния индивидуално вмененото от обвинението престъпление. Видно от мотивите към присъдата, решаващият съдебен състав не е извел аргументи на база кои доказателствата се изяснява конкретното съдържание на уговорките между подбудителя Т., обвинен като подбудител и В., като подбудено лице, за да могат да се преценят въпросите относно естеството на упражненото от подбудителя въздействие, дали именно то е решаващият мотив на подбуждания да предприеме умишлено извършване на престъплението, към което е насочван, дали е упражнено, с оглед извършването на конкретно престъпление, дали между съучастниците е формиран общ умисъл. По отношение горепосочените материално-правни въпроси относно вмененото престъпно деяние липсват мотиви, поради което считам, че атакуваната присъда е постановена в противоречие с практиката на ВКС, обективирана и в Решение № 39/01.06.2016 г. по НД № 1661/2015 г. на Второ НО.

От събраните в хода, както на досъдебното производство, така и на съдебното производство, гласни доказателства по безспорен начин се установява, че подзащитният ми няма отношение и принос към процесната престъпна дейност, доколкото нито един от разпитаните свидетели не го разпознава като участник в инкриминираните деяния, предмет на обвинението. В тази посока красноречиви са показанията на свидетелят Д.П.И. - старши консултант в банка „Пиреос", клон „Черни връх" в гр. София, която заявява: „Със сигурност не съм виждала този господин (посочва подс. И.Т.). А другият господин е идвал в банката, разпознавам го по татуировките (посочва подс. В.).". Показанията на свидетеля Д.П.И. се потвърждават и от показанията на свидетеля Н.В.М., която заявява в съдебно заседание по делото: „По физиономия ми е познат само единият от подсъдимите (посочва подс. В.).

Другият господин нямам спомен да съм го виждала (посочва подс. Т.).". В подкрепа на 3 горното са и показанията на свидетеля Р.Д.В., който подробно разказва за действията на подсъдимия В., а по отношение подсъдимия Т. заявява: „..не го познавам. ".

Първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице склоняване към извършване на вмененото престъпно деяние, без по делото да е установено, респективно да бъдат изведени мотиви в посока на това какви са средствата, с които подсъдимият Т. е повлиял на подсъдимият В. извън словесното указване - например обещания, увещания, дар, подкуп, заплаха, тормоз, искания, злоупотреба с власт и т.н. Такива данни по делото отсъстват, съответно липсват мотиви на съда. Нещо повече, съгласно практиката на ВКС, застъпена и в Решение № 218 от 01.02.2018 г. по НД № 751/2017 г. на Първо НО задължително трябва да се установи с какво точно действие подбудителят е формирал решението на извършителя да осъществи престъплението, каквото решение преди това действие извършителят да не е имал. Аргумент в тази посока не е изведен в обвинителната теза на прокуратурата, а в първоинстанционният съдебен акт липсва мотивирано произнасяне.

В противоречие с константната практика на съдилищата, намерила приложение и в Решение № 218/01.02.2018 г. по НД № 751/2017 г. на ВКС, Първо НО, по делото не са установени факти от обективната действителност, относими към предмета доказване, на база на които да се приеме, че подсъдимият Т. е съзнавал, че въздейства върху подсъдимият В., който преди това да не е имал решение да извърши престъпното деяние, при това по начин, че да го склони към това деяние, като същевременно да е искал извършването на престъплението и настъпването на престъпните последици или съзнателно да ги е допускал.

Не се установява и наличието именно на такова въздействие да съставлява решаващ мотив за формиране у изпълнителя на решението за осъществяване на умишленото престъпление измама (Решение № 218/01.02.2018 г. по НД № 751/2017 г. на ВКС, Първо НО). В тази връзка считам неправилно първоинстанционният съд дава вяра на самопризнанието, което подсъдимия Василиев е направил пред разследващите органи в качеството на обвиняем, доколкото съгласно практиката на ВКС, обективирана и в Решение № 187/24.10.2016 г. по НД № 850/2016 г. на Първо НО, без значение са субективните представи, мнения, чувства и възприятия на извършителя, мотивирали го да осъществи престъплението, ако върху него не е оказано въздействие от подбудителя, по някой от следните начини - обещания, увещания, дар, подкуп, заплаха, тормоз, искания, злоупотреба с власт, каквито взаимоотношения не са установени да са се осъществили в правния мир между двамата подсъдими.

