Решение № 13 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на едИ.десети декември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Станислава Ив. Полетинска като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601271 по описа за 2025 годИ.

Предмет на извършената от САС въззивна проверка по гл. 21 НПК е постановената от Софийския градски съд (СГС) присъда № 260005 от 04.06.2025 г. по н.о.х.д. № 2623/19 г., чиято правилност е едновременно оспорена с протест на прокурора и с жалба от защитата на една от подсъдимите (С. С.).

Присъдата е осъдителна спрямо двете подсъдими: С. Д. С. – за особено тежък случай на продължавано (с 65 деяния, в периода 13.03.07 г. – 27.09.11 г.) длъжностно присвояване на сумата от 211 569, 77 лв., извършено от нея като счетоводител на общинското учреждение „Дом за възрастни с деменция“ („ДВД“) в гр. София, кв.

Княжево (чл. 203, ал.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 НК), за което при условията на чл.

55, ал.1, т.1 НК е наказана с три години лишаване от свобода (отложено, с 5-годишен изпитателен срок по чл. 66 НК); и П. Д. Б. – за особено тежък случай на непредпазлива безстопанственост по чл. 219, ал.4, вр. ал.2 НК, осъществена в същия период в качеството й на директор на посоченото учреждение, и довела до значителни щети от 211 569, 77 лв., за което е санкционирана с една годИ. лишаване от свобода, „условно“ - с 3-годишно отложено изпълнение по чл. 66 НК.

Подсъдимата Б. не е обжалвала присъдата, а искането в прокурорския протест за увеличаване срока на лишаването от свобода до 5 години, съответно - отпадане приложението на чл. 66 НК (чл. 337, ал.2, т.1-2 НПК), е насочено единствено срещу подс. С. и е изцяло поддържано (макар и лаконично) в съдебните прения пред САС.

Прокурорът не отрича подхода на СГС да накаже С. при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, но счита, че определеният в случая размер на наказанието и отлагането на неговото изпълнение не биха постигнали генералната (обществена) превенция, като една от целите по чл. 36 НК.

1

Недоказаност на обвинението по чл. 203 НК, налагаща цялостно оправдаване на подс. С. (чл. 336, ал.1, т.3 НПК), е основният аргумент, поддържан от защитата й (адвокатите В. и Л.) във въззивната жалба, допълнението по чл. 320, ал.4 НПК и пледоариите пред втората инстанция. Тезата, че присъдата почива на предположения (в нарушение на чл. 303, ал.1 НПК) е продължение на застъпеното още пред първата инстанция виждане, че в обвинителния акт е описано несъставомерно поведение, защото незаприходяването на получени парични средства в касовата книга на Дома не означава автоматично тяхното присвояване. В тази връзка защитата твърди, че по делото нито са посочени (фактически предявени), нито установени (доказани) конкретни разпоредителни действия с инкриминираните суми; че констатираните нарушения в счетоводната дейност не могат по презумпция да налагат извод за престъпното присвояване на имущество, при условие, че съставомерните му проявления не са конкретно индивидуализирани; че без пълната счетоводна документация на учреждението няма как да се изследва в цялост постъпването и разходването на паричните средства; че в тежест на прокурора е било да докаже, че получените от подс. С. инкриминирани суми не са изразходвани за нуждите на Дома чрез заплащане „на ръка“ за доставени стоки и услуги. Като пример са посочени няколко случая (л.24-26 от в.н.о.х.д.), при които – според защитата – вещите лица по делото не са установили данни за плащания към доставчиците, но в същото време са издадени фактури от различни фирми; и обратното – при налични доказателства за извършени плащания липсват първичните документи, на които те се основават.

Въззивният жалбоподател атакува и залегналата в обвинението, а впоследствие – и възприета от СГС, версия, че в инкриминирания период подс. С. демонстративно повишила жизнения си стандарт: първо – поради липсата на доказателства, които да обосновават подобен извод; и второ – защото е налице неяснота „…каква е причинната връзка с тези обстоятелства и конкретно повдигнатото обвинение“. На критика е подложен още един аспект на обвинението, също споделен безрезервно от първата инстанция – за „измамливо формираните“ от двете подсъдими „излишъци“ в ресурсите на „Дома за възрастни с деменция“, което допринесло (улеснило) присвояването на средствата.

Извън настояването си за цялостно оправдаване на подс. С., защитата претендира алтернативно за смекчаване на нейната наказателна отговорност: чрез частичното й оправдаване за това - престъплението да е проява на „особено тежък случай“; и чрез намаляване на определения от първата инстанция размер на лишаването от свобода.

И жалбоподателят С., и необжалвалата подсъдима Б. молят в последната си дума да бъдат оправдани.

I.

