Определение № 5466 от 03.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5466 гр. София, 03.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110161078 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от В. Н. П. ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.

„...........“ № 14, със съдебен адрес: гр. София, бул. ".................." № ....., ......., чрез адв. Д.

Т., против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 33, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4 000 лв., останалата част от пълния размер на иска от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на настъпил на 18.12.2017 г. инцидент – ухапване от куче, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2017 г. до окончателното плащане.

Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца, както и да се изиска в цялост гр.д. № 22974/2018 г. на СРС, 142 с-в.

С Разпореждане от № 42017/01.04.2023 г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 28.04.2023 г. на ответника.

Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.

Ответникът прави искане да бъдат приети като доказателства по делото 1 приложените към отговора писмени документи.

По допустимостта:

Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.

По доказателствата:

Писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на исковата молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.

Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез допускане на двама свидетели при режим на довеждане е основателно.

Следва да бъде изискано за послужване гр.д. № 22974/2018 г. на СРС, 142 с-в.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.02.2024г., за която дата и час да се призоват страните.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:

Ищецът твърди, че на 18.12.2017 г., около 18:30 ч. – 19:00 ч., в с. Панчарево, при слизане от колата и вървейки към контейнерите за битови отпадъци, бил нападнат от няколко безстопанствени кучета, като едното от тях - най-едрото, го е съборило на земята и е захапало ръката, с която ищецът се е опитвал да се предпази. Приятелят на ищеца му е помогнал и е прогонил кучетата, след което го е завел при лекар, който да му окаже първа помощ. Излага, че на 19.12.1917 г. му бил извършен преглед от съдебен 2 лекар, като от издаденото съдебно медицинско удостоверение № 359.12/2017 г. се установявали характерът на получените при ухапването травматични увреждания множество линейни разкъсно-контузни наранявания по лявата предмишница и лявата длан с обширен оток на околните меки тъкани. Твърди, че в резултат на ухапването, ищецът получил следните травматични увреждания: наранявания по ръката и оток, съпътствани със силни физически болки и страдания и ограничаване на движението на ръката, продължили повече от месец. Претърпял и следните неимуществени вреди: силен стрес при нападението, физическите болки и страдания, емоционални притеснения за това, че като практикуващ автомонтьор нямал да успее да изпълни поети задължения към клиенти. Принуден бил да се моли на приятели да управляват колата му, тъй като в резултат на уврежданията не е могъл да шофира. Твърди, че в резултат на стреса при нападението у него се породил страх към кучета и това наложило той да се раздели с кучето, което имал. Сочи, че отговорност за причинените му неимуществени вреди носил ответника, доколкото същият имал нормативно предвиденото в чл. 40, чл. 41, чл. 49 и чл. 50, т. 2 ЗЗЖ задължение за овладяване популацията на безстопанствени кучета и предотвратяването на агресивно им поведение към хора или животни. Излага, че за така посочените неимуществени вреди е бил заведен частичен иск от пълния размер на иска от 5000 лв. и с влязло в сила решение по гр. д. № 22974 по описа за 2018 г. по описа на Софийски районен съд, 142ри състав, било присъдено обезщетение за причинените му неимуществени вреди в пълен размер по предявения частичен иск - 1000 лв. Ето защо предявява настоящия иск за останалата част в размер на 4000 лв., като претендира и разноски по производството.

ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:

В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че решение по гр. д. № 22974 по описа за 2018 г. било ирелевантно за настоящия спор, доколкото същото се отнасяло за инцидент, станал на друга дата. По същество оспорва да е налице фактическия състав на деликта, като твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника, доколкото същият е изпълнил всички вменени му със закон задължения.

Оспорва кучето да е безстопанствено, механизма на увреждането, причинноследствената връзка между поведението на кучетата и настъпилите за ищеца вреди, като твърди, че същите са в резултат на падане от страна на ищеца. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск, като претендира и разноски по производството.

- правна квалификация - предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал.

1 ЗЗД. 4. В тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства: виновно противоправно поведение, изразяващи се в бездействие, при или по повод 3 изпълнението на работата на лице, на което ответникът е възложил работата по овладяване на популацията на бездомните кучета; вид и размер на претърпените вреди; наличието на причинна връзка между поведението на ответника и вредоносния резултат. 5. В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства: че е осъществил така вмененото му задължение с дължимата грижа, т. е. упражнявайки законовите си правомощия, е направил необходимото според възможностите си за изпълнението им, по отношение на овладяването на популацията на кучетата.;

- права и обстоятелства, които се признават – няма такива.

- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;

- разпределение на доказателствената тежест – В тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства: виновно противоправно поведение, изразяващи се в бездействие, при или по повод изпълнението на работата на лице, на което ответникът е възложил работата по овладяване на популацията на бездомните кучета; вид и размер на претърпените вреди; наличието на причинна връзка между поведението на ответника и вредоносния резултат.

В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства: че е осъществил така вмененото му задължение с дължимата грижа, т. е. упражнявайки законовите си правомощия, е направил необходимото според възможностите си за изпълнението им, по отношение на овладяването на популацията на кучетата.

- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;

На основание чл. 146, ал. 4 вр. С чл.148 от ГПК съдът:

ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.

ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 22974 по описа за 2018 г. по описа на Софийски районен съд, 142-ри състав.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.

УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе върху изхода на спора и неговото решаване от съда.

4

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си място по повод на явяванията си в съдебни заседания.

Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото производство.

Указва на страните следното:

В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото.Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.

Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложените към него доказателства.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5