Решение № 562 от 15.10.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Ямбол, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20262330100642 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД – гр.

София против П. Т. Ч. от гр. Я., с която се твърди се, че на 08.08.2023 г. на главен път *** община Н., на регулирано кръстовище със светофарна уредба било реализирано ПТП с участието на МПС „Опел Астра“ с peг. № *******, управлявано от П. Т. Ч. и МПС „Шевролет Каптива“ с peг. № *******, управлявано от Ю. А. Р..

Твърди се, че според съставеният Протокол за ПТП №******* от 08.08.2023 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на ответника, който управлявал горепосоченото МПС, поради неспазване на дистанция и употреба на алкохол, като блъснал отзад МПС „Шевролет Каптива“ и по този начин допускал ПТП с материални щети.

По процесното увредено МПС „Шевролет Каптива“ били причинени следните увреждания: облицовка задна броня, основа задна броня, спойлер задна броня, датчик парктроник заден, заден капак, задна престилка, държач задна броня дясна и др.

Твърди се, че управляваното от ответника МПС е било застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество със застрахователна полица № *******, която била валидна към момента на събитието.

При ищцовото дружество била заведена щета № *******, като след преглед на щетата ищцовото дружество одобрил и заплатил сумата в общ размер на 1 813.22 лв. по сметка на собственика на увреденото МПС „Шевролет Каптива“ - С. Р. Р..

Отново се сочи, че видно от съставения Протокол за ПТП ответникът управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закона норма - 1.55%, а кръвното 1 изследване било отчело 1.32 промила в кръвта.

Твърди се, че въз основа на горното за ищеца е възниквало право да получи заплатеното от него застрахователно обезщетение.

Твърди се, че с писмо ответникът бил уведомен, че следва да заплати на ищеца претендираната сума, но до момента не била изплатена.

С оглед последното ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на настоящите искове, като се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 1838.22 лв., представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба, до пълното изплащане на дължимите суми.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особеният представител на ответника назначен от съда - адв. И. Д. от АК - гр. Я., с който се поддържа, че искът е допустим, но същият се оспорва по основание и размер.

Сочи се, че в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и застрахования, заплащане на застрахователно обезщетение в изпълнение на задълженията по застрахователното правоотношение, както и да установени елементите от фактическия състав на деликта.

Сочи се, че към датата на ПТП водачът ответника П. Ч. е употребил алкохол с резултат от химичен анализ 1,32 промила алкохол в кръвта.

Сочи се още, че по отношение на регресния иск на застрахователя следва да намери приложение петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, считано от датата на плащане на застрахователното обезщетение, като в случаят искът бил подаден в този срок.

Сочи се, че ищецът е представил валидно застрахователно правоотношение между него и застрахования.

Представен е банков превод, като е безспорно по делото, че е налице ПТП настъпило на 08.08.2023 г.

Спорен според особения представител на ответника е единствено размера на претърпените вреди, тъй като са описани и оценени от ищеца.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са ангажирани от ищеца като писмени доказателства: зав. копие на застрахователна полица № ******* от дата 18.10.2022 г., зав. копие на контролен талон № *******, зав. копие на Свидетелство за регистрация Част II № ******* зав. копие на удостоверение за техническа изправност на ППС от 31.07.2023 г., зав. копие на писмо рег. № *******03.01.2024 г., зав. копие на писмо рег. № *******/14.11.2023 г., зав. копие на Наказателно Постановление № *******/07.09.2023 г. на ОД МВР РУ Н., зав. копие на 2

АУАН от 03.05.2023 г., зав. копие на АУАН от 08.08.2023 г., зав. копие на Протокол за ПТП № *******/08.08.2023 г. на МВР, зав. копие на уведомление за щета по застраховка „ГО“ на МПС от 11.08.2023 г., зав. копие на доклад № **********21.08.2023 г. зав. копие на опис на щета № 1 № *******/11.08.2023 г., зав. копие на опис заключение на щета на МПС от 11.08.2023 г., зав. копие на калкулация на щета № *******/11.08.2023 г., зав. копие на платежно нареждане от 03.10.2023 г., зав. копие на регресна покана относно щета № *******, ведно със зав. копие на обратна разписка, зав. копие на пълномощно нотариално заверено и Справка НБД от 22.01.2026 г.