Преди да се произнесе по съществото на делото, САС намери за необходимо да уточни, че в случая е овластен от закона да извърши пълна служебна проверка на присъдата, независимо, че тя е оспорена само по отношение на подс. С. – с жалба от защитата срещу осъждането й; и с протест на прокурора, претендиращ единствено увеличаване на нейното наказание. Липсата на жалба или протест срещу начИ., по който първата инстанция е решила въпросите по чл. 301, ал.1, т.1-5 НПК спрямо подс.

П. Б., не препятства възможността тази част на съдебния акт също да бъде проверена и евентуално – ревизирана „ако има основания за това“ (арг. от чл.314, ал.2 НПК и разясненията в т.4 към Т.р. 5/18-ОСНК), но при запазване на забраната за „reformatio in peius“.

Фактите по делото, имащи съставомерно значение, са били правилно изяснени от СГС, който е възприел предявените с обвинителната теза обстоятелства.

2

Част от тях, залегнали в обвинителния акт, а и в мотивите към присъдата, обаче нямат връзка с признаците на длъжностното присвояване или престъпната безстопанственост (в каквато насока е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите С. и Б.) и възраженията на защитата срещу инкриминирането и обсъждането им се явяват основателни. В този смисъл, въззивната инстанция намери за необходимо да сведе установената по делото фактология само до събитията, пряко подлежащи на последваща юридическа оценка.

В периода от 28.03.2001 г. до 01.11.2011 г. по силата на трудов договор подс. П.

Д. Б. (ЕГН: **********) била директор на „Дом за възрастни с деменция“ в гр. София, кв. Княжево, *** (понастоящем – „Дом за пълнолетни лица с деменция“) – третостепенен разпоредител с бюджетни средства, включен като специализирана институция в структурата на дирекция „Социални дейности“ към Столичната общИ. (СО). Също по силата на трудов договор, другата подсъдима по делото – С. Д. С. (ЕГН: **********), заемала длъжността „главен счетоводител“ на „ДВД“ за времето между 29.10.2001 г. и 01.11.2011 г. Ежегодният бюджет на посоченото учреждение, определян за времето от 2007 г. до 17.03.2011 г., бил съобразен с капацитет от 110 места за настаняване, а месечната субсидия за издръжка се превеждала от дирекция „Социални дейности“/СО към наличната в „Общинска банка“ АД сметка на „ДВД“, с IBAN: ***********. В нито един момент от цитирания период, обаче, капацитетът не бил изцяло запълнен, защото през 2007 г. реално настанените били между 96 и 104; за 2008 г. – между 86 и 94; през 2009 г. – между 76 и 86; за 2010 г. – между 77 и 92; и за 2011 г. – 76 души.

Длъжностните характеристики на двете подсъдими в инкриминирания период (13.03.07 г. – 27.09.11 г.) възлагали на Б. задълженията „да (…) контролира цялостната работа в заведението, (…) да упражнява контрол върху утвърдения бюджет и отговаря за законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата“, а спрямо главния счетоводител С. – да „…организира, ръководи, контролира и отговаря за фИ.нсовата отчетност, счетоводната отчетност и вътрешнофИ.нсовия контрол (…), предотвратява разхищения и злоупотреби на парични средства (…), осигурява своевременното отразяване в счетоводството на всички стопански операции“. В същото време, утвърдените от Б. и С. „Вътрешни правила за фИ.нсово управление и контрол“ (в сила от 01.01.2005 г.) предвиждали (чл.

9, ал.2, чл. 10 и чл.14) съвместна отговорност при поемането на задължения и разходването на средства, като регламентирали директорът и главният счетоводител да съгласуват помежду си въпросните задължения и заедно, чрез системата на „двойния подпис“, да утвърждават извършването на разходи. В този смисъл, всяко изтегляне на суми от сметката на „ДВД“ в обслужващата банка трябвало да се одобри с подписите на подсъдимите Б. и С.; средствата да се заприходят в касата чрез отразяването им в касовата книга на учреждението, а направените от тях разходи – да се отчетат и обосноват документално. Такава всъщност била и принципната фактическа организация в горепосочения период: а) при необходимост от разходи, обоснована с докладни, предложения или други документи, директорът и главният счетоводител съвместно изготвяли и подписвали нареждане – разписка (банково бордеро) за изтегляне на суми в брой от банковата сметка на Дома, или платежно нареждане за банков превод; б) изтеглените в брой от сметката суми се заприходяват в касата на „ДВД“ с ПКО; в) за извършените от тях разходи се прилага РКО и други оправдателни документи (фактури, стокови разписки); г) касовата книга се води хронологично, по реда на възникналите стопански операции.

В нарушение на посочените дотук вътрешно-организационни правила, за времето между 13 март 2007 г. и 27 септември 2011 г. в гр. София подс. С. С.

