Решение № 158 от 24.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20255000500487 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по жалба на В. Д. К. против Решение № 782/ 24.06.2025 г. по в. гр. д. № 1513/ 2025 г. на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й против извършено по изп. д. № 447 на ЧСИ М. Кирова разпределение.

Жалбоподателката атакува обжалваното решение с подробно развити доводи за незаконосъобразност на извършеното разпределение в три пункта, с оглед на което иска да се отмени и да се извърши ново разпределение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, с който оспорва частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл.

463, ал. 2 ГПК от легитимирана страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Изп. д. № 20238230400447 на ЧСИ Мариана Кирова е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД за събиране от В. Д. К. вземанията 1 на банката по два изпълнителни листа:

ИЛ от 26.06.2023 г. по ч. гр. д. № 9175/ 2023 г. на РС – Пловдив общо за сумата от 105 546. 92 лв., от които 95 000 лв. – главница; 7378. 17 лв. – договорна лихва; 381. 32 лв. – наказателна лихва; 632. 86 лв. – лихва за забава;

36 лв. – разноски за връчване; 2068. 57 лв. – деловодни разноски и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ИЛ от 26.06.2023 г. по ч. гр. д. № 9176/ 2023 г. на РС – Пловдив общо за сумата от 101 301. 22 лв., от които 90 643. 40 лв. – главница; 3 811. 36 лв. – договорна лихва; 3 845. 54 лв. – разсрочени лихва; 603. 84 лв. – лихва за забава; 140. 15 лв. – разноски за застраховка имот; 36 лв. – разноски за връчване; 1 985. 32 лв. – деловодни разноски и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По делото са присъединени по право като взискатели държавата за публични държавни вземания за сумата от 1759. 96 лв. и община Пловдив за местни данъци в размер на 545. 84 лв.

Установява се от изпълнителното дело, че вследствие на реализирана публична продан на недвижим имот, ипотекиран в полза на взискателя за обезпечаване на вземането му по ИЛ от 26.06.2023 г. по ч. гр. д. № 9176/ 2023 г. на РС – Пловдив, а именно СОС с идентификатор ************** по КККР на гр. Пловдив, е постъпила сума в размер на 161 750 лв., която е предмет на обжалваното разпределение от 09.05.2025 г.

Първото възражение жалбоподателя – длъжник касае разпределените в полза на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноски по т. 20 от ТТРЗЧСИ в размер на 3936. 44 лв. върху сбора от вземанията по двата изпълнителни листа от 218 691. 51 лв., като се поддържа, че посочената такса следва да бъде начислена само върху стойността на обезпеченото вземане от 124 595. 91 лв.

Настоящата инстанция намира същото за неоснователно. Според т. 20 от ТТРЗЧСИ за извършване на опис на движими и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, се събира такса в размер 1,5 на сто върху по-малката сума от цената на описаната вещ/ценните книжа и от паричното вземане, но не по-малко от 50 лв. Спорният въпрос е при опис на ипотекиран имот за обезпечаване на едно от подлежащите на събиране вземания следва ли посочената такса да се събере върху сбора на всички 2 вземания или само върху стойността на обезпеченото вземане.

Дължимите по изпълнението такси представляват възнаграждение за частния съдебен изпълнител като орган на принудително изпълнение за осъществяваното от него принудително изпълнение вземанията на кредитора.

Целта на публичната продан като изпълнителен способ е да се осребри описания имот, със сумата от която да се погасят всички вземания, предмет на принудително изпълнение. Когато имотът, предмет на публичната продан, е ипотекиран, с получената от продажбата му сума на основание чл. 136, ал. 1, т.

3 ЗЗД се удовлетворяват предпочтително вземанията, обезпечени с ипотеката, а, ако след пълното му удовлетворяване останат още средства, с тях се погасяват останалите необезпечени вземания, тъй като по силата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане, каквото е ипотеката. Следователно идеята, заложена в т. 20 от тарифата, е, че при изчисляване на посочената такса като база се взима общия сбор на всички вземания, предмет на принудително изпълнение, а не само стойността на обезпеченото с ипотека вземане. В този смисъл, като е начислил посочената такса върху сбора на всички вземания, която е по – малката сума от цената на имота, съдебният изпълнител е действал в съответствие със закона и те са налице основания за ревизия на обжалваното разпределение в тази част.

Не е налице и вторият твърдян порок на разпределението – неотреждането на средства по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за такса „битови отпадъци“. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно т. 4 от ТР от 22.11.2022 г. по т. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС вземането на общината за таксата „битови отпадъци“ не се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, а отделно от това по делото липсват данни такива да са дължими от длъжника по изпълнението, доколко от представеното от община Пловдив Удостоверение № 66090000100/ 17.01.2025 г. е видно, че дължи единствено местен данък върху недвижимия имот в размер на 545. 84 лв.

Неоснователно, на следващо място, е оплакването, че останалата след удовлетворяване на обезпеченото ипотеката вземане сума следва да се възстанови на длъжника. То би било основателно само при положение, че предмет на изпълнение е единствено обезпеченото с ипотека вземане, след 3 погасяването на което изпълнителното производство подлежи на прекратяване на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. Тогава, обаче, когато предмет на изпълнение са и необезпечени вземания, както е в настоящия случай, за удовлетворение им служи цялото имущество на длъжника, включително и това, дадено в залог или ипотека, от което следва, че, ако след удовлетворяване на обезпеченото вземане останат още суми, те следва да се разпределят за погасяване на необезпечените вземания.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че атакуваното разпределение от 09.05.2025 г. по изп. д. № 20238230400447 на ЧСИ Мариана Кирова не страда от посочените пороци, поради което, като е оставил жалбата на длъжницата В. Д. К. без уважение, окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 782/ 24.06.2025 г. по в. гр. д. № 1513/ 2025 г. на ОС – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4