Акт от 20.05.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 164

Номер

164

Година

20.04.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.22

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Гражданско I инстанция дело номер

20115100100091 по описа за

2011 година

Предявени са обективно съединени искове при условията на алтернативностс правно основание чл. 108 от ЗС и такъв с цена 51073.90 лв., представляваща равностойността на недвижим имот.

Ищците Р. М. С. и М. Д. М. твърдят в исковата молба, че по силата на пълномощно № 259/15.01.2001 г., издадено от Р. П. М. и М. Д.М., б. ж. на гр. С. З., чийто наследници били, ищецът М. Д. М., сключил извън обема на дадените му правомощия договор на 01.02.2001 г. и учредил договорна ипотека с н. акт № 52 том 1 рег. № 461, дело № 41/2001 г. Ипотеката била учредена върху собствения недвижим имот на Р. П. М. и М. Д.М., находящ се в гр. С. З. ул. „А. Б. № * вх. *. ап.*, представляващ апартамент със застроена площ от 81.35 кв. м., при граници: от изток - ул. "К. Б., от запад- двор, от север- апартамент от съседен вход, от юг- апартамент и стълбищна клетка, ведно с прилежащите му избено помещение № * с площ 8.04 кв.м., заедно с 1.350 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. С решение по в. гр. д. № 815/ 2004 г. по описа на Окръжен съд- С. З., потвърдено с решение № 726/16.10.2006 г. по гр. д. № 484/2005 г. на ВКС София, влязло в законна сила, била прогласена нищожността на договора от 01.02.2001 г. Твърди се в исковата молба, че по време на съдебният процес, било образувано от ипотекарния кредитор Н. И. Н. изпълнително дело № 376/2002 г. по описа на СИС при РС С. З.. Искането за спиране действията на съдия- изпълнителя до решаване на правния спор, не било уважено и процесния имот бил продаден и възложен на Д.Я. П.. Последната била привлечена като заинтересована страна по време на процеса, от където била известена за изхода на делото и за собствеността на имота- че е закупила същия от несобственик. Въпреки отправените към нея устни покани за предаване владението и собствеността на имота, който бил собственост на ищците, а след смъртта на М. Д.М.- бил сънаследствен имот, тя отказвала да предаде владението му. С договор за продажба на недвижим имот от 23.06.2004 г.- н. акт № 180 том II, рег. № 2212, дело № 220/2003 г. жилището било продадено на ответниците, които го закупили от несобственик и го владеели и държали без правно основание. Молят да бъде постановено решение, с което да се установи, че ищците са съсобственици на процесния имот и ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението на имота. В съдебно заседание процесуалният представител уточнява, че не поддържа становището си в пледоарията по същество пред Старозагорския окръжен съд, че ответниците придобили имота по давност. Поддържа предявените искове алтернативно, по преценка на съда, който да избере кой иск да уважи. Уточнява в съдено заседание, че ако съдът приеме, че имота е придобит по давност от ответниците и не уважи исковата претенция за предаване владението на имота, то тогава моли да се уважи втората искова претенция за заплащане на стойността на имота на ищците в размер на 51073.90 лв. Претендират направените по делото разноски. В писмено становище излага сходни съображения.