3 многократно изтеглила от банковата сметка на „ДВД“ в „Общинска банка“ АД (IBAN:

***********) парични суми в общ размер на 211 569, 77 лв., които фактически задържала в себе си, без да ги отчете в касовата книга и без да ги заприходи чрез ПКО.

Установени са 65 такива случая, при всеки от които (с две изключения) С. действала еднотипно: от нея и от подс. Б. било съвместно изготвяно (подписвано) нареждане – разписка (банково бордеро) за теглене на пари в брой от сметката на Дома; подс. С. се явявала в офис на „Общинска банка“ АД (основно – в този на бул. „Мария Луиза“ № 88), където представяла бордерото пред обслужващите я служители (в повечето случаи – свидетелите В. М. и М. З.); получавала (изтегляла) срещу подпис „на ръка“ паричната сума, отразена в нареждането, след което се разпореждала фактически със средствата, неправомерно задържайки ги в себе си, без да ги заприходи и отчете в „ДВД“.

По така описаната схема на действие – с представено на 13.03.2007 г. банково бордеро (б.б.№ 430580) С. изтеглила сумата от 2 336, 23 лв. и продължила това свое поведение до 27.09.2011 г., като последователно: с б.б. № 214956 на 27.03.07 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 966166 на 09.05.07 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 336597 на 02.06.07 г. изтеглила 6000 лв.; с б.б. № 954674 на 13.06.07 г. изтеглила 4000 лв; с б.б. № 674695 на 01.08.07 г. изтеглила 10 000 лв.; с б.б. № 893073 на 24.08.07 г. изтеглила 1000 лв; с б.б. № 383928 на 14.05.08 г. изтеглила 1000 лв.; с б.б. № 229001 на 28.05.08 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 606160 на 02.06.08 г. изтеглила 3000 лв.; с б.б.

№ 453345 на 17.06.08 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 743322 на 08.07.08 г. изтеглила 400 лв.; с б.б. № 122920 на 14.07.08 г. изтеглила 1500 лв.; с б.б. № 522123 на 26.09.08 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 956971 на 01.10.08 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 663717 н а 14.10.08 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 789202 на 18.11.08 г. изтеглила 1200 лв.; с б.б. № 280229 на 28.01.09 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 778923 на 19.02.09 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 154199 на 11.03.09 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 957099 на 24.03.09 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 436998 на 14.04.09 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 610776 на 20.05.09 г. изтеглила 8000 лв.; с б.б. № 586191 на 02.06.09 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 311319 на 01.09.09 г. изтеглила 6000 лв.; с б.б. № 997151 н а 29.10.09 г. изтеглила 3500 лв.; с б.б. № 552492 на 23.11.09 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 100976 на 15.12.09 г. изтеглила 2834, 51 лв.; с б.б. № 854236 на 27.01.10 г. изтеглила 9400 лв.; с б.б. № 900029 на 15.02.10 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 880482 на 12.03.10 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 70290 на 16.03.10 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 633948 на 26.03.10 г. изтеглила 1700 лв.; с б.б. № 330578 на 23.04.10 г. изтеглила 1500 лв.; с б.б. № 601908 на 12.05.10 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 004061 на 21.06.10 г. изтеглила 2500 лв.; с б.б. № 94122 на 22.06.10 г. изтеглила 2600 лв.; с б.б. № 585852 на 14.07.10 г. изтеглила 7000 лв.; с б.б. № 814893 на 23.08.10 г. изтеглила 2427,58 лв.; с б.б. № 087952 на 30.08.10 г. изтеглила 1000 лв.; с б.б. № 193158 на 14.09.10 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 60931 на 23.09.10 г. изтеглила 1000 лв.; с б.б. № 859671 на 11.10.10 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 932949 на 12.10.10 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 542694 на 25.10.10 г. изтеглила 1300 лв.; с б.б. № 17055 на 16.11.10 г. изтеглила 5200 лв.; с б.б. № 307771 на 22.11.10 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 831960 на 14.12.10 г. изтеглила 6000 лв.; с б.б. № 797631 на 14.12.10 г. изтеглила 2800 лв.; с б.б. № 213365 на 20.12.10 г. изтеглила 1611, 45 лв.; с б.б. № 012600 на 17.01.11 г. изтеглила 6000 лв.; с б.б. № 639259 на 14.02.11 г. изтеглила 2000 лв.; с б.б. № 749845 на 15.02.11 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б. № 431426 на 15.03.11 г. изтеглила 4000 лв.; с б.б. № 356921 на 14.04.11 г. изтеглила 4950 лв.; с б.б. № 656070 на 04.05.11 г. изтеглила 450 лв.; с б.б. № 047801 на 11.05.11 г. изтеглила 5000 лв.; с б.б.