Същевременно, освен за подбудителство, подзащитният ми е осъден и за участие в процесната престъпна дейност като помагач. Внимателен прочит обаче на мотивите на съда, досежно отношението на подсъдимия Т. към инкриминираното деяние, разкрива липса на установени по делото факти относно това по какъв начин Т. е улеснил подсъдимият В. при извършване на престъплението. Във волеви аспект, не се доказва Т. да е целял или да се съгласил с улесняването и извършването на инкриминираното деяние, а от друга страна да е искал или допускал неговия престъпен резултат. В този смисъл е и практика на ВКС по приложението на материалния закон - Решение № 15/08.08.2018 г. по НД № 639/2017 г. на ВКС, 3-то НО. В рамките на съдебното следствие в хода на първоинстанционното 4 производство не е установена формата на физическо или интелектуално участие в престъплението от страна на подсъдимия Т., респективно как последният е допринесъл за извършване на престъплението чрез създаване на конкретни и значими условия за това, каквото изискване към обвинението е възприел ВКС последователно в практиката си, в това число и в Решение № 15/08.08.2018 г. по НД № 639/2017 г. на 3-то НО.

От фактическа страна, първоинстанционният съд формира изводите си за съпричастността на Т. като помагач към престъпната дейност на база свидетелските показания, единствено в посока че последният бил придружавал подсъдимият В. до кантората на адв. Чапкънов в гр. София за изготвянето на дружествени документи. В тази връзка, мотивите на първоинстанционният съд противоречат на практика на ВКС, обективирана и в Решение № 459/29.07.1991 г. по НД № 295/91 г., Първо НО, в което е прието, че не е помагачество и тази извършена "за улеснение" проява, която фактически с нищо не е улеснила деянието на извършителя и не стои в причинна връзка с последното, доколкото по делото от фактическа страна безспорно се установява, че подсъдимият В. е отправил молбата към адв. Чапкънов за изготвяне на документите, като същевременно самият адвокат заявява при разпита си по делото, че подсъдимият В. е ползвал професионалните му услуги и преди това, т.е. липсва житейска логика подсъдимият Т. да е улеснил подсъдимия В. в извършване на престъплението, насочвайки го към адв. Чапкънов, при условие, че самият В. е бил ползвал услугите му и в предходен момент.

Моля да отмените изцяло Присъда № 267/20.11.2019г., постановена по НОХД № 1696/2018г., по описа на PC - Варна, 44-ти състав, спрямо подсъдимия ИВ. П. Т. с ЕГН **********. Моля да постановите нова присъда като признаете подсъдимия ИВ. П. Т. за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Прокурорът: На първо място считам, че Районният съд е направил правилна преценка и оценка на престъпната дейност, правилно е квалифицирал деянието по отношение на двамата подсъдими, правилно е приел, че са виновни и правилно е определил наказанието. По отношение на жалбите за възобновяване на делото ще изразя следното: колегата на 2-3 пъти много настояваше много детайлно да се посочи с какви действия било осъществено психическото въздействие, изброяваше няколко форми и през тези 2 или 3 пъти не знам дали умишлено пропусна най-важното и най-простото нещо в цялата ситуация, а това е, че двамата подсъдими са си говорили за пари. Парите са безспорен мотив в тази ситуация, при която Т. отива при В. и му предлага да спечели част от 297 250 лева, без В. да положи каквито и да е усилия, само за два подписа. Това е мотивът. Никой не е опирал на В. пистолет в главата, никой не го е шантажирал или нещо подобно. Ако някой го оспорва искам да чуя с какви мотиви ще го оспори. Това е психологическото въздействие.