Решение № 665 от 06.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. Бургас, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20222100500582 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от адвокат Георги Михов, процесуален представител на ищцата Ф. Е. О., против решение № 260002/21.02.2022г,постановено по гр.д. №150/2021г на районен съд –Айтос, с което е отхвърлен предявеният против С. К. В. иск да бъде осъден същият да заплати на ищцата сумата 5000лв, представляваща част от половината от заплатената от нея продажна цена по договор за покупкопродажба на недвижим имот, инкорпориран в нот.акт № 70,том първи, рег.

№790, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и е уважен частично предявеният при условията на евентуалност иск за същата сума до размер от 3208,95лв, представляваща половината от заплатеното от ищцата по договор за кредит на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и е отхвърлен искът за разликата до 5000лв. В нея се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че по делото е установена следната фактическа обстановка: преди сключването на брака между страните, те са придобили в равни квоти недвижим имот, като цената е платена изцяло с банков кредит.Кредитополучател по този банков кредит е ищцата.Твърденията по главния иск за присъждане на сумата от 5000лв ,с която ответникът се е обогатил неоснователно, са, че вътрешните отношения 1 между двамата купувачи не са уредени, ищцата е заплатила изцяло цената на апартамента с получения кредит, а ответникът е придобил ½ ид.ч. от него, без да я заплати.На това се дължи, според въззивницата, разместването на блага, водещо до обедняване и обогатяване.Паричните средства по договора за кредит са собственост на въззивницата и са предоставени изцяло на нея, по нейната банкова сметка и по банков път е била заплатена цената на жилището.Счита, че ответникът отговаря съобразно уговореното в договора за кредит само при неизпълнение от страна на ищцата, което го прави поръчител, макар да е назован съдлъжник.Съдът неправилно не е разгледал казуса през призмата на платеното по договора за покупко-продажба и собствеността на средствата, а е подвел същия единствено към отношенията между длъжник и кредитор. Счита, че има няколко групи отношения, като искът се основава не на отношенията „дълг към кредитор“, а се основава на отношенията между купувачи, единият от които е заплатил цялата продажна цена с отпуснат единствено на него банков кредит.Като неправилен е преценен изводът на съда за наличие на друг иск ,с който ищцата да защити правата си. Изцяло погрешни са също изводите в обжалваното решение досежно последиците, до които би довело заплащането на продажната цена изцяло с лични средства.Оспорени са изводите относно трансформация на лично имущество, по-голям принос, повлияващ квотите на собственост и претенциите по сметки в първата фаза на делото за делба, което е висящо между страните.Оспорен е изводът ,че вземането на ищцата-въззивница може да се предяви чрез иск по сметки във втората фаза на делбата.Въззивницата счита, че решението е неправилно и по втория иск, предявен в условията на евентуалност. Договорът за кредит е сключен преди брака и не се повлиява от сключването му, като всеки от съдлъжниците дължи солидарно с другия.Ако някой от тях твърди, че е предоставял средства и е изпълнявал задълженията, трябва да го докаже.Съдът е разместил доказателствената тежест, като е вменил на ищцата да оборва съвместен принос, вместо да вмени на ответника да доказва изпълнение на задълженията си.Съдът неправилно е приел ,че ищцата не е оборила установената презумпция за съвместен принос, като е счел ,че единствените доказателства за това са показанията на свидетеля А. ,които не кредитира поради заинтересованост от изхода на спора.Този извод е неправилен, тъй като всички погасителни вноски по кредита са извършвани по банков път, от банковата сметка на ищцата, което е безспорно установено.От заключението на вещото лице се установява, че общият размер на средствата, постъпили по банковата сметка на ищцата са близо 25000лв, основно послужили за погасяване на кредита.С исковата молба са представени извлечения от банковата сметка на ищцата, пряко кореспондиращи със заключението на вещото лице и със събраните гласни доказателства.Тези доказателства не са обсъдени изобщо от съда, а част от заключението на вещото лице е игнорирана. Моли да се постанови решение,с което да се отмени атакуваното решение на АРС ,като се уважи предявеният главен иск за заплащане на половината от заплатената продажна цена и да се отмени или обезсили решението в останалата му част или в случай ,че се отхвърли предявения главен иск ,да се отмени решението в 2 частта, в която евентуалният иск е частично отхвърлен, като бъде уважен изцяло.Моли и за присъждане на разноските.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Янев, процесуален представител на С. К. В., в който се излагат основно възражения против постановеното решение, което въззиваемият счита за неправилно.Твърди, че средствата, с които е изплатен кредитът са били изцяло негови лични, предоставени на разположение на въззивницата.Ищцата, макар да твърди, че е изплащала кредита, не е доказала доходи.Моли да не се уважава искането за пълна отмяна и изменение на решението на АРС, моли също да се отхвърлят исковете на ищцата изцяло като недоказани и да се присъдят разноските.Впоследствие с изрична молба въззиваемият изразява желание да се потвърди обжалваното решение.

Предявени са два обективно съединени иска при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.59 ЗЗД и евентуален, с правно основание чл.127,ал.2 ЗЗД.