За възникване на регресно право ищецът следва да докаже следните факти вредите да се причинени от виновно и портивоправно поведение на деликвент съгласно чл.45 ЗЗД, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца застраховател и деликвента към датата на настъпване на застрахователното събитие, изплащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие. От изложеното следва, че непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие, т.е. от осъществен деликт, поради което и в тежест на ищеца по делото по така предявения иск е да докаже наличието на всички предпоставки на деликта.

По делото установените и относими към предмета на спора факти и обстоятелства не се оспорват от особения представител-адвокат на ответника, а именно: вреди, които да са причинени от виновно и противоправното поведение на деликвента съгласно чл.45 от ЗЗД; наличие на валидно застрахователно правоотношение, по договор застраховка „ГО“ между ищеца-застраховател и деликвента към датата на настъпване на застрахователното събитие; изплащане от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение на увреденото лице, поради което и с протоколно определение от 30.09.2026 год., съдът е обявил тези обстоятелства за безспорни между страните.

Спорни между страните са единствено размерът на причинените вреди на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие.

В тази връзка съдът е допуснал, изслушал и приел съдебно-автотехническа експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: Размерът на щетите по лек автомобил Шевролет Каптива с рег.№ *******, определен по средни пазарни цени към датата на поризшествието /08.08.2023 год./, възлиза на 3011.02 лева без ДДС и 3613.22 лева с ДДС, като вещото лице още е посочило че е налице пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП № *******/08.08.2023 год. и констатираните увреждания по задната част на лек автомобил Шевролет Каптива с рег.№ *******, а установените щети по своя характер, локализация и степен съответстват напълно на удара отзад в спрял автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ, освен случаите по чл.433, т.1 и 2 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застраховател 3 обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпване на ПТП е извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, каквато е твърдяната в случая хипотеза от ищеца.

В тази връзка по силата на посочената разпоредба регресното право на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ възниква именно на база не вече установените предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД.

В настоящия случай съдът намери, с оглед представените писмени доказателства, че посоченото основание е безспорно доказано в хода на процеса. Исковата претенция се доказа както по основание, така и по размер с оглед заключението на векщото лице по приетата и неоспорена от страните по делото експертиза.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на сторените по делото разноски като към датата на постановяване на съдебното решение същите с оглед представените по делото доказателства са в общ размер на 534.67 евро, от които: 37.60 евро /73.53 лева/ - заплатена държавна такса; 247.07 евро – заплатено възнаграждение за особен представител – адвокат на ответника и 250.00 – евро внесен и заплатен от ищеца депозит за възнаграждение на вещо лице.

С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България считано от 01.01.2026 год., официалната парична единица на Република България е еврото, поради което процесните суми по делото в лева /претендирани и заплатени от ищеца в лева/ следва и съдът преизчисли и изписва в решението в евро, след превалутирането и закръгляването им съгласно чл.12 и чл.13 от същия закон.

Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, П. Т. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.

******* ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К. К., по банкова сметка на ЗД „Бул Инс“ АД в Банка „*******, IBAN: *******, сумата от 939.87 евро /1838.22 лева/, представляваща изплатено от ЗД „Бул Инс“ АД застрахователно обезщетение от 927.08 евро /1813.22 лева/ и ликвидационни разноски в размер на 12.78 евро /25.00 лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 939.87 евро от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.12.2025 год. до пълното и изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, П. Т. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.

******* ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К. К., по 4 банкова сметка на ЗД „Бул Инс“ АД в Банка „*******, IBAN: *******, сумата от 534.67 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5