Ответниците чрез процесуалните представители в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмена защита оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излагат подробни съображения. Поддържат, че искът по чл.108 ЗС е допустим, но неоснователен. Не оспорват, че ищците са наследници по закон на общия наследодател М. Д.М. и Р. М., които били собственици на процесния недвижим имот, който бил ипотекиран в полза на Н. И. Н. с договорна ипотека от 01.02.2001 г. по н. акт № 52 н. д. № 41/2001 г. по описа на нотариус Д. Н. с район на действие Ст.РС, по силата на което Р. М. и М. Д.М. станали ипотекарни длъжници. Ипотекарният кредитор насочил принудителното изпълнение към ипотекирания недвижим имот, който бил изнесен на публична продан, която завършила с влязло в сила Постановление за възлагане от 21.03.2003 г. по изп. д. № 376/2002 г. на СИС при РС- С. З., като за купувач била определена праводателката на ответниците Д.Я. П.. Постановлението било вписано на 10.04.2003 г. Така фактическият състав на публичната продан бил завършен, Постановлението за възлагане влязло в законна сила и легитимирало праводателката на ответниците като собственица на имота, т. е. те купили недвижимия имот от собственик и го владеели на правно основание. Единственият факт, който ищците противопоставяли на ответниците бил влязлото в сила решение по гр. д. № 715/2003 г. по описа на Ст.РС, с което била обявена за нищожна договорната ипотека по нот. акт № 52/2001 г. Исковата молба по гр. д. № 715/2003 г. по описа на Ст.РС, била вписана на 15.05.2003 г., т. е. след вписване на Постановлението за възлагане на 10.04.2003 г. Не били поискани и обезпечителни мерки. Производството по гр. д. № 715/2003 г. по описа на Ст. РС се развило без участие на ответника и решението му било непротивоставимо на праводателката на ответниците, респ. и на тях, тъй като по силата на чл. 220 ал. 1 ГПК /отм./ влязлото в сила решение е задължително само за страните по делото, доколкото не е налице хипотезата на чл. 220 ал. 2 от ГПК /отм./, каквото изключение нямало. СПН нещо не се разпростирала по отношение на праводателката на ответниците, която не била правоприемник на ищците, тъй като придобиването на собствеността на процесния недвижим имот станало по силата на властнически акт- Постановлението за възлагане на недвижим имот от 21.03.2003 г. Не била налице преюдициалност, тъй като не било налице пълно тъждество между предмета и адресатите на СПН, и поради това не можело да се зачете решението, което и досега не било вписано и имало сила и действие само в правоотношенията между ипотекарния кредитор и ипотекарните длъжници. Праводателката Д. П. била добросъвестна купувачка- придобила собствеността на основание властнически държавен акт и преди вписването на исковата молба по гр. д. № 715/2003 г. за обявяване на нищожност на договорната ипотека. Действието на вписването на ИМ отпаднало. Обявената нищожност на договорната ипотека не водела автоматично до нищожност на публичната продажба, а още по- малко до нищожност на придобивната сделка на ответниците. ГПК предвиждал специална норма, съгласно която действителността на публичната продан може да бъде атакувана по исков ред само в два изрично предвидени случая: за нарушения на чл. 379 от ГПК и при невнасяне на цената от купувача, а в случая не била налице нито една от тези хипотези. По силата на чл. 384 ал. 2 ГПК /отм./ от деня на постановлението за възлагане купувачът придобивал всички права, които имал длъжникът по изпълнението и на 21.03.2003 г. купувачът по публичната продан- Д.Я. П. станала собственик на имота, защото длъжниците били собственици към този момент и Постановлението за възлагане легитимирало праводателката като собственик на имота, респ. ответниците купили процесния имот от действителния му собственик. Поддържат, че ревандикационния иск бил предявен на 30.12.2008 г., а исковата молба била вписана на 26.02.2009 г. А с неотбелязване на влязлото в сила съдебно решение в 6 м. срок, действието на вписването на ИМ отпаднало. От момента на постановлението за възлагане до вписването на исковата молба изминали 5 години и 11 месеца. Дори и да се приемела нищожност на публичната продажба, дори да били купили от несобственик, ответниците имали качеството на добросъвестни владелци и като такива станали собственици в резултат на продължилото над 5 години давностно владение от датата на покупко- продажбата до датата на вписване на исковата молба в ОС С. З., което вписване било отпаднало. Владението на ответниците било добросъвестно, тъй като владеели на правно основание, годно да ги направи собственици, предписаната от закона форма не била опорочена и праводателката била собственица на недвижимия имот. Дори и да не била собственица, ответниците не могли да знаят това, тъй като се доверили по въпроса за собствеността на продавача- държавен орган. Давността не се прекъсвала с исковата молба по гр. д. № 715/03 г. по описа на Ст.РС, тъй като ответниците не били страна по него. Твърдят, че те са собственици на процесния недвижим имот, владеят го на правно основание, а ищците- ипотекарни длъжници- изгубили собствеността си от датата на Постановлението на съдия- изпълнителя за възлагане- 21.03.2003 г. Молят иска като неоснователен да бъде отхвърлен. По отношение на втория иск за сумата 51073.90 лв., изразяват становище, че е допустим, но неоснователен и недоказан. Ищците не излагали фактически обстоятелства на какво основание считат, че ответниците като собственици на недвижим имот, който добросъвестно са придобили чрез правна сделка и по която са заплатили цената на имота на продавача, дължат стойността по данъчна оценка като правното основание на иска не можело да бъде изведено от наведените в ИМ обстоятелства, каквито липсвали. Считат, че дори и претенцията да била основателна, същата била погасена по давност, тъй като от момента на извършване на сделката до предявяването на настоящия иск, били изминали повече от пет години. Претендират разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От приложените по делото удостоверения за наследници се установява, а и не се спори, че ищците Р. М. С. и М. Д. М. са наследници по закон на Р. П. М.- /ищца по делото, починала в хода на процеса на 08.06.2010 г./ и М. Д.М., починал на 27.11.2002 г., които били собственици на недвижим имот, находящ се в гр. С. З. ул. „А. Б. № * вх. * ап.*, представляващ апартамент със застроена площ от 81.35 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня- столова, сервизни помещения /баня, тоалетна и антре/ и два балкона, при граници: от изток - ул. "К. Б., от запад- двор, от север- апартамент от съседен вход, от юг- апартамент и стълбищна клетка, ведно с прилежащите му избено помещение № * с площ 8.04 кв.м., при граници: от изток- избено помещение № * и коридор, от запад- двор, от север избено помещение № *, от юг- избено помещение №*, заедно с 1.350 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпено право на строеж.

