Решение № 2936 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2936 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110151250 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от К. Б. В. срещу „Фератум България“ ЕООД.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 1042574 от 17.07.2021 г. поради противоречието му със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, кумулативно съединени с 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД за връщане на сумата от 352,97 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 1042574 от 17.07.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до погасяването.

В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 1042574 от 17.07.2021 г. поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата К. Б. В. твърди, че на 17.07.2021 г. сключила с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит № 1042574. По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 1500 лв., която следвало да върне в срок от 18 месеца. Сочи се, че уговореният ГПР бил в размер на 49,66 % и ГЛП в размер на 41,00 %. В т. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Фератум Банк p.l.c.“ в полза на ответника. Поради поставеното изискване бил сключен и договор за гаранция с „Фератум Банк p.l.c.“, като съгласно чл. 6 от договора ищецът следвало да заплати възнаграждение на поръчителя в размер от 1485 лева, уговорено като такса за предоставяне на гаранция (поръчителство). Сочи, че сключените договори за кредит и за гаранция са свързани помежду си и следва да се разглеждат заедно при изчисляване на размера на ГПР по договора. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй 1 като начисленото възнаграждение за поръчител не било включено при изчисляване на дължимия ГПР. Намира, че след неговото включване общият размер на ГПР би надхвърлил 250 %. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора. Уговореното възнаграждение за поръчител освен това сочи, че се равнявало почти на размера на главницата, с което се накърняват добрите нрави. Сочи, че заплатила на ответника сумата от общо 1852,97 лева по процесния договор, като с оглед недействителността му, то дължи единствено чистата стойност на кредита, а именно 1500 лева. Поради заплащането по недействителен договор на горницата от 352,97 лева, моли ответникът да бъде осъден да й я заплати. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважен. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Признава факта на сключен между страните договор с посоченото от ищцата съдържание, но счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Не оспорва и сключването на договор за гаранция с посоченото от ищеца съдържание. Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице – Мултитуюд Банк, поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да избере именно Мултитуюд Банк (Малта). Излага подробни съображения относно разпоредбата на чл.

5 от договора, като неправилно е възприел, че предявеният иск е за обявяване недействителността единствено на тази разпоредба. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 05.02.2026 г. без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: 1) между К. Б. В. и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 1042574 от 17.07.2021 г., по силата на който ищецът е получила в заем сумата от 1500 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е предвидено задължение за обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителство с трето лице; 3) между ищцата и „Фератум Банк p.l.c.“ (Multitude Bank) е сключен и договор за гаранция, по който била уговорена такса, дължима от ищеца, в размер на 1485 лева; 4) че възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,66 %.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

От приетия като писмено доказателство по делото договор за предоставяне на потребителски кредит № 1042574 от 17.07.2021 г. (л. 14 - 16 по делото) се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, което обстоятелство освен това е и безспорно между тях. По силата на сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 1500 лева, която да бъде върната на 18 вноски съобразно приложен към договора погасителен план, с уговорена първа падежна дата 16.08.2021 г.; при уговорен ГПР в размер на 49,66 % и фиксиран годишен лихвен процент 41,00 %.

Между страните е безспорно, че ответникът е изпълнил задължението си за 2 предоставяне на кредита в уговорения размер, а от приетите по делото два броя разписки от 16.08.2021 г. и от 14.09.2021 г., издадени от „Изипей“ АД, се установява, че ищцата К. Б. В. е заплатила на ответника „Фератум България“ ЕООД сумите съответно от 195 лева и 1657,97 лева. Разписките не са оспорени от ответника, поради което следва да се приеме, че общо заплатената сума от ищцата по договора за кредит е в размер на 1852,97 лева.

Съгласно чл. 5 от договора за кредит, същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferattum Bank в полза на дружеството.

Видно от приет като доказателство по делото договор за гаранция (поръчителство), сключен между Фератум Банк p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малта, като гарант (поръчител) и К. Б. В., като клиент, се установява, че с посочения договор гарантът се е задължил да обезпечи в качеството си на поръчител задълженията на клиента по договор за потребителски кредит № 1042574 от 17.07.2021 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД, като кредитор и К. Б. В., като кредитополучател. Според клаузите на чл. 3.1 от договора гарантът се задължава солидарно с клиента да изпълнява всички задължения по обезпечения договор за заем, а в чл. 3.4 от договора е уговорено, че в случай, че клиентът не изпълни задълженията си да върне получената в заем сума на заемодателя, гарантът (поръчителят) ще заплати дължимата сума на заемодателя при първо поискване и след заплащането й ще встъпи във всички права на заемодателя срещу клиента, съгласно ЗЗД и общите условия на процесния договор за заем, като може да изисква освен всички заплатени парични суми, също така и заплатените от гаранта и произтичащи от договора за заем допълнителни парични суми. В договора за поръчителство е уговорена такса за предоставяне на поръчителство в размер на 1485 лв., която е дължима от клиента на 18 вноски, с първа падежна дата 16.08.2021 г., както по договора за потребителски кредит.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 1042574 от 17.07.2021 г., който противоречи на закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с 3 поръчителство, предоставено от Ferattum Bank в полза на дружеството - ответник.

Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателя срещу заемателя е обезпечено с поръчителство, предоставено от Фератум Банк p.l.c., вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. По делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя по сключения договор за поръчителство е в размер на 1485 лева.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https://registry.mbr.mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Фератум България“ ЕООД е лицето Мултитюд СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на FERATTUM BANK P.L.C.. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.