В исковата молба се твърди ,че преди сключването на брака между страните, те са придобили недвижим имот-апартамент №*, находящ се в гр.А., ул.“Ч. с.“, бл.*, вх.*, ет.* чрез покупко-продажба, като цената е заплатена с кредит, отпуснат на ищцата в качеството й на кредитополучател.Собствеността върху апартамента е придобита в равни дялове –по ½.В договора за кредит, обезпечен с ипотека върху придобития имот ответникът е посочен като съдлъжник.Твърди се ,че всички плащания по договора за кредит са извършвани от ищцата,чрез нейни лични средства и погасената сума към датата на исковата молба е 10 000лв.Твърди се също, че ответникът не е заплатил нищо от продажната цена, а в случай,че е съдлъжник по договора за кредит, то отношенията между страните се уреждат от чл.127,ал.2 ЗЗД и ответникът дължи половината от платеното от нея. Ищцата счита,че тълкуването на договора за кредит поражда съмнение относно качеството на ответника-дали е поръчител или съдлъжник и ако е поръчител ,то той не носи отговорност като съдлъжник, но се е обогатил за сметка на ищцата, тъй като в неговия патримониум е постъпила ½ ид.ч. от имота, а ищцата е заплатила цялата продажна цена със средствата , постъпили по нейната банкова сметка ,то тя се е обеднила с половината от цената на имота, съответно имуществото на ответника се е увеличило и той дължи връщане на това, с което се е обогатил, до размера на обедняването.Поради това се претендира заплащане на сумата от 5000лв ,като частичен иск от 27500лв, представляваща половината от продажната цена, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата,а при условията на евентуалност – да се осъди ответника да заплати сумата от 5000лв ,представляваща половината от заплатеното от нея по договора за кредит №75185/03.08.2018г.

В отговора на исковата молба се оспорват предявените искове като недопустими, а също и като неоснователни.Твърди се, че съгласно уговорките по договора за кредит, споровете и разногласията между страните са разрешават чрез преговори, като не се сочат доказателства за доброволно разрешаване на разногласията.От друга страна са оспорени твърденията, че 3 само ищцата е извършвала плащания по кредита, тъй като са налице доказателства ,че ответникът също е участвал в погасяването му.

В хода на производството ответникът е изплатил изцяло остатъка по кредита в размер на 49 579,81лв, за което са представени писмени доказателства.

С атакуваното решение съдът е отхвърлил изцяло главният иск за присъждане на сумата от 5000лв /предявен като частичен /, с която ответникът се е обогатил неоснователно и е уважен частично за сумата 3208,95лв, представляваща половина от заплатеното от ищцата по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2021г до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до предявения размер от 5000лв. Приел е в мотивите си,че искът с правно основание чл.59 ЗЗД е неоснователен, тъй като ответникът има качество съдлъжник и в отношенията между страните следва да се прилага разпоредбата на чл.127 ЗЗД. В производството за делба на жилището, което висящо, следва да се разрешат, според съда, отношенията по повод произхода на средствата, вложени за придобиване на имота или евентуално в производството по претенции по сметки във втората фаза на делбата.Съдът е приел,че има друг иск ,с който обеднелият да се защити и е разгледал по същество евентуалният иск по чл.127 ЗЗД.Този иск е намерен за частично основателен.

При плащането на всяка вноска, според съдът, следва да се прилага цитираната законова разпоредба и това, което е платено на кредитора следва да се понесе по равно от длъжниците.Ако един от солидарните длъжници плати повече от своята част от всяка вноска, той има иск за разликата срещу другия солидарен длъжник.Съдът е разгледал извършените плащания за три периода :преди сключване на брака, по време на брака и след развода.Преди сключването на брака са били внесени по кредита 1438,62лв ,а само от ответника -785лв ,т.е. за този период той е внесъл дължимото от него в размер на половината от заплатеното по кредита. За периода на брака, според съдът не са налице доказателства , че заплащането на кредита е станало с лични средства на ищцата и не е оборена презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи. Приел е, че по време на брака ответникът е внесъл сумата 1009,99лв, което опровергава твърдението на ищцата, че не е внасял суми по кредита.Съдът е приел,че след развода до 30.12.2020г общо внесените суми по сметката ,единствено от ищцата, са в размер на 6 417,89лв ,те са използвани за погасяване на кредита и следователно ответникът дължи половината от тази сума – 3208,95лв, до какъвто размер е уважен евентуалния иск.

При служебната проверка на постановеното решение се констатира, че същото е валидно и допустимо.По неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Безспорно е по делото ,че страните са бивши съпрузи ,чийто брак е прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№1071/2019г.Безспорно е също, че преди сключването на брака е закупен от тях в съсобственост апартамент №*, находящ се в гр.А., ул.“Ч. с.“, бл.*, ет.*, вх.* за сумата 55 000лв, изплатена изцяло чрез кредит от „Алианц Банк България“ АД. По делото е 4 представен и договорът за кредит за недвижим имот, обезпечен със законна ипотека, №*/3.08.2018г, от който се установява, че на ищцата в качеството й на кредитополучател е отпуснат кредит в размер на 55000лв за закупуване на гореописания апартамент. Ответникът В. е посочен в договора като съдлъжник.От уговореното в него/чл.2.4/ се установява, че със сумата е заверена разплащателната сметка на ищцата, като банката –кредитор я превежда по сметката на продавачите, при осъществяване на условията, посочени в чл.2.4 от договора.От заключението на назначената съдебноикономическа експертиза се установява какви погасителни вноски са извършвани по кредита към датата на експертизата от сметката на ищцата и какви суми са преведени от ответника по тази сметка /общо 1794,99лв/ за исковия период.