Решение № 260317 от 01.10.2020, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№260317 01.10.2020 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав

На петнадесети септември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

Председател: Ивелина Мавродиева при секретаря Кина Киркова като разгледа докладваното от съдията Мавродиева гражданско дело № 1558 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на А.Б.Я. с ЕГН **********, адрес: ***, против Главна дирекция „Изпълнения на наказания“ – гр. София, адрес: гр. София, бул. „Ген. Н.

Столетов“ № 21, Булстат *********, с която се претендира осъждането й за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство, от по 1. 15 минути на смяна, за периода 02.03.2017 г. – 02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 02.03.2020 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че в горепосочения период е полагал труд като надзирател, за която длъжност има определен със Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора режим на работа при 24-часови смени, 12-часови и 8 –часови смени, съответно с начало на работния ден 08. 00 часа на същия ден и край – 08.00 часа на следващия ден, 8.00 до 20.00 часа и 08.00 часа до 16.30 часа. Ищецът твърди, че съгласно т. 9 от заповедта, петнадесет минути преди работното време се провеждат ежедневни инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития, поради което и за дежурният главен надзирател са налице задължения по подготовка за провеждане на инструктаж, участие в инструктаж и сдаване на дежурството, в резултат на което явяването на работното място става 30 минути преди встъпване в дежурство, а след приключване на последното започват дейности по предаване на новия постови, който заедно с отвода и предаването на оръжието и техническите пособия отнемало още 45 минути или общо 75 минути над времето оставено за съответната смяна.

Ищецът твърди, че до 11.05.2019 г., това време от 75 минути /1 час и петнадесет минути/ подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд, не е било съобразено от работодателя при заплащане на възнаграждението му, а след тази дата, когато е издадена Заповед № Л-2271/2019 г. на гл. директор на ГДИН, впоследствие отменена с допълнителна заповед № Л-2788/2019 г., е разпоредено това време да е в рамките на тридесет минути и да се включва към отработеното време, върху което се формира възнаграждението.

Според ищеца отработеното от него време извън смяната му за процесния период от приблизително 75 минути за всяко дежурство е в размер на 200. 00 лева и следва да му се заплати допълнително от ответника.

Правното основание на предявения иск е чл. 19 от ЗИНЗС във вр. с чл.187 от ЗМВР и чл.16е от ППЗИНЗС.

В съдебно заседание искът е увеличен до сумата от размер от 1 000 лева, представляваща възнаграждение за 300 часа положен труд извън времето за дежурства за процесния период.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който не се оспорва допустимостта на иска, но се твърди, че същият е неоснователен, като не се дължи търсената сума. Ответникът счита, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от работното време и следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар „отработено време“, за разлика обаче от 60 минутната почивка при 12-часово дежурство и 90 минутната почивка при 24-часово дежурство, която не представлява работно време и не следва да се заплаща от работодателя. Твърди, че със Заповед №453/14.08.2014 г. на началника на затвора - гр. Бургас, за надзирателите освен време за отдих до четири часа са определени и почивки в размер на 180 минути, от които 90 минути за хранене и шест физиологични почивки по 15 минути на всеки четири часа, поради което и счита, че претенцията на ищеца би била основателна в случай, че същият установи ангажираност през установеното му време за почивка, ако не му е отчитан извънреден труд. Наред с това твърди, че считано от 27.06.2014 г. за служителите работещи на смени се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие, над които положеният извънреден труд не се компенсира. Също търси присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява, че между тях съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността надзирател в затворническо общежитие – Д., както и че през процесния период е изпълнявал дежурства по график.

Представени са и заповед №

ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Със заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора-Бургас е определено работно време за служителите в корпуса на затвора и затворническите общежития: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна смяна от 8 ч. до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови смени от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч. до 14.30 ч. С т. 9 на същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора и затворническите общежития да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място.

Съгласно заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ответната дирекция, е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори и затворнически общежития да е в рамките на 30 минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.

Аналогична е и заповед № 2788/14.06.2019 г., влизаща в сила от 01.07.2019 г.