Не се спори и за това, че с пълномощно № 259/15.01.2001 г., издадено от Р. П. М. и М. Д.М., б. ж. на гр. С. З., ищецът М. Д. М., извън обема на дадените му правомощия, сключил договор на 01.02.2001 г. и учредил договорна ипотека в полза на Н. И. Н. с н. акт № 52 том 1 рег. № 461, дело № 41/2001 г. по описа на нотариус Д. Н. с район на действие С.РС върху собствения на упълномощителите му недвижим имот, описан по- горе, по силата на която Р. П. М. и М. Д.М. станали ипотекарни длъжници.

Няма спор и за това, че ипотекарният кредитор Н. Н. насочил принудително изпълнение към ипотекирания недвижим имот, предмет на настоящия спор, който бил изнесен на публична продан. С протокол от 18.03.2003 г. за купувач на имота била обявена праводателката на ответниците Д.Я. П. от гр. С. З.. Същата внесла дължимата сума в срок и с Постановление за възлагане от 21.03.2003 г. по изп. д. № 376/2002 г. на СИС при РС- С. З., влязло в законна сила на 09.04.2003 г., вписано на 10.04.2003 г., процесния недвижим имот й бил възложен, с което фактическият състав на публичната продан бил завършен. С протокол от 13.06.2003 г. ищцата Р. М. С. доброволно предала ключовете на процесния апартамент на Д.Я. П..

С влязло в сила на 16.10.2006 г. решение по гр. д. № 715/2003 г. по описа на РС- С. З., /в. гр. д. № 815/2004 г. по описа на ОС- С. З./, била прогласена нищожността на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 52 том 1, рег. № 461 н.д. № 41/2001 г. и същият бил отменен. Исковата молба за прогласяване нищожността на договорната ипотека, подадена от Р. М. С., която постъпила в съда на 14.03.2003 г., била вписана на 15.05.2003 г. С молба, заведена в Районен съд- С. З. на 05.11.2003 г. по същото дело, ищцата поискала привличане като трето лице Д.Я. П.. С протоколно определение на съда от 02.12.2003 г. последната била допусната да участва в процеса като трето лице помагач, за което получила призовка на 23.12.2003 г.