Решение № 1432 от 06.10.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1432 гр. Плевен, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20224430100179 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба от “**** със седалище и адрес на управление гр.*** чрез процесуалния си представител *** против В. С. К. с ЕГН ********** от с.***. Ищецът твърди, че подал заявление по реда на чл.410 ГПК въз основа на което била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника чрез залепване по реда на чл.47 ал.5 ГПК. В едномесечния срок от получаване на разпореждането, с което му било указано, че може да предяви установителен иск е подал исковата молба по настоящето дело. Твърди, че между **** и ответника бил сключен договор за стоков кредит

№531260/25.03.2020г.

Подписвайки договора, кредитополучателя заявил, че му е била предоставена преддоговорна информация по чл.5 ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата на такси и комисионни, които банката прилага по извършваните услуги. В ОУ към договора било уговорено, че банката има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. На 17.06.2020г. бил сключен договор за цесия между „*** и „**** и подписано допълнително споразумение от 24.11.2020г с приложение от същата дата, с което вземането било прехвърлено на ищцовото дружество. Към исковата молба ищецът прилага и извлечение от приложението, с което вземанията срещу ответника са прехвърлени на цесионера. Твърди, че „*** е упълномощило ищцовото 1 дружество в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземанията да уведоми длъжниците за извършената цесия. Съгласно договора за стоков кредит, кредиторът е отпуснал на кредитополучателя сумата от 1708,76 лева за закупуване на стоки от „****, която сума кредитополучателят следвало да върне на 18 месечни вноски включващи главница и договорна лихва, 17 от които в размер на по 115,60 лева и последна в размер на 107,22 лева. Към момента дължимата главница е в размер на 1708,76 лева. В чл.6 от договора страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 25,94 %.

Останалата и непогасена договорна лихва по договора за периода 20.04.2020г.

– до 25.09.2021г. е в размер на 293,95 лева. Ищецът твърди, че на основание чл.12 от Общите условия, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава за периода 01.05.2020г. до 22.10.2021г. в размер на 189,49 лева. Сочи се в исковата молба, че последната падежна дата по договора е 25.09.2021г., когато е подадено и заявлението. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми : главница в размер на 1708,76 лева, 293,95 лева договорна лихва за периода от 20.04.2020 до 25.09.2021г. и обезщетение за забава в размер на 189,49 лева за периода 01.05.2020 – 22.10.2021г. Претендира разноски.

В едномесечния срок ответникът чрез особения си представител оспорва предявените искове. Твърди, че ответникът не е уведомен за настъпилата цесия нито преди подаване на заявлението, нито едновременно с исковата молба, тъй като същата е връчена на особен представител. Твърди, че липсва уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, въпреки, че договорът е изтекъл преди подаване на заявлението. Оспорва подписите положени от ответника в договора за кредит. Оспорва представителството на кредитодателя в лицето на регионалния мениджър, като твърди, че не е упълномощен да сключва договори за кредит и не е ясно откъде произтича представителната му власт. Твърди, че не отговаря на изискванията на ЗПК, тъй като не е изписан с еднакъв по вид и размер шрифт не по-малък от 12 . В договора не е посочен коректно ГПР и същият надхвърля допустимия размер по чл.1 ал.4 ЗПК от 50 %. Твърди, че не са представени доказателства да са изплащани от страна на кредитодателя към застрахователя премии по договор за застраховка „Стандарт +“ и не е ясно кой е застраховател. На ответника не е представен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит. Оспорва, че ответникът е получил и усвоил кредита. Няма доказателства, че със сумата е заплатена стока, която е получена от ответника.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Постъпило е писмено становище по същество на спора.

Ответникът се представлява от назначения си особен представител и поддържа писмения отговор.

По иска с правно основание чл.79 ЗЗД във вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.9 от ЗПК в тежест на ищцовото дружество е да 2 установи в хода на делото, при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова полза изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, както и твърденията си относно размер на дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.

По делото е представен Договор за стоков кредит №

531260/25.03.2020г. в който е отразено, че на посочената дата между страните е сключен договор по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя сумата в размер на 1708,76 лева, за закупуване на телевизор от **** на стойност 1599 лева и сключване на договор за застраховка „Стандарт +“ за сумата от 109,76 лева. Страните са уговорили, че сумата ответникът следва да изплати на 18 месечни вноски, считано от датата на усвояване съгласно погасителен план, приложение към договора. В договора е отразено, че сумата по кредита се усвоява еднократно безкасово по сметка на търговеца. Видно от договора, ГПР е в размер на 29,19%. В чл.14 от договора е отразено, че неразделна част от договора са Общите условия по договори за стокови кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора. Видно е, че към договора за кредит е приложен и погасителен план, в който са отразени параметрите на договора.

Ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че лицето, което е подписало договора за стоков кредит от името на кредитната институция е бил упълномощен с изрично пълномощно с нотариално заверени на 23.07.2019г. подписи, копие от което е приложено на лист 103 от делото. С пълномощното изпълнителните директори, в качеството си на представляващи на „*** **** са упълномощили *** на длъжност „регионален мениджър“ да сключва договори за кредит от името на банката, а също и договор за застраховка в качеството на застрахователен агент по договори за стоков кредит. При така изложеното, съдът приема, че договорът за кредит е сключен с представителна власт и е редовен.

Към исковата молба е приложено копие на касов бон, в който има положен подпис от ответника. Това писмено доказателство установява, съдът приема, че установява, че ответникът е получил закупената стока.

Приложен е договор за цесия от 17.06.2020г. сключен между „*** и „**** в който е отразено, че „*** продава на „**** вземания, посочени в приемо-предавателен протокол срещу покупна цена. В т.3.2 се сочи, че купувачът приема прехвърлените вземания и встъпва като кредитор по тях от датата на договора. В приложението към договора фигурира ответника със задължение в размер на 1708,76 лева главница, 293,95 лева договорна лихва и обезщетение за забава в размер на 18,91 лева. Ответникът, чрез назначеният 3 си особен представител е възразил, че не е уведомен за цесията на вземането.

Съдът приема това възражение за неоснователно по следните съображения :

Съгласно чл.99 ал.1 от ЗЗД,кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Съгласно ал.2, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено обратното. Съгласно чл.99 ал.3, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, а съгласно чл.99 ал.4, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Договорът за прехвърляне на вземания е между кредитори и в него не участва длъжника. Действието му се изразява в преминаването на вземането от предишния кредитор върху новия кредитор.

От това следва, че първият изгубва вземането от момента на сключването на договора, а вторият го придобива. За сключването на договора е необходимо да се постигне съвпадане на насрещната воля на цедента и цесионера, като съгласието на длъжника, който не е страна по сделката, е без значение.

Съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД, действието на цесията е огранимена по отношение на длъжника и на третите лица, което практически се изразява в следното:

Цесионният договор няма действие спрямо длъжника докато цесията не му бъде съобщена. Това не означава, че изобщо няма задължение към новия кредитор, а че може да плати с погасителен ефект на предишния кредитор, който вече е изгубил вземането си. Тази разпоредба урежда изключение от правилото на чл.75 ал.1 ЗДД, според което изпълнението към не кредитор не освобождава длъжника от задължението му.

В случая неучастващото в делото лице „*** е прехвърлило на ищеца „****, вземането си към ответника по Договор за стоков кредит №531260, като цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за цесията.

Няма данни съобщението за цесията, изпратено от цесионера да е достигнало до адресата. Уведомлението за цесията е връчено едва с исковата молба. По изложените по-горе съображения, от факта, че на длъжника не е връчено уведомлението за прехвърлянето, не следва, че той няма задължение към новия кредитор, който е придобил вземането на първоначалния кредитор.

Напротив - със сключването на договора за цесията, кредиторовите права преминават от цедента към цесионера. Незнанието на длъжника за прехвърлянето на вземането в смисъла, предвиден в чл.99 ал.4 от ЗЗД, не го освобождава от изпълнение на задължението, а гарантира правата му в случай, че след цедирането на вземането е платил на предишния кредитор.

Ответникът не твърди като длъжник по договора за стоков кредит да е платил на цедента, след прехвърляне на вземанията и затова дължи плащане на цесионера. Съгласно заключението на експертизата, след цесията, същият не е престирал плащане на предишния кредитор, за да се позовава на 4 разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД за евентуално освобождаване от задължението до размера на сумата, платена на субект, който е изгубил качеството на кредитор. Именно и затова в практиката е застъпено становище, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквато твърдение не е направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока.

В този смисъл са: Определение № 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 867 от 2011г. на ІV г.о. – „Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението“ и Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г. - “Неизпълнението му/ на условието на чл. 99, ал. 4 ЗЗД/, не се отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От това следва ирелевантността на факта кога и на кого е съобщено за прехвърленото вземане, след като по делото безспорно е било установено, че задължението за главница по договора за заем не е погасено”.