Решение № 92 от 13.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Бургас, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232100501117 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.247 ГПК и е инициирано по молба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, гр.Пловдив, за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1056/12.10.2023 г. по в.гр.д.20232100501117 по описа на Окръжен съд Бургас.

Твърди се, че с посоченото решение съдът е отхвърлил отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК на М. М. Я. срещу ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за сумата от 947,82 лв, представляващи такси и разноски по изп.дело № 20228000400669 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, peг.№ 800 при КЧСИ. Изложено е, че като мотиви за отхвърляне на първоинстанционното решение въззивният съд е посочил, че задълженията, които не са обхванати от изпълнителния лист, а са възникнали в рамките на самото изпълнително дело - такси и разноски в изпълнителния процес, не са предмет на производството по предявения отрицателен установителен иск, т.к. при уважаване на иска на основание чл.439 ГПК изпълнителното производство се прекратява, съгласно чл.433, ал.1, т.7 ГПК, а длъжникът не дължи разноски по изпълнението, съгласно чл.79, ал.1, т.1 ГПК, поради което първоинстанционното решение, в частта за разноски по изп.дело е недопустимо. Посочва се, че при така изложените мотиви, в диспозитива на решението съдът е обезсилил първоинстанционното решение в частта за разноските, на основание погасяване на вземането по давност. Твърди се, че 1 произнасянето за давността представлява решение на спора по същество, а решението на P C Поморие в тази част е обезсилено, т.е. в диспозитива на решението БОС се е произнесъл по допустимостта, а не по основателността на иска.

Твърди се, че посоченото представлява допусната техническа грешка при изразяване волята на съда, т.к. не се касае за грешка в правните изводи.

Претендира се съдът да поправи допуснатата очевидна техническа грешка в решението си като го приведе в съответствие с изразената воля в мотивите.

В предоставения й срок насрещната страна по делото – въззивникътищец М. М. Я. не е изразил становище по молбата за поправка на ОФГ, подадена от въззиваемото дружество.

Съдът намира молбата за допустима, а по същество – за нeоснователна по следните съображения:

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК е несъответствие между формираната и решаваща воля, отразена в мотивите на съдебния акт и нейното изразяване в диспозитива му.

В настоящия случай, видно от мотивите на постановеното решение (стр.3 от решението), въззивният съд е приел, че „в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл относно дължимостта на такси и разноски по изпълнителното дело, решението му е недопустимо“. Съдът е изложил съображения, че в производството по чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението, като се основава само на факти възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, съотв.задълженията, които не са обхванати от изпълнителния лист, а са възникнали в рамките на самото изпълнително дело - такси и разноски в изпълнителния процес, не са предмет на производството по предявения отрицателен установителен иск, тъй като при уважаване на иска на основание чл.439 ГПК изпълнителното производство се прекратява, съгласно чл.433, ал.1, т.7 ГПК, а длъжникът не дължи разноските по изпълнението, съгласно чл.79, ал.1, т.1 ГПК. Като извод е посочено, че поради изложеното решението на първата инстанция следва да бъде обезсилено за сумата от 947,82 лв и производството да бъде прекратено в тази част.

В диспозитива на решението си (стр.6, абз.последен и стр.7, абз.първи) съдът е постановил, че „ОБЕЗСИЛВА Решение № 101/27.04.2023 г. по гр.д.772/2022 г. по описа на Районен съд - Поморие, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК на М. М. Я., срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, за сумата над 6382,45 лв до 7330,27 лв, включваща такси и разноски по изпълнително дело № 669/2022 г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ, както следва: 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 24 лв. - такса за образуване на изпълнително дело по т.1 от ТТРЗЧСИ, 60 лв. - такса за пълно проучване на длъжника по т.2 2 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. - такса за образуване на изпълнителното дело по т.4 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. - такса за пощенски разходи по т.31 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. такса за насрочен опис по т.4 от ТТРЗЧСИ, 2,50 лв - разноски за БНБ по т.31а от ТТРЗЧСИ, 1 лв. - разноски за ИКАР по т.31а от ТТРЗЧСИ, 12 лв. пощенски разходи по т.31 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. - неолихвяема сума по т.4 ТТРЗЧСИ, 12 лв. - неолихвяема сума по т.4 ТТРЗЧСИ, 18 лв. - такса за налагане на запор на МПС по т.9 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. - неолихвяема сума по т.4 от ТТРЗЧСИ, 12 лв. - пощенски разходи по т.31 от ТТРЗЧСИ, 646,32 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, на основание погасяването им по давност, като ПРЕКРАТЯВА производството в същата част“.

При така изложените мотиви и постановен диспозитив по отношение на сторените в изпълнителното производство разноски, съдът намира, че не е налице сочената от въззиваемото дружество очевидна фактическа грешка, изразяваща се в произнасяне по същество от съда по въпроса за разноските, след като е прието, че производството в тази му част като недопустимо следва да се прекрати, а постановеното първоинстанционно решение – да се обезсили в частта на произнасяне по разноските в изпълнителното производство. Съдът е изложил подробни съображения в мотивите си, че искът по чл.439 ГПК не обхваща задълженията, възникнали в рамките на изпълнителното производство (такси и разноски в изпълнителния процес), поради което решението на първата инстанция следва да бъде обезсилено за сумата от 947,82 лв (такси и разноски) и производството да бъде прекратено в тази си част.

В съответствие с тези си изводи в мотивите, в диспозитива на решението си съдът е обезсилил първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен искът по чл.439 ГПК за сумата от общо 947.82 лв (подробно описани такси и разноски в изпълнителното производство) и е прекратил производството по делото в тази част.

Съдът намира, че не е налице и твърдяната очевидна фактическа грешка, изразяваща се, според въззиваемия, в това, че в диспозитива на решението (на стр.7, на ред 11 и ред 12 отгоре надолу), съдът е посочил, че обезсилването на първоинстанционното решението и прекратяването на производството по отношение на такси и разноски в изпълнителното производство, се извършва „на основание погасяването им по давност“. Този текст не противоречи на приетото от съда в мотивите му, че задълженията, които не са обхванати от изпълнителния лист, а са възникнали в рамките на самото изпълнително дело, не са предмет на производството по предявения отрицателен установителен иск, поради което в тази част производството е недопустимо. Употребеният израз „на основание погасяването им по давност“ не касае основанието, на което въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение в посочената част, а касае основанието на исковата претенция, по която първоинстанционният съд се е произнесъл с отхвърляне на иска.

3

Ето защо съдът намира, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка в решението, съотв.не е налице основание по чл.247 ГПК за отстраняване на такава техническа грешка.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ молбата на ЕВН България

Електроснабдяване ЕАД, гр.Пловдив, за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1056/12.10.2023 г. по в.гр.д.20232100501117 по описа на Окръжен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4