Представена е и заповед №

436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в затвор в гр. Бургас и в затворническите общежития да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора респективно затворническите общежития при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.

От изпълнената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания, се установява, че през процесния период за ищеца са отчетени 238 смени – положени дежурства, от които 213 броя са 24-часови смени/дежурства, 14 броя са 12-часовите дневни дежурства, 4 нощни 12-часови дежурства и 8 броя са 8-часовите дежурства. Вещото лице също така е установило, че за периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – 02.03.2020 г. в начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за 24-часови смени, които са приспаднати. Вещото лице е посочило размера на основната заплата през годините, като е изчислило, че на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 1 957.

70 лева за 276. 30 часа положен извънреден труд.

Страните са ангажирали и гласни доказателства. Свидетелят Р. Г. е посочил, че работи в затворническо общежитие – Дебелт на длъжност надзирател и познава ищеца, който също работи там на длъжността командир на отделение от около малко повече от година, а преди това е бил надзирател. Завява, че надзирателите отиват на работа в 7.30 ч., като се преобличат и снаряжават.

След това в 07. 45 – 07. 50 часа командирът се запознавал със здравословното им състояние и дали могат да носят поста. След това вече в 08.00 часа инспектор охрана с новия и стария главен надзирател извършавали инструктаж на цялото отделение, обикновено от 12 човека, който приключвал към 8.20-8.30 часа. След това всеки поемал своите работни задачи и заемал поста си. Когато тръгвали за отвод вече било станало 8. 30 часа на другия ден, като самият отвод траел около 15 минути и продължавал до 8. 45 часа. А.,***, по принцип пътувал с личния си автомобил, понякога бил с униформа, друг път цивилен.

Свидетелят Я. Ж., също работещ в затворническо общежитие – Д. и изпълняващ длъжността началник на сектор от 2017 г., сочи, че работното време на надзорно-охранителния състав започва в 8:00 часа и приключва в 8:30 часа на следващия ден, когато са на 24-часови смени. Надзирателите и командирът на отделение трябвало да бъдат в 8:00 часа в стаята за инструктаж, със съответната униформа, а кога точно идвали на работа – не може да каже. Не му е известно също така командирът на отделение да събира надзирателите и да ги запознава с обстановката 15 минути преди провеждането на инструктажа. Това не е негово задължение. Това е задължение на сдаващия смяната дежурен главен надзирател. Инструктажът при тях се провеждал от началника на групата „Надзорна охранителна дейност“. В заключение излага, че не отговаря на истината, че работното време започва в 7:30 часа.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл.

178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Както вече бе отбелязано, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (така и чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от отработеното време, като в случая по делото се установи от събраните гласни доказателства, че де факто инструктажът, се осъществява след началото на работното време, а отводът се осъществяват след края му и всъщност продължава 30 минути след края на работното време. Установи се, че инструктажът е започва в 08. 00 часа и продължава около 10-15 минути. За инструктажа има известно разминаване в изнесените данни от свидетелите, като свидетелят Г. сочи и за провеждане на проверка от командира на отделение, която предхождала инструктажа и започвала преди 07. 45 часа. От друга страна свидетелят Желев е категоричен, че инструктажът трае 15 минути и започва в 08.00 часа, което всъщност е и в съответствие с издадената заповед в тази връзка и което съдът възприема като достоверно по делото. Категоричен е че командирът на отделение не събира надзирателите и не ги запознава с обстановката 15 минути преди началото на инструктажа, тъй като това не било негово задължение. При това времето доколкото работното време стартира в 08. 00 часа и приключва в 08.

30 часа на следващия ден следва да се признаят допълнително отработени 30 минути. Времето за подготовка и привеждане във вид, необходим за явяване на работа, което се твърди, че започва в 7.30 часа, не е сред дейностите, с които страната изпълнява служебните си задължения, като не и сред изброеното в хипотезите на чл. 16е, ал. 1 от ППЗИНЗС. Ето защо, като прецени гласните доказателства, съдът намери, че след края на дежурството от 24-часа се установяват допълнителни 30 минути, които са необходими на надзирателя, за да изпълни служебните си задължения, и които са включени в отработеното време.